Джули Джеймс
Сватбена лудост (7)

7

След успешно изпълнената мисия Изабел настоя да почерпи сестра си в знак на благодарност за компанията и търпението й.

— Не, благодаря. Не! — Сложи ръка на стомаха си. — Фъстъчето очевидно не харесва аромата на глазурата.

Те вървяха по Оук Стрит и Сидни блажено похапваше лимонови кексчета от близката пекарна. Първоначалният им план бе да седнат и да се почерпят на място, но след като Изабел покри устата си ръка и едва продума: „О, боже“, последвано от „Мирише много силно“, двете незабавно изхвърчаха навън.

— Ще си запиша на сватбеното парти да не се сервира нищо е цветна глазура — каза Сидни. Мисля, че ще бъде потискащо, ако булката повърне върху тортата.

Изабел се усмихна вяло на шегата, изглеждаше измъчена.

— Така е. — Тя наведе замислено глава. — Е, какво мислиш за Вон? — попита изневиделица.

Сидни замълча, отхапа от кексчето и в ума й изплуваха няколко отговора.

Досаден. Самомнителен. Женкар. Възхитителен.

Изобщо не разбра откъде се взе последното определение.

— Вон? Защо трябва да мисля за Вон? — попита тя възможно най-безгрижно, докато се опитваше да не мисли колко секси изглеждаше той на партито за годежа. Беше избягала при фонтана в градината, защото се нуждаеше от малко време да преодолее гнева си, след като чу злобните коментари по повод провалената й сватба. Последният, когото очакваше да я открие там, бе Вон. За момент Сидни бе поразена колко привлекателен и човечен може да бъде той, но след това и двамата вдигнаха гарда си и магията изчезна.

— Останах с впечатлението, че не го хареса много — рече Изабел.

Представа си нямаш колко си права.

— Мисля, че запознанството с Вон мина чудесно — отвърна уклончиво Сидни. И това не беше лъжа. Онази вечер, както и на годежното парти, бе положила всички усилия — държеше се учтиво с Вон, поне в присъствието на другите.

— Може би не съм свикнала да те виждам заобиколена от ергени, откакто се разделихте с Броуди.

Сидни обърна глава към сестра си.

— Какво означава това?

— Означава, че около него изглеждаш леко напрегната. Сякаш опитваш да го отблъснеш или нещо такова. — Изабел вдигна ръка, като видя, че Сидни иска да я прекъсне. — Това е напълно разбираемо, като се има предвид какво ти се случи с онзи задник. Бих те разбрала, ако се страхуваш да не се окажеш в същата ситуация.

Сидни едва устоя на желанието си да се развика. Първо Триш, а сега и сестра й се опитваха да я накарат да говори за чувствата си, използвайки изтъркани трикове от популярната психология.

— Справям се чудесно — отвърна убедено тя. — Миналата седмица вече имах две срещи. — Тактично пропусна да спомене, че единствено сватбата на Изабел бе движещата сила зад решението й да подреди отново любовния си живот. Колкото и да бе близка със сестра си, не можеше да й признае това.

— О. — Изабел изглеждаше изненадана, че не знае нищо за тези срещи, но се усмихна. — Добре, това е страхотно. Радвам се да чуя, че продължаващ напред.

— Точно. — Сидни отхапа от кейка. — Мммм, вкусно. Не се обиждай, фъстъче, но ти, независимо какво си, не знаеш какво пропускаш, като не хапваш от това. — Смени темата съвсем умишлено. Радваше се искрено, че Изабел и Саймън ще се оженят и ще имат бебе, но разговорът за срещи само подчертаваше факта, че отново бе сама на тридесет и три години и се опитваше да потисне растящите страхове, че всички нормални, готови за връзка мъже в този град вече бяха обвързани.

Повървяха няколко минути в пълно мълчание, преди Изабел да се прокашля.

— И така. Този уикенд смятаме да пътуваме до Уисконсин със Саймън и Вон. Има някакъв ремонт и те искат да помогнат на баща си. Родителите им предложиха и аз да отида с тях, за да се запознаем.

— О, това ще бъде шанс да омаеш бъдещите си роднини — намигна Сидни.

