Ерин Уот
Стъклен принц (13)

Глава 13

Един по един паркираме колите си на огромната кръгова алея пред имението на Роял. Моят кабриолет. Пикапът на Истън. Рейндж роувърът на Рийд и роувърът, който близнаците делят. Оставам в колата и наблюдавам как братята Роял затръшват врати и изчезват през страничния вход на имението.

Не мога да повярвам, че Брук е вътре. Не мога да повярвам, че Рийд е „забравил“ да го спомене. През цялото време, докато се навираше в лицето ми, хвалеше се с насмешка как ще ме спечели отново и как още го искам, не можа да ми каже, че Брук се е върнала?

Ама разбира се, че няма да каже нищо. Мисли си, че ако се прави, че никога не е докосвал Брук, ако се преструва, че тя не съществува, може би и аз ще забравя това.

Но няма. Ела Харпър не забравя. Никога.

Поемам дълбоко дъх и си налагам да сляза от колата. Заповедта обаче не действа, стоя на мястото си. Чак когато вратата се отваря широко, се свличам от шофьорското място.

— Ела — виква Брук, озъбена до уши.

Грабвам раницата и се опитвам да мина между колата и нея като булдозер, но тя застава на пътя ми. Никога не съм искала да ударя някого толкова, колкото сега. Тази жена е все така руса и фалшива, колкото я помня, натъкмена със скъпа къса рокля, обувки на висок тънък ток и диаманти, достатъчни да напълнят цял магазин „Тифани“.

— Нямам какво да ти кажа — заявявам.

— О, скъпа, не говориш сериозно — засмива се тя.

— Напротив. Сега се махни от пътя ми.

— Не, първо трябва да си поговорим по женски. Не мога да те пусна да влезеш, преди да сме изяснили някои неща — чурулика тя.

— Няма какво да изясняваме — вирвам вежди невярващо. — Ти спа със сина на Калъм. — По някаква причина понижавам глас, въпреки че двамата с Рийд заслужават да го изкрещя с пълно гърло.

— Така ли? — кикоти се Брук. — Защото ми се струва, че ако някой в тази къща знаеше за това, Калъм вече щеше да е научил. — Поглежда ме косо.

Тук има право. И сега ме е яд, че тогава си замълчах. Една дума на Калъм и Брук щеше да е история. Щеше да изхвърли задника й по-бързо, отколкото да кажеш „изневеряваща харпия“.

Но… ще изхвърли и Рийд. Може дори да се отрече от него.

Боже, не съм добре. Не съм наред с главата. Защо иначе би ми пукало какво ще стане с Рийд?

— О, горкото, жалко момиченце. Влюбена си в него — отбелязва зорко Брук.

Стисвам челюсти. Греши. Не го обичам вече. Не.

— Опитах се да те предупредя. Казах ти, че Роял ще те съсипят, но ти не ме послуша.

— И заради това ме наказа? — подмятам саркастично.

— Да съм те наказала? Какво точно си мислиш, че съм направила, сладурче? — примигва тя, като че ли наистина объркана.

— Спа с Рийд — опулвам се. — Видях ви! Или ти беше по-удобно да забравиш?

— О, имаш предвид нощта, когато избяга? — размахва тя ръка. — Съжалявам, че те разочаровам, но не е имало… вълнение… онази нощ.

— Б-беше гола — заеквам.

— Доказвах теория. Рийд трябваше да научи урока си — пояснява и завърта очи в отговор на моето озадачено лице.

— Че си изневеряваща лъжкиня?

— Не, че това е моята къща — посочва към имението зад нас. — Рийд вече не е шефът, а аз. — Брук усуква между пръстите си кичур от лъскавата си златна коса и сетне го пъхва зад ухото. — Исках да му покажа какво ще стане, ако не се придържа към ролята си. Исках да знае, че мога да го съсипя без никакви усилия. И видя ли колко лесно стана? Събличам роклята си и пуф! Връзката му с теб изчезва. Това, съкровище, се нарича власт.

