Джули Джеймс
Сватбена лудост (24)

24

В спалнята на Сидни, Вон гледаше как тя бавно разкопчава роклята си и я оставя да падне на пода. Стоеше пред него само по черен дантелен сутиен, черни дантелени бикини и високи обувки. Той не се съмнявате, че много непознати мъже в онзи бар тази вечер бяха имали еротични фантазии точно за този образ, а сега тя бе само негова.

— Легни на леглото. — Определено чувстваше влиянието на алкохола и беше сигурен, че тя също е замаяна. Но в очите й все още светеше онзи дързък, самоуверен поглед, който винаги го предизвикваше.

Сидни се подчини и легна върху леглото, като скръсти крака. Направи му един престорено свенлив поглед, сякаш искаше да покаже, че го очаква.

Вон свали сакото си, разкопча копчетата на ризата и приближи към долния край на леглото. Хвана я за глезените и я придърпа към себе, сетне се наведе и покри устата й с бавна и страстна целувка. Когато я дръпна, Сидни се озова в седнало положение, а той клекна между краката й.

— След като сваля това — прошепна, пъхайки пръстите си под дантелените гащички и плъзгайки ги по-надолу, — ти ще разтвориш краката си. После ще сложиш ръце на коленете си и ще си разтвориш за мен.

— Трябва ли? — попита Сидни.

— Трябва, ако искаш онова, което ще последва.

Очите й заблестяха, но тя се подчини и направи каквото Вон поиска от нея. Членът му започна да пулсира при вида й върху леглото, с разтворени крака и съвсем гола, с изключение на сутиена и високите обувки.

— Ти си най-сексапилното чудо, което някога съм виждал.

— Вон — продума нетърпеливо Сидни. — Докосни ме.

Той беше щастлив да изпълни молбата й. Плъзна ръка под дупето й и повдигна ханша й, сетне постави една дълга, дразнеща и възбуждаща целувка между краката й. За миг ръцете й се заровиха в косата му Вон ги хвана и върна обратно върху коленете.

— Остани отворена за мен. Покажи ми колко много искаш устните ми върху себе си. — След което наведе глава и се зае да я докара до екстаз.

Когато цялото й тяло започна да се тресе и стоновете й се сляха в дълбоко гърлено ръмжане, той отстъпи.

— Искаш ли да свършиш? — попита, при което завъртя езика си около клитора й.

— Да, моля те, да — едва пророни Сидни.

Вон плъзна пръста си в нея и я задържа точно на ръба на оргазъма.

— Обичам, когато си такава. Толкова възбудена, толкова сладка, така нетърпелива. — Пое отново, клитора й в устата си, като знаеше, че това ще я накара да свърши.

Тя извика и тялото й се разтресе, докато членът му нетърпеливо се изправи от желание да я обладае. Но продължи да я гали, докато тя свърши, сетне се изправи и съблече.

— Сега е мой ред — прошепна и скочи върху леглото.

Когато се настани между възглавниците, тя го възседна. Прекара ръце по гърдите му, сетне надолу по стомаха, докато пръстите й дращеха леко кожата му.

— Струва ми се, че мъж като теб вероятно има специфичен начин… — тя взе възбудения твърд член в ръката си — и обича да го целуват.

О, боже, о, майко мила.

— Може да започнеш като обвиеш тези прекрасни червени устни около него — отвърна замаяно Вон. — През цялата вечер мислих само за този миг.

— Я, виж ти. И какво? — попита, докато местеше ръката си нагоре-надолу Сидни. — Трябва ли да те дразня и целувам известно време? Или предпочиташ просто да го сложа в устата си толкова дълбоко, колкото мога?

Вон неочаквано почувства, че гърлото му пресъхна.

— Съгласен съм на всичко.

— Разбира се, че това ще кажеш. — Тя се наведе и облиза блестящата капка от върха на члена му, сетне прекара езика си по цялата му дължина. Вярна на обещанието си, продължи да го дразни с устни и език, сетне неочаквано го погълна.

Той простена.

— О, Сидни, това е толкова… толкова страхотно… продължавай така. — Той зарови ръка в косата й, докато тя продължи да гали с езика си тръпнещия и нетърпелив член. С една ръка зад тила си, той я наблюдаваше, а когато го доведе до неистовото желание да изригне, се подчини на изгарящото чувство, което го измъчваше цяла вечер.

