Джули Джеймс
Сватбена лудост (10)

10

След като разопаковаха багажа, Сидни и Изабел се настаниха удобно върху леглото с купчина сватбени списания и се хванаха за работа.

През следващите няколко часа те решиха какъв ще бъде цветът на роклите на шаферките, уточниха списъка на гостите и се спряха на няколко списания със снимки за украса на маси, които да покажат на цветаря. Сидни бе готова да пристъпят към следващата точка от дневния ред — вероятното място, където да направят репетицията, защото то трябваше да бъде незабавно резервирано, когато вдигна глава и видя. Че Изабел бе заспала от изтощение.

Тя стана внимателно, зави сестра си, събра списанията и тихо излезе от стаята, разнежена от прекараните заедно няколко спокойни и ползотворни часа.

След като влезе в своята стая, взе телефона си и изпрати на Триш имейл със снимката на истинския ключ, който й дадоха на рецепцията.

Мисля, че съм попаднала в Мейбери, написа тя.

След няколко секунди получи отговор от приятелката си.

Чувала съм, че малките градчета нямат шериф. Само мини с висока скорост с мерцедеса по главната улица и ще те поканят на среща.

Сидни се усмихна. Де да беше толкова лесно!

Реши, че ежедневното облекло ще бъде по-подходящо за вечеря, затова се преоблече с джинси, равни сандали и бяла риза. Пусна косата си от кока и използва машата, за да оправи начупените краища. Тъкмо приключи, когато на вратата се почука.

Изабел показа главата си, прозявайки се.

— Саймън току-що ми прати съобщение. Пише, че ще ни вземе след двадесет минути. — Огледа сестра си и възкликна. — Леле! От години не съм те виждала облечена така.

Сидни огледа отражението си в огледалото на вратата на гардероба.

— Нещо липсва. Мислиш ли, че някъде в града продават каубойски ботуши?

— Сигурно, но не и такива, с марката „Маполо Бланик“ — заяде я Изабел.

Е, това вече наистина си беше престъпление.

За вечеря Катлийн бе сменила традиционната ирландска кухия и вместо това имаше пиле с лимон, зелени маслини и кускус — което изглежда се приемаше по-добре от Изабел и фъстъчето в нея. Сидни седеше от дясната страна на сестра си, а Катлийн от другата. Настроението беше весело, всички говореха едновременно и Сидни с изненада откри, че си бъбри с Катлийн съвсем непринудено.

Когато стигнаха до кафето и десерта — вкусен кейк с шамфъстък и шоколадови стърготини, който бе поредното любимо ястие на момчетата, разговорът направи завой и тя предположи, че ще последва неизбежното.

— Забелязах, че не споменаваш нищо за приятел — рече Катлийн. — Означава ли това, че си сама?

Разговорите около масата стихнаха неочаквано и пет чифта очи се впериха в нея. О, значи отново съм под светлината на прожекторите.

— Да, сама съм — потвърди тя.

— Не разбирам. Как така едно умно и красиво момиче като теб не си е намерило мъж?

— Мамо — намеси се Вон. — Сигурен съм, че Сидни не желае да бъде разпитвана за личния й живот.

Дълбоко в себе си Сидни знаеше, че той вероятно си бе направил правилен извод за лошия й опит в миналото и просто се опитваше да бъде учтив. Но точно в това беше проблемът. Тя не искаше той да бъде учтив, сякаш бе в беда и се нуждаеше да бъде защитена. Това отношение не бе по-добро от проклетото „Горката Сидни“, придружено с поклащане на главата.

— Добре съм, всичко е наред, нямам проблем с отговорите. — И се обърна към Катлийн: — В Ню Йорк излизах с един мъж, но връзката ни приключи малко преди да се преместя в Чикаго.

— А сега, когато отново си свободна, какъв мъж си търсиш? Вон? — кимна тя към сина си. — Ще ми подадеш ли крема?

Той го направи, сетне се обърна отново към нея. Устните му се извиха в едва загатната усмивка.

О, той я предизвикваше, осъзна тя, за да види как ще се измъкне от въпросите на майка му. А тя трудно устояваше на неговите предизвикателства.

— Всъщност имам дълъг списък от качествата, които търся в един мъж. — Сидни отпи от кафето.

Вон вдигна изненадано вежди.

— Имаш списък?

— Да.

О, разбира се, че имаш.

Изабел погледна учудено сестра си.

— Никога не си ми казвала за това.

— Списък от какъв род? — заинтересува се и Катлийн.

— Нещо като тест — обясни Сидни. — Списък с характеристики, които показват дали един мъж е готов за сериозна връзка. Помага ми да отсея мъжете, които се страхуват от обвързване, женкарите и всички гнили ябълки, така че да се съсредоточа върху кандидатите с по-дългосрочен потенциал.

Вон завъртя очи.

— И чак сега чувам за всичко това.

— Къде си открила този списък? — попита Саймън. — Знаят ли всички жени за него?

— Защо? Ти да ни би да се опасяваш, че няма да издържиш теста? — намигна му Изабел.

— Направих разследване — отговори Сидни. — След като прочетох много статии онлайн, обединих точките.

— Списъци, тестове, разследване, срещи онлайн — не успявам да се справя с всички тези неща, които вие, деца, правите днес — обади се Адам от челното място на масата. — Какво се случи с дните, когато, като видиш едно момиче, което ти харесва, просто отиваш при него и му казваш „здравей“?

Вон се обърна към Сидни, а усмивката му бе дяволита.

— Да? В ресторанта или кафенето. Какво стана с тези дни, Сидни?

Тя го погледна убийствено. Я не ми се прави на мил. Знам за какво си мислиш!

