Джули Джеймс
Сватбена лудост (20)

20

В четвъртък вечерта срещата на Сидни с Чад започна по-добре, отколкото бе очаквала. Видяха се за по питие в един винен бар недалеч от нейния офис и започнаха непринуден приятен разговор, като си припомняха дните в гимназията.

— Тогава много си падах по теб — призна той, а кафявите му очи бяха топли и приятелски. — Ти разби сърцето ми, когато отиде в колеж.

Това й осигури възможността, която търсеше. И тя отговори.

— Е, все пак си оживял. А от онова, което чух, разбрах, че си прекарал доста добре времето си — допълни със закачка тя. — Сестра ми спомена за някакви градски легенди, свързани с твоя Мустанг GT и половината отбор на мажоретките.

Чад се разсмя, но изглеждаше объркан.

— О… това ли? Е, да, не можех да те чакам вечно, нали? — Сетне се наведе и заговори малко по-сериозно. — Майтапът настрана. След гимназията пораснах. Вече не съм такъв.

Звучеше като обещание. Сидни отпи от виното си и остави чашата.

— Добре. Тогава ми кажи кой си сега, Чад Бейли.

Докато пиеха, той й разказа за работата си като консултант, за кучето си и как си купил нов апартамент в покрайнините на Бъктаун. На своя ред я разпита и изглеждаше искрено заинтересован да научи повече за нея.

Но имаше още нещо, което бе много важно за нея.

Докато говореха, Чад получи няколко съобщения, а телефонът му не спря да звъни, така че накрая се принуди да го изключи.

— Извинявай — каза, след като погледна екрана. — Просто няколко колеги са се събрали след работа. — След няколко минути се извини и отиде до тоалетната.

Сидни гледаше след него, мислейки си, че всичко изглежда доста… подозрително. Сетне отново й мина през ума, че е станала прекалено параноична към подобни неща. Чад беше преминал теста и отговаряше на всички тридесет и четири изисквания в нейния списък. Имаше дори куче — което, според изследванията й, беше знак, че е готов за трайна връзка.

Не искам да те прекъсвам, но всеки мъж, който се опитва да те свали, знае как да премине успешно този твой тест.

Решила да се обърне направо към източника, тя извади телефона си и написа на Вон.

Какво означава, ако един мъж получи купчина съобщения, докато е на среща, но не иска да отговори на тях пред мен? Че е съмнителен или просто е учтив?

След няколко мига получи отговора му.

Ти си на среща точно сега?

Ами че то беше очевидно.

Да, с мъжа от гимназията.

Мислех, че си го отсвирила.

Аз съм непредубедена.

Каза жената със списъка с 34 точки

Просто ми отговори на въпроса. Чад ще се върне всеки момент.

О, името му е Чад, разбира се.

Сидни бе готова да захвърли телефона си. Но толкова много искаше мнението на Вон, че си пое дълбоко дъх да се успокои и преброи до десет.

Ще ми помогнеш ли? Просто съм объркана.

Настъпи дълга пауза.

Хайде… нали не искаш да изгърмя още веднъж? — написа мило и ласкаво тя.

След миг той отговори.

Просто бъди директна. Попитай го направо дали се вижда с друга жена.

Тя завъртя очи. Това ли беше съветът му?

Вече го направих. Каза, че в момента не се вижда с никой.

Отговорът дойде бързо.

Не е за теб, Синклер. Играе си с теб.

Тя се намръщи.

Откъде знаеш?

Знам, защото съм мъж. Когато един мъж каже, че не се среща в момента с никого, това е буквално. Точно в този момент, той наистина не се среща с никоя друга, освен с теб, нали? А снощи? А утре? Това е друга история.

Тя се присмя.

О, я стига.

Попитай го сама

В този момент гласът на Чад я прекъсна.

— Пишеш на приятелка как върви срещата ли?

Сидни пъхна телефона в чантата си, докато той сядаше на мястото си.

— Може би.

Чад й намигна.

— И? Как върви?

— Времето ще покаже — отвърна на шегата. Заигра се със столчето на чашата си за вино, като запази гласа си спокоен. — Има нещо интересно, по повод онова, което говорихме преди малко. Моята приятелка има теория, че когато един мъж казва, че не се среща с никой в момента, той има предвид точно този момент. И така хем казва истината, хем лъже.

Чад отвори уста, сякаш да се защити. Сетне зърна нещо в погледа й и спря. Посегна към чашата си и отпи от питието.

Игривото му изражение се смени със самодоволна усмивка.

— Аз просто съм малко по-точен с отговора.

Да… и стана поредният провалил се на теста й.

 

 

По-късно същата нощ Вон в образа на Марк Съливан наблюдаваше как полицай Притчет спира своя ван под наем. Бяха на обичайното им място за срещи — една алея зад изоставен склад в периферията на града. Вон бе пристигнал преди двадесет минути с Хамър НЗ и бе проверил дали мястото е сигурно.