— Погледни ме, скъпа, искам да гледам очите ти.

Тя го погледна и закова очите си в неговите, докато продължаваше да движи устата си. Моментът бе толкова еротичен, че Вон за малко щеше да свърши.

— Направо ме подлудяваш, ще ме побъркаш. — Видя огъня в очите й и докосна бузата й. — Искам да съм в теб. Веднага. Сега.

Тя се плъзна от него и седна, грабна панталоните му от пода и му подаде портфейла. Дишайки тежко, Вон извади кондома и си го сложи, сетне наблюдава как Сидни намества пениса му между краката си и се навежда над него.

— Сложи ръцете си върху мен! — Той сграбчи бедрата й и я придърпа към себе си, докато тя ритмично се движеше върху него. Отначало бавно, докато тялото й се настрои към неговия ритъм. Сетне забърза ритъма и двамата се движеха в пълен синхрон.

— Чувствам те изцяло, ти си ми точно по мярка, скъпа — изръмжа той, когато усети, че стига до върха. — Хайде, направи го, скъпа. Искам да те почувствам.

Сидни произнесе името му, тялото й се разтресе, притисна се силно към него и се отдаде изцяло на зашеметяващата кулминация. Челюстта му се стегна и той на свой ред се разтресе от силата на оргазъма, който премина през него вълна след вълна, докато тя рухна на гърдите му, а ръцете му я притискаха силно към тялото му.

 

 

Вон се събуди от звук на течаща вода.

Обърна глава върху възглавницата и премига, но бързо си спомни случилото се снощи.

Беше в леглото на Сидни.

На нощното шкафче нямаше пистолет.

Сексапилната гола червенокоса я нямаше. По дяволите!

След като откри всичко това, отпусна отново глава върху възглавницата със стенание, чувствайки, че някой блъска с чук в черепната му кутия.

Когато очите му се приспособиха към дневната светлина, той забеляза самотен предмет върху нощното шкафче, очевидно оставен за него. Шишенце с бързодействащ тиленол.

Усмихна се на милия жест, сетне сложи две болкоуспокояващи таблетки в устата си.

Събитията от снощи бавно започнаха да се подреждат — неангажиращите разговори, закачките, двете партита в едно и зашеметяващата нощ със Сидни в нейното легло. Зачуди се наистина ли Хъксли бе казал думите „Направо я обладаваш с очи“. По-ясно доказателство, че всички бяха на градус и с високо настроение, не можеше да има.

Вратата на банята се отвори и Сидни излезе с хавлиена кърпа около тялото и коса, събрана в чалма. Видя, че се е събудил и му се усмихна мило.

— Как се чувстваш?

— Сякаш съм бил завъртян в центрофуга, изцеден и прострян да съхна. — Наблюдаваше как вади чифт кремаво дантелено бельо от чекмеджето и оставя хавлията да падне на пода.

И моментално се почувства по-добре.

Тя се плъзна елегантно в оскъдните бикини и сутиен, сетне пусна косата си, която се разпиля на кестенявочервени вълни по раменете й.

Вон мушна ръце под главата си и си помисли, че цял ден би могъл да лежи и да я гледа.

— Ще изтичам до „Старбъкс“. Какво искаш?

— Ти си богиня. Бих пил едно голямо черно кафе.

Тя навлече джинсите и леко се намръщи.

— Всичко наред ли е? — попита Вон.

— Да, като изключим, че кожата ми е протрита на някои много неудобни места.

Той се разсмя и потърка наболата си брада, докато ставаше от леглото.

— О! — Приближи към нея и я целуна по врата. — Ще имаш ли нещо против да ползвам душа, докато те няма?

— Амии, не. Въобще не.

Мислейки, че долови в гласа й колебание, той вдигна глава и видя, че наблюдава отражението им в огледалото над скрина.

За част от секундата очите им се срещнаха и тя се усмихна.

— Така, отивам. — Сетне се измъкна от прегръдката му. — Ще се върна скоро — и тръгна към вратата.

— Може би ще е добре да облечеш и една риза.

— Да, правилно. — Тя се завъртя. Без да губи време в избор, грабна една риза от гардероба си и излезе от стаята, навличайки я през глава, докато тичаше по стълбите надолу.

Вон гледаше след нея, мислейки, че това е най-бързото бягство, което някога бе виждал. Очевидно някой наистина се нуждаеше от кафе.