— Амии… да, така е. Но имаме проблем. Саймън и аз говорихме снощи и той ми каза, че къщата на родителите им е малко ранчо близо до гора или нещо подобно. Три спални, една баня и една тоалетна.

— Ранчо край гората звучи много уютно.

Значи Изабел Синклер отива на село.

— Там е проблемът — че е уютно. Дори прекалено уютно. С това сутрешно гадене… Постоянно ще тичам до тоалетната. Мислиш ли, че Вон като агент от ФБР няма да го забележи? Или майката на Саймън?

Това наистина бе неудобна и притеснителна ситуация. Сидни се замисли за миг.

— Може да се престориш, че си хванала някакъв стомашен вирус или нещо подобно.

— Да, и след три месеца, когато всичко това свърши, тя ще знае, че съм излъгала. Опитвам се да избегна директните лъжи, ако въобще е възможно. Така че измислих друго решение за проблема „уикенд на село“.

— Чудесно. И какво е го?

— Ти също ще дойдеш с нас.

Сидни се разсмя, мислейки, че сестра й се шегува. Сетне видя изражението й и моментално подскочи.

— Ааа… не! Това не може да стане. Няма да отида в провинцията.

Идеята й за нещо традиционно и селско се свеждаше единствено до разходка пеша до „Старбъкс“.

Изабел скръсти ръце, готова да се моли.

— Хайде, Сид. Само за една нощ. Ще пътуваме в събота сутринта и ще се върнем в неделя вечерта. Нали каза, че работната ти програма сега е по-гъвкава, отколкото когато започна. Сигурно можеш да си вземеш два дни.

Разбира се, че можеше. Откакто се ориентира към частния капитал, хората се приспособяваха към нейната програма, а не обратното. Но не беше там работата.

— Не разбирам как моето присъствие ще ти помогне. Какъв е планът ти? Да те придружавам в банята и да се преструваме, че аз повръщам? О, сетих се! Може би аз съм тази, която е тайно бременна?

— Не. Ако дойдеш и ти, двете ще можем да отседнем на хотел. И без това къщата на семейство Робъртс е достатъчно тясна дори само за нас, но ако кажа, че искам да отида на хотел, ще изглежда, че съм някаква разглезена богаташка щерка. Ако обаче дойдеш и ти, ще сме по-убедителни и семейство Робъртс няма да се буди при всяко мое тичане до банята.

— Добре, разбрах. Но как ще обясним защо съм решила да дойда с вас точно този уикенд?

— Защото винаги си смятала, че уикенд извън града звучи релаксиращо? — предложи Изабел.

Сидни я погледна критично над слънчевите си очила.

— Я опитай отново.

Изабел остана непреклонна.

— Добре. Дошла си с нас, защото така е ефективно. Имаме по-малко от три месеца, имаме купища работа за вършене и уточнявания за моминското парти, за ергенското парти, за сватбата. Така че ще използваме трите часа път с кола натам и обратно, за да обсъдим тези неща.

Сидни изхъмка. В алибито имаше някакъв смисъл. Изабел се усмихна с надежда.

— Моля те, моля те! Просто искам този уикенд да мине гладко, повече от всичко.

Сидни си пое дълбоко дъх и въздъхна с примирение. Не можеше да откаже на Изабел.

— По-добре да бях отказала убийствената роля на кума.

Изабел извика победоносно и се хвърли да прегръща сестра си.

— Благодаря ти! Ще бъде забавно, ще видиш. Саймън казва, че там е много красиво. Освен това ние с теб можем да останем до късно в хотелската стая, да гледаме някоя романтична комедия и да разглеждаме списания за сватби.

С една ръка около кръста на сестра си, Сидни допря глава до нейната и двете продължиха.

— Предполагам, че има и по-лоши начини човек да прекара уикенда.

— Дори и ако е уикенд, прекаран с Вон? — попита Изабел, все още хвърляйки въдицата.

Всъщност, като се замислеше…

Сидни запази сериозното си изражение.

— Казах ти, между нас няма лоши чувства. Сигурна съм, че ще се разбираме идеално.

Е, поне в присъствието на останалите.