Джули Джеймс
Сватбена лудост (28)

28

Сутринта той се събуди пръв и реши този път да поеме инициативата и да се погрижи за кафето. Облече се тихо, защото не искаше да я буди, и слезе долу. Забеляза ключовете й на кухненския плот, взе ги и излезе, за да отиде до „Старбъкс“ на три преки от къщата. Сетне осъзна, че не знае как обича да пие кафето си, така че поръча едно голямо от средно изпечени зърна, решавайки, че това е най-безопасният избор.

Върна се в къщата и остави ключовете на същото място. Лаптопът на Сидни стоеше на плота. И тогава го забеляза.

Едно малко бяло картонче, приличащо на визитна картичка, което лежеше обърнато близо до лаптопа, и върху него имаше написано нещо на ръка.

Може би следващия път ще се видим за повече от две минути?

Вон обърна картичката и видя, че е на някакъв адвокат на име Тайлър Роланд. Върна я обратно там, където я намери, сетне се качи горе.

Сидни отвори едното си око, когато той седна на края на леглото съвсем близо до нея.

— Ти си невероятен — промърмори тя, като видя чашите с кафе в ръката му. Седна, взе едната чаша и отпи голяма глътка. — Ммм. Благодаря ти.

Той също отпи глътка.

— Скоро някой ще има още една любовна среща — рече безразлично. Когато тя го загледа недоумяващо, обясни. — Визитната му картичка беше на плота до лаптопа ти.

Може би следващия път ще се видим за повече от две минути?

— Ох, Тайлър. — Тя загледа кафето си за миг. — Смятахме да вечеряме в сряда.

Вон почувства как нещо загриза вътрешностите му, но го прогони. Разбира се, че имаше среща — тя ходеше на срещи през цялото време. Така ставаха тези неща те бяха просто двама възрастни индивида, които си прекарваха добре заедно в леглото. Със сигурност бяха станали по-близки и да, признаваше, че му бе хубаво и приятно с нея, но точно това правеше ситуацията толкова идеална. Между тях нямаше трудности, пито неловки моменти, само перфектна, необвързваща. Съвършена сексуална връзка. Точно така трябваше да се развиват нещата.

— Аха. Още един кандидат, който иска да опита късмета си с тридесет и четирите точки от конспекта — рече той, а тонът му определено, бе подигравателен. — Този как и къде го срещна?

Тя го погледна изненадано.

— Наистина ли искаш да говорим за това?

— Досега ми разказваше за срещите си. Защо не ми разкажеш и тази? Кое е по-различното?

Нещо проблесна в очите й, но в следващия миг изчезна.

— Добре. Разбира се. Ами така… срещнах го случайно за кратко преди няколко месеца, а онзи ден се сблъскахме на улицата.

Какъв късмет.

— И той моментално си уреди вечеря с теб? Без да пиете първо кафе? Виж ти. Това ми звучи малко прибързано.

— Всъщност имаме общи познати — обясни Сидни. Той е близък приятел на един от партньорите в моята фирма, който ми каза, че е добър човек и мога да разчитам на него. При тази препоръка реших, че можем да вечеряме заедно. Освен това, искам да отида в „Согна“, след като съм в Чикаго.

— О, ще те води в „Согна“? — Вон познаваше ресторанта, беше един от най-скъпите в града. Не защото бе вечерял в него — при 210 долара фиксирано меню, заведението не бе по джоба му. Но през последната година бе планирал и провел една операция точно там, така че бе видял отблизо, че е много хубаво. И много скъпо. Наистина шик. — Изглежда иска да те впечатли.

Сидни наведе глава, обмисляйки думите му.

— Не мисля. Вероятно е любител на гурме кухнята. Стори ми се, че се интересува от ресторантите, които съм посещавала в Ню Йорк. — Тя направи жест с кафето в ръка. — О, добре че се сетих — трябва да реша какво ще облека, и ако се наложи да занеса роклята на химическо още днес. Може би онази, розовата, с която бях на празненството на татко и Джени.

Ръката му стисна силно чашата с кафе. Спомни си как изглеждаше роклята.

— Не знам… стори ми се, че в тази рокля имаше нещо недовършено. Единият ръкав непрекъснато падаше от рамото ти. — Прозвуча все едно се опитва да я предпази от грешка или моден гаф.

Тя се усмихна.

— О, не, това е нарочно търсен ефект. Придава ми повече съблазън.

И още как. Придава ти прекалено много съблазън.

По-късно същия следобед Вон спря колата си на паркинга на ФБР, пристигайки малко след Хъксли. Като го видя, партньорът му го изчака пред сградата за проверка, през която минаваха всички агенти и посетители.

Вон тресна вратата на колата, може би малко по-силно от необходимото и тръгна към него, а Хъксли вдигна изненадано вежди.

— Ей, по-полека. Страничното ти огледало ще падне на паважа.

— Вратата ми се изплъзна — отвърна небрежно той. Пренебрегвайки скептичния поглед на партньора си, влезе в сградата и показа значката си на охраната.

В края на краищата тази нощ щеше да арестува един корумпиран инспектор от градската управа.

В сряда вечер Сидни влезе в ресторант „Согна“ и се усмихна на хостесата.

— Имам среща. Мисля, че резервацията е на името Роланд.

Хостесата провери в списъка с резервации и кимна.

— Разбира се. Господин Роланд вече е тук. Ще ви заведа до масата.

Тя поведе Сидни по стълбището от метал и стъкло към втория етаж на ресторанта, разделен на две. Когато стигна до последното стъпало, тя видя Тайлър да седи на маса до френските прозорци, които предлагаха невероятно романтична гледка към „Мичиган Авеню“. Той й се усмихна, като я видя, изглеждаше класически елегантен и много хубав в спортното сако и синя риза.

За миг тя почувства колебание, преди да пристъпи напред. В стомаха й трепна леко чувство на паника и страх, който прие за трепетно очакване. Това можеше да е той — каза си Сидни. Това можеше да бъде нейната последна първа среща, нейният мистър „Завинаги“, мъжът, с когото да прекара остатъка от живота си.

Тръпките в стомаха й се засилиха.

Пренебрегвайки ги, тя се усмихна очарователно и приближи към масата, твърдо решена да проведе най-успешната си първа среща.