Хапя вътрешната страна на бузата си. Вече не знам на какво да вярвам. Дали Рийд се е спазарил с нея за това? Би излъгала и би се престорила, че не е спала с него в замяна на… Какво? Има ли значение? В някакъв момент все пак са спали заедно. И ако е способен да предаде по такъв начин собствения си баща, колко ли лесно би му било да стори същото с мен.

Не мога да поема този риск. Знам какво видях в спалнята му. Брук беше гола. А той просто стоеше там и не продума. Ако оставя Рийд и Брук да посеят съмнението, ще бъде въпрос на време, преди да извърша нещо глупаво… например да му простя. И тогава той пак ще ме нарани и ще виня единствено себе си за това.

— Спа със сина на Калъм — повтарям с неприкрита неприязън към нея. — Няма значение дали сте били заедно онази нощ, все пак си му изневерила със собствения му син.

Тя просто се усмихва.

Повдига ми се.

— Ти си… — не довършвам. Няма достатъчно гадна обида на света, която да опише тая жена.

— Каква съм? — подсмихва се. — Уличница? Златотърсачка? Нещо друго, свързано с курва, което искаш да добавиш? Не разбирам защо ние, момичетата, не можем да се подкрепяме, но за да съм честна, сладкишче, мнението ти за мен не ме вълнува. Много скоро това ще е моят дом и аз ще раздавам заповедите. Няма да е зле да ме спечелиш на своя страна — вирва вежда.

Спомням си, че съм срещала такива като Брук хиляди пъти. Тя е от прикритите тирани. Мила към хората с пари, надменна с момичетата, които не могат да й помогнат да се изкачи по стълбата, и направо коварна към всеки, който я застраши.

Окуражава ме фактът, че тя ме смята за заплаха, и също й вирвам вежда.

— Калъм никога не би ти позволил да ме изриташ. А и да го направи, все ми е едно. Вече се опитах да избягам оттук, ако си спомняш.

— Но се върна, нали, съкровище?

— Защото той ме принуди — измърморвам.

— Не, защото искаше. Може да твърдиш колкото си искаш, че мразиш Роял, истината е, че искаш да си част от това семейство. Което и да е семейство всъщност. Горкото сираче Ела има нужда някой да го обича.

Греши. Нямам нужда от това. Бях сама две години, след като мама почина. Мога да бъда и сега. Нямам проблем да бъда сама.

Нали?

— Няколко леки намека и ти гарантирам, че и Калъм ще започне да мисли като мен. От теб зависи в каква посока ще го ориентирам. Искаш ли да продължиш да живееш в охолството на Роял, или предпочиташ отново да въртиш дупе за банкноти? Сама определяш съдбата си. Все още има място за теб тук. — Брук сочи с лакирания си нокът празното място до себе си.

И двете се обръщаме при звука на двигател на кола. Джипът на Гидиън спира рязко зад пикапа на Истън. Най-големият от братята Роял скача от седалката и ни оглежда.

— Всичко наред ли е? — пита.

— Просто приветствам Ела отново в семейството — отвръща Брук и ми намига. — Ела и ми дай целувка, съкровище.

Гидиън изглежда така, сякаш по-скоро би целунал кактус, но все пак се дотътря и едва допира устни до бузата на Брук.

— За какво е цялата дандания? — негодува той под нос. — Изпуснах следобедните лекции и карах три часа дотук, дано да е важно.

— О, важно е. Да влезем и с баща ти ще ви съобщим новината — казва Брук и се усмихва загадъчно.

 

 

Пет минути по-късно навъсеният Калъм ни придружава в една от стаите в предната част на имението. Ръката му покровителствено виси зад гърба на Брук. А Брук? Изглежда по-доволна от котка на рибен пазар.

Стаята е безупречно обзаведена в стил, който назовах „шик на южняшка плантация“. Стените са покрити с тапети в плътен кремав цвят. Таванът е украсен с орнаменти, дебели няколко сантиметра. Стаята е толкова голяма, че в нея има две обособени зони с места за сядане. Една до прозорците, високи от пода до тавана, покрити с копринени прасковени завеси, а другата е откъм вратата. Брук сяда в едно от креслата в светлозелено и прасковено до камината.

