Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Адвокат и агент на ФБР (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
It Happened One Wedding, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 47 гласа)

Информация

Сканиране
Silverkata (2019)
Корекция и форматиране
Epsilon (2023)

Издание:

Автор: Джули Джеймс

Заглавие: Сватбена лудост

Преводач: Таня Виронова

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо

Издател: СББ Медиа

Град на издателя: София

Година на издаване: 2015

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Ропринт“ ЕАД, София

Редактор: Гергана Драйчева

ISBN: 978-954-399-145-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10269

История

  1. — Добавяне

25

Междувременно отвън на двора Саймън нападна Вон в мига, в който затвориха вратата.

— Сидни? Истина ли е?

— Хайде де — рече Вон. — Не е станало кой знае какво!

— Не е станало кой знае какво? Спал си със сестрата на годеницата ми! И сега какво? Когато направиш онова, което правиш винаги след като спиш с една жена — тоест нищо, и нещата между, теб и Сидни се разпаднат, тогава отношенията между теб и Изабел ще се развалят. А след това между мен и теб, а може би дори между мен и Изабел. Ще има цяла поредица от трудности и развалени отношения и аз ще трябва да се справям с всичко това, само защото ти не можеш да държиш проклетия си член в гащите!

— Малки братко, Саймън! Не съм сигурен дали хората през един квартал оттук не са те чули. — Той дръпна Саймън по-далеч от вратата, встрани от къщата, така че Сидни и Изабел да не ги чуят.

— Виж, може би трябваше да ти кажа нещо — започна Вон. — Но не го направих, защото не исках ти да се ядосаш, както сега. Всичко със Сидни е наред. Нищо няма да се развали.

— Откъде си сигурен и как може да знаеш това? — попита Саймън.

— Защото спя с нея от три седмици и нищо не се е развалило или объркало. От самото начало.

— Какво? — Саймън отново вдигна ръка. — От три седмици?

— Е… да, ти вероятно си мислиш, че е свалка за една нощ на пияна глава. — Вон се престори на засегнат. — Да, определено би могло да се развие и така. Тогава щях да си спомням само как съм спал с бъдещата ти етърва.

Саймън го загледа без думи.

Какво самообладание. Костелив орех беше брат му

— Хайде, Саймън, нали не мислиш, че…

— Шъъът! — заставайки близо до къщата, Саймън бе наистина разтревожен. Той посочи един открехнат прозорец на около петдесет сантиметра от тях и Вон осъзна, че това е прозорецът над мивката в кухнята.

— Мога да чуя какво си говорят — прошепна Саймън. Той пристъпи по-наблизо да подслуша.

— Знаеш ли, ако ще помогне, винаги мога да сложа подслушвателно устройство в буркана й със захар — рече Вон.

Саймън го погледна — ха, ха. Сетне посочи прозореца и прошепна.

— Искам да разбера доколко си загазил пред бъдещата ми съпруга, тъпако. — Той приближи внимателно по-наблизо и изчака. Сетне погледна Вон. — Говорят за теб.

— Стига бе, наистина ли?

Саймън слуша още една минута, сетне присви очи към Вон.

— Срещнал си Сидни в някакво кафене? — прошепна. — Ето какво научих.

О, така значи. Двете сестри вече се бяха изяснили. Вон също наведе глава и приближи прозорчето от другата страна, чудейки се колко още тайни ще разкрие Сидни на сестра си. Чу гласа на Изабел.

— Искаш да каже, че ти и Вон сте ни лъгали, мен и Саймън, още от първия ден?

Отвън, залепил око към стената йод прозорчето, Саймън кимна в знак на съгласие. Чу ли? Точно така.

— Лъжа е прекалено силна дума — беше отговорът на Сидни. Предпочитам да кажа „пропуснахме да кажем цялата истина“. Нещо подобно на онова, което вие със Саймън правите с твоята бременност.

Вон се подсмихна към Саймън. Точно така, чу ли?

— Добре, но има ли нещо друго, което пропускаш, Сид? Казваш, че досега си спала с Вон няколко пъти. Но той е прекарал нощта тук… Сега използва твоя душ… Възможно ли е, това да се превърне в нещо повече от обикновен флирт?

