Джули Джеймс
Сватбена лудост (19)

19

Двадесет минути по-късно Сидни заби пръсти в меката сива кожа на дивана на Вон, докато той се трудеше здраво зад нея.

— Вдигни бедрата си по-високо! Поеми ме целия — промърмори дрезгаво той.

Тя се изви под ъгъл и простена при изумителното усещане да го почувства толкова твърд в себе си.

— Добре… точно така… скъпа… Боже, бих могъл да те чукам до края на живота си!

Подпирайки се с ръце на дивана, тя също взе участие, движейки тялото си в ритъм с неговото. Да, нуждаеше се от това след днешния ден. Точно сега нямаше никакви мисли за миналото, нямаше тревоги за бъдещето — просто див, неконтролиран, суров, първобитен, истински секс, който я караше да се чувства страхотно.

Тя и Вон започнаха да се целуват още на стълбите към жилището му и докато стигнаха до него, вече бяха така възбудени, че дори не свалиха дрехите си. Вместо това той просто я подпря на дивана, вдигна полата й и свали с един замах бельото й, сетне влезе дълбоко и мощно в нея, като само разкопча ципа на джинсите си и те се свлякоха по бедрата му.

Тя затвори очи и се отдаде на греховното еротично удоволствие, което я заливаше като цунами.

— Докосни ме — мърмореше, очаквайки ръцете му по себе си.

— Изправи се — рече той, спирайки за миг, за да й помогне да се изправи. Когато бе почти права и все още така стегната и топла около твърдия му член, той посегна и смъкна роклята от раменете й. Сетне дръпна чашките на сутиена.

— Искам да видя тези разкошни гърди.

Зърната й настръхнаха моментално в предчувствие и очакване и Сидни стисна краката си по плътно около него. Вон плъзна едната си ръка по-надолу към клитора й. Тя въздъхна тежко, когато започна да я гали, използвайки пръстите си да я разтвори. Раздвижи се бавно с дълбоки тласъци в нея, а тя извика високо, толкова високо, че се уплаши съседите да не чуят. Усещането бе така невероятно, че всичко, което можеше да направи, бе да сграбчи облегалката на дивана и да се държи здраво.

— Дай ми устата си — изръмжа жадно Вон.

Сидни обърна глава, устните й се разтвориха, докато неговите намериха нейните и езикът му се заигра с нейния. Тя въртеше бедра и усети, че ще свърши, а оргазмът й бе толкова мощен, че проплака в устните му. Краката й трепереха, но той я държеше, докато възвърне чувството си за равновесие.

Тя отвори очи и видя, че я гледа с дяволит и изпълнен с желание поглед.

— Отново?

Мили боже, не мога да повярвам. Той е невероятен. И ненаситен.

 

 

Вон излезе от банята и откри, че Сидни се е надигнала сред възглавниците в леглото му и гледа нещо на телефона си.

— Вече проверяваш имейлите си? — подразни я той. Не че го тревожеше или ядосваше — жената управляваше четири милиарда долара частен капитал. Нямаше нищо странно да проверява съобщенията си през уикенда.

— Мммм, да — отвърна разсеяно тя.

Той навлече боксерките и джинсите си.

— Всичко наред ли е?

Тя вдигна очи към него и се усмихна.

— Какво означава, ако някой мъж ти праща четири съобщения в един ден, после мълчи цяла седмица, преди отново да ти се обади? Зает е с работи или играе игрички?

Вон я загледа втренчено.

— Ти пишеш на друг мъж? Мили боже, жено, кондомът все още е топъл в кошчето за боклук!

Сидни също го погледна. Ха, ха.

Не съм писала на никой, просто проверявах дали няма съобщения от работата. Случайно видях и този имейл. — Тя стана от леглото и мина покрай него към мястото, където бельото й лежеше на пода. — И не се дръж като че ли си засегнат или обиден. Нали си спомняш какво ми каза? — Сидни сниши глас, имитирайки го. — Винаги предупреждавам, че не търся дълготрайна връзка, но ако търсиш забавление, аз съм твоят човек, бейби.

Тя се огледа за сутиена си и го зърна върху нощното шкафче, лежеше йод пистолета му.

— Е, кой е мъжът? — попита Вон, скръствайки ръце на гърдите.