 

 

Докато тичаше по стълбите, Сидни си наложи да се успокои и помисли трезво.

И така, за един съвсем кратък и мъничък миг, докато гледаше отраженията им в огледалото, тя си помисли, че двамата са хубава двойка един до друг. Е, и какво? Той беше много привлекателен мъж, щеше да изглежда страшно сладък, застанал дори до някой тостер. Това не означаваше, че в главата й се прокрадват мисли за връзка с този мъж — защото определено знаеше какво може и какво не може да прави с него.

Вон беше мъжът, който си избираше случайни жени в кафенетата. Мъжът, който имаше правило да не спи с една и съща жена два пъти в рамките на една седмица, за да избегне емоционален ангажимент. Мъжът, който от години не бе имал сериозна връзка.

Той не бе мистър „Завинаги“.

А тя си бе дала обещание, обет или както искате го наречете, и щеше да го спазва. Никакви мъже е фобии от обвързване, никакви женкари, никакви типове със склонност към драми или каквото и да е. Искаше някой, който да бъде солиден и стабилен, някой, който без съмнение да е готов да измине пътя до олтара и да се обвърже.

Някой готин като съпруга на Триш, усмихна се Сидни, докато вземаше последните стъпала надолу. Отвори входната си врага и едва не се сблъска със Саймън.

Саймън?

Да, да, мъжът, който пристъпи на последното стъпало, заедно с Изабел беше Саймън Изабел и Саймън — тук.

Вон — под душа. О, Боже. Мамка му!

— Точно навреме, направо се напишках, ще експлодирам — избърбори бързо Изабел. — Трябваше да пишкам в „Старбъкс“.

Преди да разбере какво става, сестра й премина като вихър покрай нея и изтича към тоалетната на първия етаж. Неее!

Саймън вдигна леко таблата с чаши, пълни с кафе, и хартиената торба, която носеше.

— С Изабел искахме да ти благодарим за снощи. — Той се усмихна. — Купихме кафе и ябълков сладкиш.

— Много мило от ваша страна — успя да смотолевя Сидни.

Не, това не беше истина! Не можеше да се случва! Ако Изабел и Саймън, откриеха, че Вон е тук, в нейната къща — и то не къде да е, а под душа, това щеше да означава, че двамата бяха… бяха правили, тъй де, бяха правили точно онова, което бяха правили.

С тази мисъл в главата, тя протегна ръка и препречи пътя на Саймън, който направи крачка да влезе в къщата.

— Хей, денят е много хубав, защо не останем да пием кафе навън и да закусим?

Той направи измъчена физиономия.

— Прекалено е светло. — Промъкна се покрай нея и влезе в къщата. — Не си спомням да съм имал подобен махмурлук след колежа. — Тръгна в посока към кухнята.

Дяволите да го вземат, мамка му! Мамка му! Проклятие!

Сидни го последва, чудейки се дали имаше някакъв начин да ги настани на задната тераса, като му обещае сенчесто място, или дори чадър срещу слънцето. Трябваше да направи всичко възможно да ги изведе от къщата.

Изабел излезе от тоалетната и се присъедини към тях в кухнята.

— Сега съм много по-добре. Изглежда съм излязла от фазата на гадене и повръщане и съм влязла във фазата „пишкане на всеки половин час“.

— Най-вероятно причина са всички сокове, които изпи снощи — поклати глава Саймън, грабна една ябълкова пита от кесията и отхапа от нея.

— Хей, тези са за Сидни! — извика Изабел и прегърна сестра си. — Нямах възможност да говоря с теб, след като напуснахме бара, тъй като някой — тя погледна с обич към Саймън — се почувства много зле, след като реши, че да изпуши една пура за пръв път онази вечер е добра идея.

— Един съвет от мен. Не гълтай дима, само опитай вкуса — подшушна Саймън на Сидни.

С крайчето на окото си, тя забеляза сакото на Вон да виси на облегалката на стола.

— Знаете ли, всъщност тъкмо излизах…

Саймън заговори едновременно с нея, дразнейки Изабел.

— Освен това, реших, че трябва да започна да се упражнявам за деня, в който ще се роди бебето. Нали това правят всички бъдещи татковци — висят пред родилното и пушат пури, докато вие си вършите вашата женска работа?