Над облицовката на камината е окачен прекрасен рисуван портрет на Мария Роял. Има нещо нередно в това Брук да седи в тази стая, пред тази картина. Нещо светотатствено.

След като си налива чаша уиски, Калъм застава зад Брук, подпрял едната си ръка върху гърба на креслото й, а в другата стиска преливащата чаша с алкохол.

Гидиън пъхва ръце в джобовете си и отива до прозореца, взира се навън към предния двор. С Истън се отправяме към него, но Калъм ни спира.

— Седнете. Ти също Гидиън.

Гидиън не помръдва. Дори не реагира на думите на Калъм. Рийд поглежда баща си, после Гидиън и мигом взема решение. Отива при брат си и застава до него.

Отборите са разпределени.

Наблюдавам как Калъм извива пръсти около гърба на креслото. Обръща се към най-големия си син, но остава прикован до Брук. С какво го държи тя?

Не може да е толкова добра в леглото.

— Брук, тоест ние, имаме да ви съобщим нещо.

С Истън разменяме несигурни погледи. Близнаците са от другата ми страна и също се споглеждат подозрително.

— Брук ще има дете.

Изявлението е приветствано от свистене, резултат от стъписването на всички, поели дъх едновременно.

Когато последната дума излиза от устните на Калъм, той вдига чашата и пие. И пие. И пие, докато чашата се изпразва.

Брук изглежда щастлива и задоволството й е противно.

Лошо ли е да удариш бременна жена? Свивам длани в юмруци, в случай че някой, който и да е, ми даде зелена светлина да прескоча двете кресла и масичката и да започна да я налагам безпощадно, докато започне да моли за милост. Тя съсипва семейството и я мразя заради това повече от всичко друго.

— Това какво общо има с нас? — пита най-сетне Истън. Гласът му е пропит с безочливост.

— Бебето е на Роял, значи ще носи фамилията Роял. — Калъм е непреклонен. Явно така говори в офиса, но това не е бизнес сделка, а семейството му.

Брук вдига лявата си ръка и разперва пръсти.

До прозореца Рийд направо се вцепенява. До мен Истън издава нисък гърлен звук.

— Това е пръстенът на мама! — вика Себастиан с неприязън.

— Не може да й дадеш пръстена на мама! — Сойер грабва ваза от масичката и я запраща през стаята. Не я мята близо до Брук, но от трясъка всички подскачаме. — Това са пълни глупости.

— Не е нейният пръстен — казва Калъм и прокарва трепереща ръка през косата си. — Може да прилича на него, но пръстенът на майка ви си е горе. Уверявам те.

Гледам го със зяпнала уста. Що за човек дава на новата си жена пръстен, който прилича на пръстена на починалата му съпруга? И що за жена би искала такъв пръстен? Играта, която Брук играе, е твърде извратена за мен. Сякаш й доставя удоволствие да наранява всички.

— Обещанията ти не струват и прахта под онзи стол — срязва баща си Гидиън. Той е леден и безкомпромисен, рязка противоположност на обичайното си любезно поведение. От всички момчета Роял Гид винаги е бил най-спокоен. В момента обаче не е на себе си. — Може да правите колкото си искате бебета, но те не са част от нашето семейство и никога няма да бъдат.

Пристъпва напред, изминава плавно цялото разстояние до Брук и Калъм. Надвесва се над тях и аз затаявам дъх.

— Мястото ти не е тук — казва й толкова решително, че тя се намръщва. — Без значение за кого отваряш крака, никога няма да си повече от курвата от улица „Салем“.

— А ти никога няма да си повече от богаташкото забравено синче, чиято майка се е самоубила — отвръща Брук и се усмихва.

Гидиън се свива. След това се завърта на пети и демонстративно напуска стаята. Близнаците също излизат. После Истън. Оставаме само двамата с Рийд, не мога да не погледна към него. Изглежда напълно отвратен. Гняв. Разочарование.

Но това, което липсва е… изненада.

Вестта на Калъм за ново бебе Роял изкара ангелите на всички ни освен на Рийд.

Погледите ни се срещат и в този момент съзирам истината в сините му очи.

Той вече знае.