— Нали знаеш какво казват хората — навън е джунгла. Сега една жена трябва бързо да решава дали един мъж е на необходимото ниво. — Тя поклати глава с неохота. — Тъжно е, но някои мъже не могат да издържат теста.

— Но на теб ги трябва само един — обади се Изабел и отправи влюбена усмивка към годеника си.

Саймън плъзна ръка към нейната и я хвана с нежност.

— Правилният.

Да, докато не изчука личната си треньорка.

Сидни отпи още една глътка от кафето, преглъщайки заедно с нея и циничния си коментар. Не искаше да разваля идилията на Саймън и Изабел.

Вон вдигна глава и погледна щастливата двойка.

— Ей, вие двамата не сте ли прекалено… сладникави?

Катлийн веднага го смъмри.

— Не дразни брат си.

— Какво? Всеки момент чакам птичките да запеят, дребните горски животни да се появят и да започнат да леят химни, възхваляващи любовта. Толкова са възхитителни!

Сидни се разсмя на глас, но бързо прехапа устни.

Когато очите на Вон срещнаха нейните през масата, тя осъзна за един кратък миг, че двамата бяха на едно мнение.

— Е, — продума Катлийн вземайки ножа за кейк. — Кой иска второ парче?

След вечеря чиниите бяха измити, Катлийн изчезна някъде, но след няколко минути се върна в кухнята, носейки със себе си купчина фотоалбуми.

— О, не! Това са глупости — простена Вон.

— Няма начин, мамо — възрази твърдо и Саймън. — Никакви снимки, никакви албуми.

— Какво? Сигурна съм, че момичетата ще се радват да ги разгледат. Когато бяхте по-малки, вие, момчета, бяхте толкова сладки. — Тя бързо ги натири. — Я вървете в бараката, докато ние си говорим.

Трите жени се преместиха в уютната дневна и започнаха да разглеждат семейните албуми. Катлийн разказваше смешни случки за семейството, но когато отвори бележника на Саймън като бебе, стана носталгична.

— Записвах всичко, защото знаех, че той ще бъде последното ми дете. Двамата с Адам планирахме да имаме много деца, по-голямо семейство, но при раждането на Саймън имах усложнения. Винаги съм искала дъщеря. — Тя вдигна очи от бебешкия албум и погледна Изабел. — Ето че сега ще имам дъщеря. Най-накрая.

Изабел отвърна с усмивка.

— Осъзнавам, че със Саймън се познаваме само от три месеца, но искам да знаеш, че чувствата ми към него са напълно искрени. Мисля, че той просто е… прекрасен. Забавен, сладък, мил, грижовен и такъв добър човек. Нямам търпение да се омъжа за него, да създадем семейство и да започнем да трупаме и събираме нашите спомени, точно като тези тук. — Тя посочи фотоалбумите върху масичката пред тях.

Очите на Катлийн се навлажниха.

— Това е най-милото нещо, което съм чувала. — Тя се разсмя и избърса сълзите си. — Мисля, че изисква прегръдка. — С тези думи притекли Изабел и я притисна към себе си.

Сидни почувства стягане в гърдите, наблюдавайки близостта между двете жени. Сестра й бе пропуснала толкова много такива моменти. Всъщност и двете ги бяха пропуснали. Но тя бе щастлива, докато я гледаше с бъдещата й свекърва, макар това да й напомни за провалената й сватба и мястото, което тя трябваше да заеме, ако се бе омъжила.

Внимание, предупреди я един практичен глас в главата. Това започва да прилича малко на завист.

Сидни се изправи.

— Отивам за чаша вода. Някой иска ли нещо?

— Всъщност, Сидни, ако нямаш нищо против, вземи няколко бутилки минерална вода и ги занеси на момчетата — помоли я Катлийн. — И разбери докога смятат да работят.

Решавайки, че малко свеж въздух ще й бъде от полза, тя кимна.

— Няма проблем.

Взе три бутилки вода и се отправи към задния двор, следвайки една алея с цветя, намери боядисаната в бяло барака с навес. Отдалече видя Саймън, който работеше върху покрива, близо до стълбата. Извика го по име и показа бутилките.

— Хей, момчета! Майка ви иска да знае кога смятате да приключите.

Той слезе по стълбата и взе едната бутилка.

— Спираме работа. Скоро ще се стъмни. — Той извика на Вон, който подаде главата си над издадената част на стряхата. — Хей, аз тръгвам.

Вон кимна и продължи да чука.

Тъй като нямаше намерение да остава тук цяла нощ и да го чака, тя остави бутилираната вода на тревата близо до стълбата и се обърна да последва Саймън, но се поколеба. Вероятно би могла да си позволи малко почивка, преди да се върне при най-възхитителната влюбена двойка в Чикаго.

Забеляза една пътека вляво от бараката. Видя, че води към гората, която й изглеждаше съвсем близо до къщата и реши да провери. Когато стигна до дърветата, пътеката се раздели на две. Страхувайки се от настъпващата тъмнина, Сидни пренебрегна тази, която отиваше навътре в гората и избра другата, която водеше към малко сечище. Намали крачка, зашеметена от живописната гледка. Имотът на семейство Робъртс бе на върха на един хълм и оттук се виждаше цялата долина. Тъмносиньото небе бе набраздено с блестящи ивици червено, оранжево и жълто, тъй като слънцето бавно слизаше зад хълмовете.

Все още имаше време, докато падне мракът, затова приседна на тревата. Сви колене и подпря брадичка върху ръцете си, чувствайки как се потапя в гледката и в тези няколко кратки мига, когато никой не мислеше и не говореше за сватби.