— Не обичам да те прекъсвам, съкровище, но ти ще трябва да стоиш до мен през цялото време, през всеки миг от тази работа, била тя женска или не — прекъсна го Изабел.

Сидни плесна с ръце.

— Дааа, мога да видя, че и двамата умирате от желание да си играете някаква мила игричка. И би ми било много интересно, ако нямах среща, за която вече закъснявам, така че може ли да ти се обадя по-късно, Из?

— О, не мисля, че ще се измъкнеш толкова лесно.

Стига бе, сериозно ли говори той?

— Ама какво става там горе? Вода ли тече? Да не си забравила душа? — попита неочаквано Изабел, като погледна към тавана. Основната баня бе точно над главите им.

Мисли, Синклер. Мисли. Сидни кимна с глава.

— Виж. Закъснявам, трагично закъснявам! Изтичах от банята и съм забравила душът да тече. И, разбира се, по закона за всемирната гадост, точно в този момент Изабел зърна сакото на Вон.

Тя ахна и заобиколи барплота.

— О, какво имаме тук? — Взе сакото и го вдигна. — Мъжко е. — Млъкна, изглеждаше обидена. — Не си ми казала, че се срещаш с някого.

— Чакай, чакай, потайна госпожице — намеси се и Саймън с усмивка. — Опитваш се да ни изгониш оттук, преди да се сблъскаме с този мъж, нали?

— Кой е той? — искаше да знае Изабел. — Как така аз не знам нищо за него? Защо?

Саймън поклати глава, докато гледаше сакото.

— По-интересното е, че това сако ми е много познато. Прилича на сакото на… — Той млъкна. Устата му остана отворена. — О, боже. Първо погледна Сидни, сетне вдигна очи към тавана. Накрая изтича от кухнята и заизкачва стълбите през две стъпала.

Сидни затвори очи и се приготви за неизбежното.

След секунди чуха как вра гага на банята се отваря. Гласът на Саймън проехтя.

— О! Мили! Боже!

— Ама, какво става? Сигурно налетя на някой напълно непознат, който си взема душ в твоята баня? — попита Изабел.

— Еее… не е съвсем непознат.

Саймън слезе и влезе в кухнята.

— Да. Брат ми.

Изабел премига.

— Какво? — Тя се обърна изумено към Сидни. — Вон е тук? Ти си спала с Вон?

— Ако ти кажа, че току-що връщаме от сутрешното си бягане, ще ми повярваш ли? — попита Сидни, опитвайки да се усмихне.

Беше сигурна, че няма да повярват, съдейки по израженията им.

— Е, какво толкоз! Голяма работа — промърмори тя.

Изабел размаха обвинително пръст.

— Аманда ми каза, че според нея снощи двамата сте флиртували.

Сидни се присмя и направи гримаса.

— О, Аманда, значи. Какво знае тя? — Освен че в случая бе уцелила право в целта.

Саймън също насочи пръст към нея.

— Сега си спомням! Бяхте се усамотили в онази ниша, когато дойдох да говоря с Вон.

— И това не ти ли се стори подозрително? — попита го Изабел.

— Ти видя ли ме снощи? Не можех да произнеса думата „пода… зрително“. Май и сега не мога — оправда се Саймън.

Двамата млъкнаха, тъй като душът спря да тече. След малко се чу шум от стъпки по дървения под и после всичко утихна, докато прозвучаха още едни стъпки — този път слизащи по стълбите.

Вон влезе в кухнята с мокра коса, като обличаше ризата си. Слава богу, че поне бе обул панталоните си.

— О, виж ти! Имаме гости. — Изглеждаше развеселен.

— Ние? Вие двамата вече сте „ние“? — попита Изабел.

— Не! Не сме „ние“ — отвърна Сидни.

— Мога ли да поговоря с теб навън, братко? — попита сърдито Саймън.

Вон се обърна към Сидни широко ухилен.

— Мъжете така казват „Здравата си за газил“.

След като Вон и Саймън излязоха на двора, Сидни седна близо до Изабел на барплота.

— Вероятно искаш да ме питаш нещо.

— Така ли мислиш? — попита сестра й. — Откога продължава това?

Беше само една пиянска нощ. Лъжата се запъна на устните й за няколко секунди.

— Първият път, когато се чукахме, беше в нощта на твоята операция.

— Разбирам. И колко пъти се чукахте оттогава?

