Джули Джеймс
Сватбена лудост (16)

16

След като влязоха, Сидни се извини и отиде да се преоблече. Жалко, че не го покани горе с нея, мина през ума му, затова се задоволи с гледката на бедрата й, докато се качваше по стълбите. Наистина не знаеше какво да прави с тази жена. В колата за миг си помисли, че между тях се заражда нещо като флирт, но беше сигурен, че поканата за сандвичи и тортички означава, че ще получи само сандвичи и тортички.

С ръце в джобовете, той се разходи из дневната и я разгледа, както и съседната трапезария, тъй като сега мястото не бе пълно с двадесет и пет шумни и превъзбудени гостенки. Онова, което моментално го изуми, беше фактът, че макар къщата да бе градска, тя бе обзаведена със забележителна смесица от модерна и старинна мебел.

След няколко минути Сидни слезе и го завари да разглежда една автентична африканска статуетка, поставена върху съвременен скрин.

— Стилът ти е по-еклектичен, отколкото предполагах. — Той се обърна и видя, че се е преоблякла в тесни черни панталони за спорт и розово горнище, което не само че не скриваше, а сякаш нарочно разкриваше извивките на гърдите й.

— Получи се по необходимост — отвърна тя. — Трябваше да напусна Ню Йорк с половината мебели, които бях събирала, докато бях там. Те не бяха достатъчни, за да запълня това пространство, така че вместо да се опитвам да търся неща, които да си подхождат с онова, което вече имах, реших да се насоча към нещо съвсем различно. — Тя се огледа из стаята. — Всъщност на мен ми харесва как се получи.

 

— Предполагам, че бившият ти годеник е взел другата половина.

Тя поклати глава.

— Значи си чул историята.

— Само част от нея.

— Няма значение. — Тя плесна с ръце и смени темата. — Е, какво ще кажеш за сандвичи?

Очевидно го бе поканила само на сандвичи.

По дяволите.

След няколко минути той седеше до кухненския остров и с интерес наблюдаваше как тя вади табли, отрупани със сандвичи и малки тортички от хладилника.

— Има ли шанс да извадиш оттам нещо с по-големи размери? — Взе си една тортичка, която бе фина реплика на триетажна сватбена торта, и я задържа между пръстите си. — Чувствам се като Гъливер пред това нещо. Не знам как да го хвана.

Тя се разсмя. Не с ироничен кикот или присмех, а с истински искрен смях, който озари цялото й лице.

— Ще предам оплакванията ти на главния готвач на лилипутите.

Сидни седна на високия стол до него и издърпа един сандвич с краставица от върха на купчината. Вон огледа пирамидата със слабата надежда да намери някой с бекон и сирене или лют с италианско прошуто, който да се е скрил някъде. Де тоз късмет. Вместо това се задоволи с шунка, сирене бри и ябълка.

— Е, как е животът в частния капитал? — Той посегна към каната с портокалов сок на плота и наля една чаша за нея, а сетне и за себе си.

— Добре. — Тя се усмихна гордо. — Всъщност инвестиционният борд току-що одобри първата ми сделка.

Вон посегна за чашата си.

— За колко голям фонд става дума? — Отпи от портокаловия пунш и се намръщи. — Какво е това?

— Това е девствена мимоза, а фондът е за четири милиарда.

Като чу цифрата, той я погледна изненадан и с уважение.

— О! Я виж ти! Госпожица Умница значи! Това са страшно много пари!

— Така е наистина.

— Нервна ли си?

Тя поклати глава.

— Не.

— Толкова хора, които разчитат на теб, а ти ми казваш, че не се притесняваш? — Забеляза бара, който бе организирала в нишата между кухнята и дневната, стана и отиде да провери напитките.

— Точно това ти казвам.

— Хайде де. — Взе една бутилка и се върна обратно в кухнята.

— Наистина. Аз върша работата си много прилежно, преди да предложа инвестиция. Оценявам всички плюсове и минуси и сетне прекарвам седмици наред, обмисляйки начините, които можем да разработим, за да развием и разраснем една компания отвъд онова, което другите могат да видят. Но след като си свърша работата и съм стигнала до решение, повече не се съмнявам.

— Ах, да. Ти и твоите проучвания. — Вон отвори хладилника и намери каквото търсеше — тоник.

— Точно така, аз и моите проучвания. Хей, не се опитвай да разбиеш системата, тя работи. Ако човек си направи домашното, съществува съвсем малък риск да се сблъска с неочаквани изненади по пътя.

— Звучи също като подхода ти към мъжете.

— Звучи като теория. Не разбирам защо да не мога да я приложа и към мъжете. — Тя го гледаше как взе две чаши и сипа в тях питие. — Какво е това?

— Джин „Сива гъска“ с тоник. След деня, който преживяхме, мисля, че можем да глътнем нещо по-силно от „девствена мимоза“.