— Какъв мъж? А, да. Всъщност един съученик, с когото излизах в гимназията. Открил ме във фейсбук, видял, че съм се върнала в Чикаго и започна да ми пише — обясни тя.

Вон наблюдаваше как хвана презрамката на сутиена си и много внимателно се опита да го издърпа, без да докосне пистолета му. Затова отиде до нощното шкафче, вдиша пищова и значката си и й подаде сутиена.

— За да отговоря на въпроса ти, не е зает с работа. Играе игрички.

След като я остави да се пържи, той отиде в кухнята.

Сидни излезе от банята след минута, беше облечена и държеше в едната си ръка обувките, а в другата — телефона.

— Не знаеш със сигурност дали играе игрички.

Вон спря да пие водата, която си бе сипал. Наля чаша вода и за нея.

— Вярвай ми, знам как мислят тези мъже. Когато един мъж праща куп имейли или съобщения известно време, а после замлъква за няколко дни, това е тактика. Иска да те накара да се чудиш дали е хлътнал по теб. След това, точно когато си започнала да се чувстваш несигурна, прави контакт, защото знае, че сега ще си много по-радостна да го чуеш.

Сидни го погледна с погнуса.

— Колко гадно. И подло. — Погледна го отново, този път начумерено. — И ти ли правиш подобни номера?

Ама моля ти се! Как можа да ти мине през ума!

— Аз не правя номера. — Огладнял от всичко, случило се в спалнята и в дневната, той измъкна един пакет тортила чипс и буркан със салца.

— О, да. Разбира се. Защото ти си изключителният специален агент Вон Робъртс. — Тя седна на стола до него.

Той премига.

— Достатъчно съм специален, за да те обладая. Гола. Два пъти.

Тя обмисли чутото, докато си вземаше от чипса.

— Добре, кажи ми повече.

— Повече за какво?

— За онова, което мислят самотните мъже. Необвързаните мъже. Как да различа добрите мъже от играчите.

Вон също напълни устата си с чипс.

— Няма да ти давам съвети как да се срещаш с други мъже.

— Защо?

— Защото спим заедно. Чукаме се. Другото е… дивотия.

Тя посегна и взе ръката му, усмихвайки се сладко.

— О, бейби, не бъди такъв! Та ние сме приятели? — Очите й играеха немирно и дяволито. — Нали вие, мъжете, казвате точно тези думи?

Може би щеше да е най-добре да се възползва от петата поправка. Така че вместо отговор зададе въпрос.

— Не мислиш ли, че си прекалено емоционална по отношение на тези срещи? Доколкото знам, жени като теб вярват, че когато му дойде времето Съдбата ще прати „Единственият“, който ще пресече пътя им.

— Добре, но съдбата трябва да бъде побутната леко — отвърна тя, потапяйки още чипс в салцата. — В случая часовникът тиктака. Времето тече.

— Моля те, не започвай да ми разправяш как срокът на годност на яйцата ти ще изтече. — Той посочи корема й. — Не искам да мисля, че там някакви яйца чакат да бъдат оплодени, веднага след като сме правили секс.

— Ти използва кондом, а аз пия хапчета. Ти, Робъртс, може да си сексуално неустоим, мускулест и красив, но дори и вие, момчета, не можете да пренебрегнете времето. Освен това, аз не говорех за моя биологичен часовник. Имах предвид, че времето тече, защото си обещах, че до сватбата ще имам гадже. — Тя насочи чипса към него. — Хайде! Подскажи ми как да разпозная, че един мъж е самотен, необвързан, над тридесет години и сериозен, а не се интересува само от секс?

— Лесно. Всички мъже искат секс. Истинският въпрос е дали е готов за нещо повече от секс.

— И точно тук на преден план излиза моят списък. — Тя отхапа от чипса. Изглеждаше убедена в думите си.

— Не обичам да те прекъсвам, но всеки мъж, който се опитва да те изиграе, ще знае как да заобиколи въпросника ти. Играчите знаят кои са правилните отговори. Ще ти изпращат сладки съобщения, ще ги пожелават лека нощ или ще те залъгват, че се интересуват силно как е минал денят ти. Защото знаят, че тези неща карат жените да мислят, че някой наистина се интересува от тях.

— Чакай, чакай, задръж така. — Сидни грабна телефона и започна да пише.

Вон я загледа.

— Бележки ли си водиш?