Вон направо замръзна в очакване на отговора.

— Имай повече вяра в мен, Из. Познаваш ме и знаеш, че съм достатъчно умна да не се влюбвам в мъже като Вон.

Той загледа стреснато прозореца, все едно някой го халоса по лицето. Сетне, осъзнавайки че го наблюдава, погледна към него и сви рамене.

— Е, чу ли? Нали ти казах, че няма за какво да се тревожиш.

 

 

В понеделник следобед Вон влетя в офиса на ФБР, наострен като брадва.

Докато бе навън, изяде набързо един сандвич за обяд след странния имейл от Кейд, който искаше да „говори“ с него, но не даваше никакви индикации за какво.

След като излезе от асансьора, премина по коридора и зави зад ъгъла, където бяха разположени малките остъклени кабинки. В една от тях зърна Кейд да разговаря с Хъксли.

— Хей, тъкмо те обсъждахме.

Вон скръсти ръце на гърдите си.

— Клопка, значи? Наистина трябва да поговорим.

Кейд го изгледа, сякаш подуши лошото му настроение.

— Ядосан си на имейла? Просто писах, че искам да говорим.

Притчет е започнал преговори с Батиста — подчерта Вон. — Казал му за трупата си от полицаи, които могат да транспортират всичко в града, без да бъдат хванати. Помолил Батиста да го свърже с някой, който се интересува. Е. Каква е тази нова клопка?

— Не казах, че е клопка — отвърна спокойно Кейд. — Онова, което казах, бе, че когато ФБР действа под прикритие като купувач и като продавач на контрабандна стока, трябва да сме сигурни, че имаме сериозни доказателства.

Вон се присмя. Обичаше да работи с прокурори от канцеларията на Щатския прокурор. Наистина му харесваше. А от лична гледна точка, двамата с Кейд от години бяха добри приятели и той го уважаваше страшно много. Но понякога, в редки случаи, прокурорите бяха така пристрастени да бъдат юристи и се вторачваха толкова усилено в голямата картина, при което сякаш забравяха, че агентите работят всеки ден на терен и излагат живота си на опасност, за да им предоставят доказателствата, от които се нуждаеха за своята работа.

— И как показанията на Батиста няма да бъдат достатъчно силно доказателство от първа ръка?

— Просто гледам от перспективата на прокурор — отвърна Кейд. — Батиста е осъждан престъпник. Не бих заложил цялото си обвинение или опровержение срещу възможна защита само върху неговите показания. Така че, ако успеем да накараме Притчет да говори и за други сделки, които са направили, и да го запишем, ще бъде по-добре.

При тези думи Хъксли подскочи.

— Което ние постигнахме, както току-що му обясних — рече той на Вон. — Казах му колко приказлив беше Притчет и колко много ти успя да измъкнеш от него по време на вашите срещи.

— Това исках да чуя. Просто трябваше да се уверя, че сме си изпипали работата докрай, за да нямаме по-големи проблеми по-късно.

— Добре. Радвам се, че го уточнихме — обобщи кисело Вон.

След като нещата се успокоиха, Кейд го огледа.

— Говориш сякаш някой те е полял с горещо кафе. Всичко наред ли е?

Вон сви небрежно рамене.

— Естествено, че е наред. — Сетне седна на стола до бюрото си.

— Преразказах на Адисън информацията, която Сидни ни даде за очарователното малко градче, откъдето си родом — обърна се Хъксли към него. — Тя бе приятно изненадана, също като Кейд и мен.

В събота през нощта, когато всички вече бяха солидно пийнали, Сидни развличаше групата с истории за Епъл Каньон, като подкрепяше разказите си със снимкови доказателства на „истинския ключ“, който й бяха дали в хотела. Макар че за някои неща спомените му бяха малко мъгливи, Вон определено и много ясно си спомняше, колко се смяха всички онази нощ. А също така и как някакво топло, непознато чувство обзе сърцето му, докато гледаше колко добре се разбира тя с приятелите му.

— Разказах същата история на Брук — добави и Кейд. — Тя предложи да се съберем заедно на вечеря някой…

Вон вдигна ръка и го прекъсна рязко.