Очевидно съгласна с него, Сидни отпи голяма глътка.

Той седна близо до нея на високия стол и сложи ръце на барплота.

— Тъй.

— Тъй — повтори и тя.

Вон посегна и докосна с палеца си горната й устна.

— Имаш малко сирене тук. — Избърса го внимателно, фокусирайки се върху сочните, подканящи за целувка устни. После погледът му се премести към прекрасните синьо-зелени очи.

Очи, които в момента го гледаха развеселено.

— Ти наистина ли мислиш, че ще се хвана на този изтъркан номер „имаш нещо тук“? — попита Сидни. — Това трябва да е най-старият номер на света.

Тази жена наистина му се подиграваше. Той също се засмя.

— Повярвай ми, Синклер. Следващият път ще те оставя да си вървиш с остатъци от храна по устата. — Всъщност нямаше никакво сирене и това наистина си беше номер. Номер, който очевидно трябваше да бъде изтрит от книгата със съвети за сваляне.

От начина, по който очите й блестяха, разбра, че тя все още се занася с него.

— Малко съм разочарована, специален агент Робъртс. Мислех си, че професионалист като теб щеше да…

По дяволите, мамка му! Вон пъхна пръста си под едната презрамка на блузата й и я притегли към себе си за целувка.

Това беше движение, което тя със сигурност щеше да хареса. С тихо стенание устните на Сидни се разтвориха жадно. Той плъзна ръка към шията й, като не откъсваше устните си от нейните, езикът му се плъзна и направи горещ изпълнен със страст и желание кръг.

Тя протегна ръка и зарови пръсти в гъстата му коса, а преди да осъзнае какво става, той я вдигна на ръце и я постави в скута си. Сидни се намести така, че твърдата подутина между краката му да попадне точно между бедрата й.

Той простена и спря да я целува, като плъзна ръце към задника й.

— Кажи ми да си тръгна веднага, ако не искаш това да продължи.

Тя затвори очи, оставяйки се на усещанията и желанията, които устата му събуждаше в нея, докато я целуваше по шията.

— Занеси ме горе — отвърна с дрезгав шепот.

Вон я грабна, а тя обви кръста му с краката си. Хвана лицето му с ръце, без да прекъсне целувката, докато той я носеше нагоре по стълбите.

— Къде е спалнята?

— Вдясно. — Размътеният й от похот мозък се опита да се фокусира, докато се движеха по коридора. — Това не променя нищо между нас. И никой не бива да знае. — Оу наболата му брада й подейства много възбуждащо, докато той притисна лицето си към шията й.

— Ще ме използваш за секс играчка, така ли, мис Синклер? — попита дяволито Вон.

— Да. Да! — извика тя. Беше минало толкова дълго време, прекалено дълго… откакто се беше чувствала толкова възбудена. Стига и двамата да осъзнаваха, че това няма да доведе до други последици — а той със сигурност разбираше това, тя щеше да го направи. Господин Завинаги може и да не беше се появил в живота й, но господин Засега в момента се справяше перфектно, възбуждаше я и вършеше идеална работа.

Той я пусна на пода до леглото. Без да губи време сграбчи блузата й и я измъкна през главата. Сетне пръстите му ловко разкопчаха сутиена и го плъзнаха по раменете й на пода. Зърната на гърдите й се втвърдиха от хладния въздух в спалнята.

— Сега вече гледката е прекрасна. — Вон обхвана с ръце гърдите й и се заигра със зърната. — Искаш ли да ги целувам?

Дъхът й спря.

— Да.

— Тогава нека да си легнем.

Някой май обичаше да командва в спалнята, заключи Сидни. Но тъй като желанията му напълно съвпадаха с нейните, тя се подчини. Мушна се под завивките и леко се извъртя, за да види как той сваля обувките и чорапите си, сетне значката от колана на джинсите и пистолета и ги оставя на нощната масичка.

Очите му светеха на лунната светлина, докато се намести до нея, и я притисна с дългото си мускулесто тяло. Наведе глава, устните им бяха само на няколко сантиметра.

— Целуни ме.

Тя се надигна със свенлив поглед и прокара палеца си по долната му устна. Сетне притисна своите устни към същото място, точно там, където го бе ухапала на сечището в Епъл Каньон, преди да отвори устата си и да му я предложи за дълга и влажна целувка.

Чу ниското ръмжене, издавано от него. Ръцете му се плъзнаха по тялото й, галейки дългите кичури коса, които се стелеха по раменете й и се стичаха като вода през пръстите му.

— Толкова си хубава. — Пръстите му продължиха пътя си надолу, докато стигнаха до гърдите й. После по същия път минаха и устните му.

Сидни се изви, когато засмука гърдите й и захапа зърното между зъбите си. Тя прекара ръце по гърба му, разочарована, че усеща памучна тъкан.