— Ами да. Това е страхотен съвет. — Тя прочете на глас какво бе написала. — Никакви съобщения за „лека нощ“. — Погледна го. — Друго?

— Сериозно, Синклер. Само преди десет минути правих секс с теб!

Тя протегна ръка и докосна неговата, усмивката й отново беше мила.

— О, скъпи. И ти знаеш колко специално бе това усещане за мен?

Аха. Наслаждаваше се да го стиска за топките.

 

 

В ранния следобед в сряда Сидни вървеше нервно из офиса си, използвайки слушалки, за да води разговора и едновременно с това да разтъпче краката си. Вече повече от час говореше с Гейб Рамос — специалист в областта на човешките ресурси, когото бе наела да й помогне да открие нов главен изпълнителен директор за „Бутици Витамини“ — някой, който би работил за разрастването, без да се жертват заплати и печалби.

Тя прочете името на последния кандидат от списъка с трима изпълнителни директори, който бе изпратила по-рано на Гейб за обсъждане.

— Какво ще кажеш за Карън Ветцел? — попита го. Ветцел бе вицепрезидент и главно длъжностно лице на „Играчки за нас“ и според разследването на Гейб, търсеше начин да разпери криле извън позицията си на вицепрезидент.

— Чух, че „Пет Смарт“ са говорили с нея за свободното място на Главен изпълнителен директор при тях.

Сидни се замисли. Ветцел имаше повече опит в продажбите на дребно, отколкото всеки друг от останалите кандидати и на хартия тя бе на първо място сред тях.

— Знаем ли докъде са стигнали преговорите? Дали се е съгласила?

— Мога да разбера — отговори Гейб.

Тя кимна.

— Виж дали можеш да я откриеш днес. Кажи й, че бих искала да лети до Чикаго, ако все още обмисля възможностите.

— Ще видя какво мога да направя — обеща Гейб.

След като приключи разговора, Сидни излезе, за да обядва набързо с Изабел, която бе в центъра за следоперативен преглед при акушер-гинеколога си.

— Как мина при доктора? — попита тя, след като си поръчаха салата.

— Каза, че всичко изглежда добре при мен и фъстъчето — отвърна Изабел. — Направи няколко снимки на видеозон. Искаш ли да ги видиш? — Тя извади лента с черно-бели снимки от чантата си и ги подаде на сестра си.

— О, боже — възкликна Сидни. — Виж, това е нослето. А това е една малка ръчичка.

— Докторът се пошегува, че бебето ме поздравява: „Здравей мамо!“.

Алармата на биологичния часовник на Сидни неочаквано зазвъня още по-силно, сякаш беше сирена на пожарна. Тя се насили да се усмихне на сестра си.

— А ти поиска ли да знаеш какъв пол е?

Изабел поклати глава.

— Двамата със Саймън решихме, че щом ще крием бременността, не трябва да знаем какво е бебето, за да бъдем наистина изненадани. — Тя си взе от салатата. — Стига сме говорили за мен. Кажи ми какво става на мъжкия фронт?

— Може да се каже нищо. Освен че аз и Вон правихме страхотен секс след твоята дегустация за сватбения обяд.

— Всъщност утре имам среща. — Тя наведе глава. — Знаеш ли, може би си го спомняш? Чад Бейли. Беше една година по-малък от мен в гимназията, а когато ти си била заек, трябва да е бил в най-горния клас.

Изабел остави вилицата.

— Няма начин! Стига бе! Бях лудо влюбена в Чад Бейли. И не бях единствената. Половината отбор на мажоретките загуби девствеността си на задната седалка на неговия Мустанг GT.

— Кажи ми, че не си една от тях, защото… ами не искам да излизам на среща с някой, който е спал със сестра ми.

— Спокойно, не съм. — Изабел отвори бутилка с вода, но искаше да научи още подробности. — Как се свързахте? Искам да ми се обадиш след срещата и да ми кажеш дали все още е толкова готин, какъвто бе в гимназията.

— Той ме откри във фейсбук. След това си обменихме имейли четири или пет пъти и той ме помоли да се срещнем за по питие.

Не че тя не се колебаеше, особено след коментарите на Вон за зова, какво означава един мъж да изпраща на някоя жена имейли на пожар и сетне млъква като развален телефон за няколко дни. Но жените на тридесет и три със свирещ като сирена биологичен часовник не биваше да бъдат предубедени. И както изглежда ходеха на много първи срещи.