— Мисля, че трябва да забавим темпото. Сидни и аз не ходим на семейни вечери или на каквото и да е друго с вас, момчета. Преди всичко, ние не сме двойка. Не ходим сериозно.

Хъксли го погледна изненадано.

— В събота вечер изглеждахте доста близки.

— Не казвам, че не я харесвам — обясни Вон. — Двамата се забавляваме страхотно заедно. Но това е просто краткотрайна връзка. И повярвайте ми, ако тя беше тук, щеше да ви каже абсолютно същото.

Тъй като нямаше какво повече да добави, той се обърна към компютъра и се зае с работата си.

 

 

Във вторник сутринта Сидни проведе един конферентен разговор с консултантската фирма, за да уточни последните детайли, свързани с компенсаторния пакет, който планираше да предложи на Карън, ако интервюто минеше гладко, когато секретарката й я прекъсна.

— Баща ти звъня, докато беше на другата линия.

— А, добре. — Тя чакаше това обаждане. Вчера му бе оставила съобщение, в което пишеше, че би искала да мине през къщи, за да потърси булчинската рокля и малкото останали вещи на майка си, които се пазеха на тавана.

Искаше да направи нещо специално за Изабел, като й даде да носи „нещо старо“ за сватбата, и мислеше, че ако намери нещо, което майка им бе носила на своята сватба, би било идеалното решение.

Тя бързо му звънна на мобилния, защото искаше да приключи с тази точка от списъка на задачите си за днес преди интервюто с Карън.

— Страхувам се, че не мога да ти бъда от голяма помощ — отвърна баща й, веднага след като изслуша въпроса й.

Тя знаеше, че е извън града и за няколко дни не е на работа, за да играе с приятелите си голф на Пебъл Бийч. Може би не бе разбрал правилно молбата й.

— О, няма да те карам ти да се ровиш из нещата й. Просто исках да проверя кога ще бъде удобно да дойда у дома. Ако намина утре вечер, Джени ще бъде ли там да ме пусне?

— Сидни… у нас няма нищо от сватбените вещи на майка ти.

— Сигурна съм, че има… — Когато беше дете често се промъкваше на тавана, за да си играе, като обличаше сватбената рокля на майка си, воала и обувките. — Роклята и всичко останало, което е носила, са на тавана, в онзи стар гардероб, който наследихме от баба.

— Гардеробът го няма, заедно с всичко в него. Когато Лиза се зае да пренареди и обзаведе къщата, разчисти и изхвърли всичко от тавана, за да направи място за мебелите, които повече нямаше да използваме. След като ти се обади вчера, помолих Джени да провери и както изглежда всички вещи на майка ти са се изгубили в суматохата. — Гласът му звучеше разкаяно. — Съжалявам.

Сидни се загледа през прозореца на офиса си, фокусирайки се върху едно екскурзионно корабче, което се плъзгаше по река Чикаго, докато тя преглъщаше тази информация.

Значи сватбената рокля на майка й се бе изгубила в суматохата, когато съпруга номер три бе предприела идиотския и глупав ремонт, с който да изтрие всички следи в къщата от съпруга номер две и нейния криворазбран моден дизайн. Всъщност това бе толкова близо до отговора, който очакваше да чуе, че не знаеше защо въобще е изненадана. И все пак трябваше да се пребори, за да не позволи на сълзите си да потекат. Нещо в нея прещрака.

— Разбира се, че се е случило точно това. Благодаря ти, татко.

Той направи пауза, сякаш бе изненадан от коментара й.

— Вината не е моя, Сидни. Дори не съм…

— Да, да — прекъсна грубо извиненията му тя. — Не се безпокой. Ще измисля нещо друго за Изабел. Трябва да затварям, след малко имам важно интервю.

Каза му довиждане, затвори и загледа тъжно телефона. Спомни си скъпите терапевтични сеанси, на които бе ходила в Ню Йорк, и си напомни, че не всеки поддържа близки връзки с родителите си и че тя нямаше проблеми с това.

Да, сигурно.

Пое дълбоко въздух, събра мислите си и потисна разочарованието. Сетне се изправи в стола си и се върна към належащата работа.