Джули Джеймс
Сватбена лудост (6)

6

В понеделник след работа, Вон се срещна с Хъксли и Кейд в модерно обзаведената гимнастическа зала на втория етаж в сградата на ФБР. Те вече втора седмица тренираха за триатлона, което означаваше, че към петдесетминутното бягане на открито бяха прибавили и обичайната си тренировка по вдигане на тежести.

Докато тичаха, говориха главно за офицер Притчет и неговия контрабанден кръг. Тъй като Кейд бе в специалната група към офиса на Щатския прокурор — отделът, който се занимаваше със случаите на корупция — той често работеше като консултант по правните въпроси, които възникваха по време на разследванията, водени от Вон и Хъксли.

— Миналата седмица се срещнахме с Батиста — каза Вон на Кейд. Когато започнаха четвъртата обиколка по пистата. — Той се съгласи да уреди среща с Притчет и да носи подслушвателно устройство. Ще му каже, че познава човек, който иска някои неща да бъдат преместени от точка А до точка Б. Тук се намесвам аз.

— Как ще се казваш този път? — пошегува се Кейд, имайки предвид големия брой идентичности, които Вон бе използвал и разигравал през годините като част от различните операции под прикритие.

— Марк Съливан. Търговец на оръжие. Карам „Хамър НЗ“, нося скъпи костюми и пистолет „Кимбър 1911“ — отговори Вон.

— Нямам никаква представа какво е това — обади се Кейд.

— Казано просто оръжие за перчене. — Той изпипваше много внимателно детайлите, когато създаваше версията си за прикритие.

След тренировката в съблекалнята Кейд и Хъксли попитаха за партито по случай годежа. Двамата бяха срещали брат му Саймън няколко пъти.

— Не сте виждали такова място — обясни Вон, докато се сушеше след бързия душ. — Огромно имение на брега на езерото, плувен басейн, къща за гости, всичко, което можеш да си помислиш. Бащата на Изабел ръководи хедж фонд. Очевидно изключително успешно.

— А ти одобри ли бъдещата си снаха? — продължи да пита Кейд.

— Да. Изглежда страхотно момиче.

Ако знаете сестра й каква е…

Хъксли го огледа, докато обуваше боксерките си.

— Какво „но“?

— Няма никакво „но“ отвърна Вон. — Харесвам годеницата на Саймън. И за негов късмет тя е наследила всички добри гени в това семейство.

Кейд свъси вежди.

— Ето пак този поглед. Сякаш искаш да кажеш още нещо.

Вон се разсмя, докато навличаше дрехите си.

— Какъв? За какво говориш?

Кейд обаче продължи.

— Хъксли тъкмо обу бельото си. Откакто вие двамата сте партньори, ти никога не си пропуснал възможността да се присмееш на факта, че си глади гащите с ютия.

— Хей! Така се сгъват по-лесно и заемат по-малко място в чекмеджето — оправда се Хъксли.

Кейд погледна Вон.

— Е? Какво става? Изплюй камъчето.

Вон погледна упоритото изражение на приятеля си и разбра, че няма измъкване. Всяко отричане от негова страна щеше да доведе до нови и нови въпроси. Затова въздъхна примирено.

— Добре. — Помисли откъде да започне. — Изабел има сестра.

Хъксли завъртя изразително очи.

— Аха! Така кажи де!

— Не, не. Не е това. Между мен и нея няма нищо — побърза да обясни Вон. — Жената е… — Той направи пауза, опитвайки се да намери точната дума. Зърна един друг агент — Сам Уилкинс, да минава покрай гардеробчетата. Този мъж бе вървяща енциклопедия. Жив речник. — Хей, Уилкинс! Коя дума използва онзи ден, за да опишеш една свидетелка, която бе спорила с теб?

— Свадлива — отговори Уилкинс. — Означава заядлив тип, винаги готова за кавга.

Вон кимна със задоволство, смятайки, че това определение чудесно подхождаше, за да бъде описана Сидни Синклер.

— Това е. Свадлива.

— Означава също и кавгаджийка — извика Уилкинс от съседната пътека между гардеробчетата.

— Благодаря ти, Мириам-Уебстър^[1] — извика на свой ред Вон с леко ръмжене. — Мисля, че схванахме.

Кейд вдигна вежди.

— Ясно. Кавгаджийката има ли си име?

Тъй, тъй, Вон, ето че попадна право в капана.

— Сидни.

— Но ти току-що си се запознал с нея. За какво бихте могли да се скарате?

— Е, всъщност е по-сложно. Срещнахме се предишния уикенд. Саймън и Изабел ни поканиха на вечеря, за да ни съобщят за годежа си.

— И тогава ли се поскарахте? — попита Кейд.

Вон започна да увърта.

— Ееее, не беше точно тогава. Технически, кавгата се случи преди вечерята, в едно кафене зад ъгъла. — Той замълча. — Когато се опитах да я свалям.

— Свалял си сестрата на бъдещата си снаха? — попита изумено Хъксли. Тонът му подсказваше, че не одобрява такова нещо.

— Тогава не знаех, че е сестра на Изабел — отговори в своя защита Вон. — Видях страхотна, сексапилна, самотна жена и се задействах. Това е всичко, което направих.

— И как разбра, че е самотна? — попита Хъксли.

— Дори разбрах, че беше на първа среща. Но нещата между нея и мъжа се провалиха, така че отидох и се опитах да привлека вниманието й — обясни накратко той какво се бе случило.

— И какво стана?

— Нищо. — Вон дръпна ципа на панталона си и видя как приятелите му едва се пребориха да скрият усмивките си. — Тя ми направи профил.

Кейд не можеше да се сдържа повече и се разсмя на глас.

— Да се махаме оттук.

Вон грабна сака си и затвори гардеробчето със замах.