— Тази риза трябва да се свали!

Той се отдръпна, за да я разкопчае. След като я хвърли на пода, отново се върна върху нея.

— Задръж така. — Тя го загледа. — Нуждая се от един миг. — Мили Боже, той наистина беше перфектен.

Все едно гледаше скулптура на лунната светлина, всеки мускул бе изключително добре оформен и твърд. Докосна гърдите му, само за да се увери, че е истински, сетне прекара пръсти по плочките на корема.

Той задиша задъхано, докато тя правеше това.

— Господи, колко време тренираш? — попита.

— Около час и половина всеки ден. Сега тренирам за триатлона с няколко приятели.

Разбира се, че тренираше.

— Ооо, устата ми бе върху едната ти гърда преди минута. Има ли възможност да прекъснеш огледа и да се върнем отново към съществените неща? — попита той.

— Бърз… — Тя въздъхна, защото той я притисна към леглото и се върна там, където го бе прекъснала. След няколко минути се въртеше нетърпеливо под него, а болката между краката й бе почти непоносима.

— Вон — простена Сидни.

— Какво искаш, кажи? — прошепна той.

През ума й преминаха много секси, страстни и мръсни неща.

— Докосни ме.

Той хвана панталоните й за йога и ги свали надолу по краката й.

— С уста или с пръсти?

О, боже.

— И с двете. — Тялото й трепереше, докато той прекара пръсти по коприненото бельо и стигна между краката.

— Ти си влажна, Синклер. Толкова влажна… — Вон свали бельото, сетне хвана бедрата й и ги разтвори.

Тя го стисна още по-здраво през врага.

— Ако не ме обладаеш веднага, ще те ухапя.

— Чувстваш се раздразнена, така ли? — попита той. — Обещавам, че ще го направя и ще те накарам да се почувстваш страхотно. — Започна да я гали и дразни с пръст, бавно и с нежен ритъм.

Тя прехапа устни, та да не издаде вика, който напираше да излезе от гърлото й. Беше толкова хубаво, пък и той бе много умел. Вон добави втори пръст, като наведе глава и облиза с език върха на гърдите й. Това я докара до оргазъм — бърз и разтърсващ.

Сидни отвори очи и видя, че той е станал и стои прав до леглото. Погледът му направо я изгаряше, докато бръкна в джинсите си и извади презерватив от портфейла. Хвърли го на леглото, сетне свали едновременно джинсите и боксерките си.

Очите на Сидни се разшириха при гледката, която се разкри пред нея. Наистина, през последните три години бе виждала само един пенис, но този пред нея беше… впечатляващ.

Вон се усмихна дяволито.

— Трябва ли ти малко време?

Тя протегна ръка, а той се търкулна обратно в леглото.

— Искам да те докосна — прошепна Сидни. Погали с ръце гърдите му, докато покриваше с леки целувки врата му. Той затвори очи, дишането му се ускори, докато ръцете й постепенно слизаха все по-надолу. Тя игриво започна да го дразни, прокарвайки пръстите си по дължината на ерекцията му.

— Обвий го с ръка — прошепна той.

И Сидни го направи, като го галеше бавно, а допирът до неговия твърд и силен член я възбуди невероятно. Почувства как ръцете му си играят с косата й.

— Искам да вляза в теб. Сега — продума с дрезгав шепот той.

По тялото й сякаш се разливаше огън, докато той се наместваше между краката й и поставяше кондома. Сетне хвана китките й и ги вдигна над главата й.

Очите им се срещнаха и не се откъснаха, докато Вон бавно навлезе в нея. Сидни стенеше, изпълнена докрай от него. Той стисна зъби.

— Боже, чувствам те невероятно. Ти си страхотна.

Той я остави да направи няколко дълги, плавни движения, сетне забърза темпото. Очите му направо я изгаряха, докато се движеше. Телата им се бяха слели, въздухът бе огласян от стенания и в този момент нямаше списък, нито изисквания, нито биологичен часовник, нито неверен годеник. Имаше само поглъщаща вълна от удоволствие, която я заливаше, докато стигна отново до върха. Тя извика, заби нокти в гърба му и стисна краката си около бедрата му. Той направи още един силен тласък, сетне изръмжа, потръпна, и зарови глава в шията й, после бавно се отпусна върху нея.

След няколко минути, Вон стана, за да свали кондома в банята. Когато се върна гол в спалнята, Сидни сложи една ръка под главата си, наблюдавайки го с оценяващ поглед.

— Ммм.

Той легна до нея в леглото и плъзна едната си ръка под нея, а тя се обърна към него.

— Само да можеше да се видиш? Доволна като котка, излочила млякото.

Тя заби пръст в гърдите му.

Той я шляпна по дупето.

След това и двамата се отдадоха на сън.