Както винаги Хъксли, резервният екип от отряда за борба с корупцията и отрядът на специалната оперативна група, бяха паркирали на различни места в околните алеи и слушаха по своите кодирани радиочестоти на живо.

Тази вечер щеше да бъде повратна точка в разследването на Вон. След като бе направил предварителни проучвания, при които бандата на Притчет бе пренесла контрабанда няколко куфара с автомати, той реши да вдигне залозите.

— Добър детайл — рече той, когато Притчет излезе от вана, и кимна към служебното яке, което полицаят бе сложил на предната седалка, така че абревиатурата на районното да се вижда ясно и отдалеч.

Притчет се ухили, докато друг полицай излезе от вана — офицер Ортиз.

— И аз така мисля. Кой ще посмее да ни спре, когато види това през прозореца?

Вон забеляза фаровете на втори автомобил, който приближаваше. Отстъпи, докато колата спря и от нея слязоха офицери Махони, Крос и Хауърд от 16-ти участък.

След като цялата група се събра, Вон поиска Притчет и Махони да отворят багажниците. Отиде първо при багажника на Притчет. Отзад във вана имаше две големи спортни чанти. Когато отвори ципа на едната, всички ченгета се скупчиха да видят.

Вон извади един автомат М-16.

Охо, нещата ставаха сериозни. В ръцете си държеше военно оръжие, което не можеше да бъде проследено и за което полицейските служители вярваха, че е напълно функционално. Като знаеха кой беше Марк Съливан, никой от тези полицаи не се съмняваше, че оръжието ще попадне в ръцете на някой гангстер, който ще го използва срещу други гангстери, цивилни граждани и дори срещу полицаи.

Вон огледа лицата им, очаквайки да види някакъв знак за колебание или съмнение сред тях.

Вместо това Притчет кимна към автомата и рече:

— Този има и още приятелчета.

Останалите полицаи се разсмяха. Толкова по въпроса със съмнението.

Вон извади останалите автомати и ги огледа. Те бяха неизползваеми и им бяха осигурени от колеги агенти в Индиана, но никой от тези задници не знаеше това. Когато приключи с проверката на двата сака ги затвори и отиде до автомобила на Махони.

В задната част на втория ван имаше още два сака. Вон отвори и тях и видя, че всеки съдържаше по двадесет пистолета — „Рюгер“ „Глок“ и „Смит и Уесън“. Всички оръжия бяха девет милиметрови или по-голям калибър с пренабити серийни номера. След като се увери, че оръжията, които купува, бяха толкова, колкото бе уговорено, той затвори саковете и се върна обратно.

— Добре, да ги натоварим.

Той и трима от полицаите, в това число Притчет, пренесоха саковете в неговия Хамър и ги сложиха в багажника. Тогава Вон грабна един голям плик, пълен с банкноти, от седалката до него.

Подаде го на Притчет.

— Петнадесет хиляди за всяка следваща пратка. Моят търговец в Индиана каза, че може да е готов с доставките на всеки две-три седмици. Вие смятате ли, че ще се справите, момчета?

— Казах ти, Съливан. Тук няма аматьори — похвали се Притчет. — Докато ми плащаш, ще вкараме в този град толкова оръжие, колкото искаш.

Вон се усмихна. Радваше се да го чуе. Когато всичко свърши, този отговор щеше да прибере тези задници задълго на топло.

 

 

Вон влезе в апартамента си и свали още един от дизайнерските костюми на Марк Съливан. Изгладнял и премръзнал, както винаги след акция под прикритие, той извади една замразена пица и я хвърли във фурната, сипа си водка с тоник и се настани пред компютъра, за да провери пощата си. Трябваше да остави телефона си вкъщи — Марк Съливан не можеше да се разхожда с мобилния телефон на специален агент Вон Робъртс.

Видя няколко съобщения, едното от Саймън, който проверяваше какво става със смокингите за шаферите — о, по дяволите, беше забравил за това — и още едно от Моли, разследващата журналистка от „Трибюн“, която го питаше ще се видят ли този уикенд.

Като отложи отговора, той се върна към съобщенията и видя онова, което Сидни му бе написала по-рано тази вечер, когато бе на срещата си. Забеляза, че след последното му съобщение, не беше отговорила.

Неговият съвет бе: „Попитай го сама“.

Зачуди се какво бе отговорил Гимназистът и дали тя го бе изсвирила завинаги.

„И?…“ написа той и почти го изпрати. Но в този миг осъзна, че минава полунощ. Беше по-добре да не й пише сега, защото щеше да изглежда, че мисли за нейната среща дори и в малките часове на нощта. Което, естествено, не беше така.

Той бе просто… любопитен.

Нищо повече.