— Говоря сериозно. Каза ми, че съм се навъртал с „очевидно здравословното си его“ и ме сравни с дете в магазин за бонбони, когато ставало дума за жени. Опитвал съм се да напълня ръцете си с колкото може повече лъскави лакомства.

Кейд стисна устни.

— Как смее! Това е толкова… — Той се замисли, сякаш търсеше най-добро го определение.

— Толкова точно. Какво невероятно попадение. Много проницателна дама — довърши изречението му Хъксли.

Двамата изпаднаха в луд смях. Вон ги изгледа гневно.

— Започвам да си мисля, че вие момчета се забавлявате яко на мой гръб.

— О, определено — потвърди все още смеейки се Хъксли.

— Но защо? — попита раздразнено той. Те бяха най-близките му приятели, което означаваше, че би трябвало да са на негова страна.

Кейд отговори на въпроса с въпрос.

— Кога за последен път си получавал отказ от жена, Робъртс?

Вон млъкна, трябваше да помисли.

Ето, затова се — забавляваме — ухили се Кейд, отбелязвайки точка за техния отбор.

 

 

— Сигурна съм, че ще бъде тук всеки момент — поклати убедено глава Сидни.

Джаки, съсобственичката на магазина за булчински рокли, която бе успяла да вмъкне Изабел по време на обедната почивка като услуга за приятелка, се усмихна учтиво.

— Няма проблем.

Сидни предположи, че приятелката й бе усъвършенствала това „няма проблем“ като отговор на различни коментари, забележки, въпроси и ситуации, за да не влиза в спор с по-заможните и често сприхави клиенти на бутика. Въпреки това се чувстваше неудобно заради закъснението на Изабел — нещо, което въобще не бе присъщо за сестра й. Тя провери колко е часът и тъкмо щеше да изпрати съобщение, когато вратата се отвори и Изабел влетя вътре като вихър.

— О, боже! Къде е тоалетната? Трябва веднага да отида! — извика тя на Джаки.

С отворена уста жената посочи коридора вдясно.

Изабел излетя като светкавица.

Миг по-късно една врата се тресна в дъното на коридора. След сконфузено мълчание, Сидни се обърна и мило се усмихна на Джаки.

— Е, поне вече е тук. Имаме напредък.

— Вероятно имате някаква представа за вкуса на сестра си и можем да прегледаме роклите, които съм приготвила? — предложи Джаки. — Опасявам се, че изборът не е много голям. Заради краткия срок единствената възможност е Изабел да си избере рокля от тези, които имаме в наличност с нейния размер.

Пет минути по-късно, Сидни се озова в пробната, заобиколена от метри тюл, коприна, сатен и органза. Тя прехвърли роклите, които Джаки бе избрала за сестра й, и се спря на класическа кройка с висока талия, едно рамо и изящен корсаж от най-фина коприна. Приличаше на роклята, която бе поръчала за собствената си сватба в Ню Йорк. Опипа с пръсти деликатната материя, докато спомените нахлуха в главата й — първия път, когато Броуди я целуна на стълбите пред апартамента й в Сохо, спонтанното му предложение в Сентрал Парк, вълната от вълнение и щастие, която почувства, докато пробваше собствената си сватбена рокля за последни корекции, само две седмици преди сватбата. И изгарящия гняв от предателството на Броуди.

Вратата на пробната се отвори. Изабел пристъпи и се отпусна на мекия диван.

— Да, това не е никак забавно — простена тя.

— Сутрешно гадене? — Сидни седна до сестра си на диванчето.

— А също така и следобедно, и вечерно. Докторът каза, че може да се случи по всяко време. Урааа! — извика Изабел, вдигайки юмрука си победоносно и подигравателно. — Тази седмица трябваше да избягам от четири среши с клиенти.

— Значи си била на доктор? И как мина?

— Пишках в чашка и те потвърдиха, че съм бременна. Сетне повърнах в легенче, докато сестрата ми взе четири шишенца с кръв.

И кой твърди, че бременността била най-прекрасното нещо?

Изабел се усмихна вяло и се изправи. Сетне огледа роклите.

— Е. Значи една от тези ще бъде моята мечтана сватбена рокля.

Сидни стана от диванчето.

— Аз прегледах повечето от тях. Тези са роклите, които ще искаш да видиш.

Изабел намръщи нос, посочвайки първата на закачалката.

— Не съм голям фен на стил ампир.

— Но ще бъдеш в третия месец и според мен тази висока талия ще е подходяща, ако целта ти е да запазиш бебето в тайна.

Изабел премига.

— Права си. — Тя си пое дълбоко дъх и се усмихна. — Добре, нека да е стил ампир. Съгласих се.

Изправи се и отиде до закачалката. Прехвърли роклите без особен интерес, но спря, когато видя последната.

— Чакай. Тази не е лоша. Всъщност, наистина ми харесва. — Извади роклята с ентусиазъм и я показа на Сидни. — Какво мислиш?

Роклята беше без ръкави, с елегантни презрамки, които оформяха дълбоко, обрамчено с дантела — образно деколте. Имаше висока талия, красива пола от тюл, в класическата кройка от холивудски тип на 40-те години.

— Идеална е — отвърна абсолютно искрено Сидни. — Хайде да видим как ти стои.

Смеейки се ентусиазирано, Изабел тръгна към пробната. Направи няколко крачки и притисна с ръка стомаха си.

— О, мили боже! Пак ли!

Джаки избра точно този момент, да подаде глава в пробната.

— Как върви тук, всичко наред ли е? Да ви донеса ли нещо?

— Да! Кофа — отвърна Сидни. — Бързо.

Джаки дори не трепна.

— Няма проблем.

— О, боже, Из! Трябва да опиташ поне една хапка от това.