— В наша защита ще кажа, че ти и Саймън непрекъснато намирахте начини да ни срещате и хвърляте в прегръдките един на друг. Тази сватба е като тенджера по налягане. — Видя, че сестра й продължава да чака отговор. — Още два пъти. О, да, и в Уисконсин се целувахме. Но само толкова.

— В къщата на родителите му? А къде съм била аз?

— Откъде да знам? Вероятно си повръщала някъде. — Когато видя, че Изабел направи обидена физиономия, реши да поправи грешката си. — Разглеждаше фотоалбуми с госпожа Робъртс. Аз отидох да занеса на Вон и Саймън вода и просто… Нуждаех се от малко чист въздух и почивка от всички тези сватбарски разговори. А също и да не те гледам на мястото, на което трябваше да бъда аз. Затова отидох да се разходя, Вон ме последва, започнахме да спорим, и не знам как… всичко завърши с целувка.

Изабел наведе глава със замислено изражение, моментално игнорирайки частта за Вон.

— Защо не си ми казала, че сватбата те измъчва и дразни? И какво щеше да се промени? Хайде, Сид. Това съм аз.

Сидни въздъхна.

— Не ти казах нищо, защото не исках да разваля всичко. Тази сватба не е за мен, Из, тя е за теб. И освен това предполагам, че не казах, защото наистина не исках да се дразня от подготовката. Броуди и аз скъсахме преди осем месеца. Трябва да го преодолея, да свикна с мисълта — и точно това се опитвам да направя.

— Просто ми се иска да беше ми казала. — Изабел кимна към двора. — И за Вон също.

— Мислех, че за теб и Саймън ще бъде странно да научите, че ние спим заедно, особено след като това е съвсем обикновена авантюра. — Сидни можеше да чуе как мъжете отвън говорят, но ги пренебрегна, фокусирайки се върху случващото се между нея и сестра й.

— Наистина се надявам, че това няма да промени нещата между нас. Знаеш, че не го искам, Из.

Знам. — Изабел протегна глава и стисна ръката на сестра си. Знам също, че напоследък бях завъртяна във вихъра и хаоса, свързани със сватбата и бебето. Всичко се променя, но едно нещо винаги ще остане едно и също, Сид: ти и аз.

Сестра й се усмихна, повтаряйки мантрата от времето, когато бяха малки:

— Сестрите Синклер завинаги, пали?

Изабел се усмихна в отговор, очите й бяха влажни.

— Завинаги.

Тя протегна ръце и прегърна сестра си, сетне се отдръпна и избърса очите си.

— Сега, искам да чуя историята е Вон.

— По дяволите. Наистина се надявах, че си забравила.

— Очевидно съм пропуснала много и имам да наваксвам. Последния път, когато говорихме за Вон, се притеснявах, че дори не го харесваш.

— Добре, това е онази част, която аз самата трябва да си изясня — отговори Сидни. — Вон и аз всъщност се срещнахме преди онази първа вечеря с теб и Саймън, Беше абсолютно случайно и двамата бяхме влезли в едно и също кафене преди срещата с вас. Аз бях там заради една уговорена на сляпо среща по интернет и когато другият мъж си тръгна, Вон приближи до моята маса и се опита да ме сваля.

— Шегуваш се! — Изабел помисли малко, сетне скръсти ръце. — Искаш да кажеш, че сте ни лъгали — мен и Саймън, още от първия ден?

— Лъжа е прекалено силна дума. Предпочитам „Пропуснахме да кажем цялата истина“. — Тя видя, че Изабел отвори уста за отговор и бързо я парира. — Нещо подобно на онова, което вие със Саймън правите с твоята бременност.

Изабел затвори уста. Едно на едно.

— Добре, но има ли нещо друго, което пропускаш, Сид? Казваш, че досега си спала с Вон няколко пъти. Но той е прекарал нощта тук… Сега използва твоя душ… Възможно ли е това да се превърне в нещо повече от обикновен флирт?

Сидни направи пауза за част от секундата, сетне прехвърли най-големите хитове на Вон в главата си.

Винаги съм честен, когато казвам, че не търся дългосрочна връзка.

Не правя секс с една и съща жена два пъти в една седмица. Това намирисва на семейство. Осъзнах, че е забавно да се срещам с много жени.

Прагматичната жена в нея знаеше, че на въпроса на Изабел има само един отговор.