Джули Джеймс
Сватбена лудост (22)

22

Петнадесет жени, заедно с Изабел, извикаха екзалтирано, когато сервитьорът приближи тяхната маса с пълна табла лимонови шотове. Той сервира първо на нея, като постави една чашка.

— За бъдещата булка.

Изабел отпи малка глътка и очите й се разшириха.

— Леле, това е много силно.

Когато и другите жени получиха своите чашки. Аманда вдигна тост.

— За Изабел и нейната романтична вихрена любов със Саймън. Мисля, че като кажа следното, то ще се отнася за всяка на тази маса — момиче, сигурна съм, че си бременна.

Групата избухна в смях. Изабел вдигна чашата си.

— До дъно. — Тя глътна шота наведнъж. Докато друг и пиеха, намигна незабелязано на сестра си, която седеше срещу нея на масата.

Без никой да знае, Сидни бе обещала на сервитьора допълнителни двадесет процента в знак на благодарност, ако сервира на Изабел девствената версия на всяка напитка, която някой поръча за нея. До този момент планът бе работил безпогрешно в италианския ресторант, където вечеряха, преди да дойдат тук. Досега Изабел бе изпила два девствени коктейла „Космополитън“, едно девствено френско Мартини, и три шота с лимон, но май бе опиянена от захарта във всички сокове от червени боровинки, лимон и ананас.

Сидни обмени конспиративна усмивка със сестра си и бе поразена от неочаквания прилив на нежност. За да прикрие чувството, се обърна към зашеметяващата гледка вдясно от нея. Седяха на ВИП масата на терасата на хотел „Хит“, която се намираше на покрива на двадесет и седем етажната сграда, а оттук се разкриваше невероятен изглед към нощните светлини на града.

Искаше тази моминска вечер да бъде прекрасна, защото знаеше, че Изабел е под стрес заради сватбата, а нещата скоро щяха да станат още по-трудни. След събитието сестра й щеше да започне приготовления за появата на бебето, а пет месеца по-късно щеше да стане майка. Така че, в известен смисъл, това бе последното парти в чест на старите дни. На всички години, когато двете бяха просто те — сестрите Синклер.

— Ей, сестра ти наистина носи на пиене — рече Триш, която седеше от лявата й страна. — На мен ми стига половината от онова, което тя погълна, и вече ще съм пияна. — Вятърът разроши русата й коса, а тя въздъхна доволно. — Боже, колко е хубаво човек да излезе навън. — После погледна Сидни. — Не казвай на другите майки от моята група.

Сидни се засмя. Триш се бе включила към група млади майки в квартала, където живееше, но се чувстваше като аутсайдер, защото бе единствената жена на пълен работен ден.

— Споко, тайната ти е на сигурно място.

Приятелката й отпи от чашата си и се облегна удобно на стола.

— Е, кажи ми как се развиват нещата според твоя план за срещи.

— Преди ден излязох с Чад Бейли за по едно питие. Спомняш ли си го? От гимназията.

— Оу, спомням си, че беше много сладък. Сега на какво прилича? — попита любопитно Триш.

На пълен тъпак. Сидни й разказа подробно за срещата.

— О, боже. Значи Вон ти дава полезни съвети за мъжете. Те отнасят ли се и за него?

— За нещастие, да. Освен това се оказа напълно прав — отвърна сухо Сидни.

Триш поклати глава.

— Съществува ли… съществува ли поне малка възможност да се опитва да те дръпне от други мъже. Защото ревнува?

Сидни изсумтя.

— О, не. Мъже като Вон не ревнуват. Той дори не спи с една и съща жена два пъти в една седмица, защото не иска да има „емоционални тревоги“. Колкото до въпроса защо ми дава тези съвети, мисля, че причината е… че двамата станахме… ами… приятели.

Триш я загледа с невярващи очи.

— Знам — продължи Сидни. — Чух думата да излиза от устата ми и съм шокирана също като теб.

Двете започнаха да се смеят — без съмнение и заради питиетата, които бяха изпили тази вечер.

— Правила ли си секс, подпряна на дивана с другите си „приятели“? — попита иронично Триш.

— Може би трябва да опитам, след този. — Все още смеейки се, те чукнаха чашите си.

— Толкова ли беше готино?

Сидни се наведе и зашепна поверително в ухото й.

— О, боже, Триш! Ако можеше да видиш в каква форма е. Когато свали ризата си, беше като… — Тя спря, опитвайки се да намери аналогия, подходяща да опише голия Вон Робъртс. — Спомняш ли си, когато влязохме в онзи пустинен бар в „Беладжио“, докато бяхме във Вегас? Е, обзе ме същото чувство. Толкова много исках да опитам от всичко, че не знаех откъде да започна.

— Казах ти, че се нуждаеш от едно хубаво чукане.

— И беше абсолютно права.

— Освен това няма нужда да се тревожа, че си започнала да харесваш този мъж, нали? По принцип не може да бъдеш приятелка с господин „За момента“. Не мисля.

— Всичко е заради сватбата. Всъщност мисля, че е много хубаво, че ние двамата си говорим, без непременно да се заяждаме. — Само понякога. — Така или иначе ще се срещам с този мъж цял живот, нали ти е ясно? — Погледна без колебание приятелката си. — Няма причина да се тревожиш. Ще се справя.

— С какво ще се справиш? — долетя един глас зад нея.

Тя погледна и видя сестра си да сяда на свободния стол до тях.

— Ние… Тъкмо обсъждахме кой да купи следващите питиета.

— Супер. Познай какво? Имам добри новини — продължи развълнувано Изабел. — Саймън ще дойде тук с момчетата.

— Той какво?! — едва не подскочи изненадано Сидни.

Изабел обясни отново.

— Цяла вечер ми пише и пита как вървят нещата при нас. — При това погледна конспиративно сестра си, което означаваше, че Саймън всъщност се тревожи за нея и бебето. — Каза, че споделил идеята с другите момчета и след като обяснил колко готина, при това необвързана сестра имам, всички се съгласили. Мисля, че вече доста е пийнал.

— Много ти благодаря за рекламата — беше отговорът на Сидни.

Изабел се разсмя и й стисна ръката.

— Не защото е казал, че си готина. От начина, по който ми пише цяла вечер, мисля, че е станал сантиментален. Пише, че му липсвам, дори ако съм далеч от него само един ден. — Тя погледна сияеща Сидни. — Нямаш нищо против да дойдат, нали?

— Не, защо да имам. Това си е твоето моминско парти. Из.

Изабел стана, за да съобщи на другите жени новините, като направо танцуваше около масата.

Сидни и Триш се спогледаха. И двете започнаха да се смеят.

— Мили боже, сякаш е във филм на „Дисни“ — рече Триш. — Моля те, кажи ми, че аз не бях толкова замаяна на моята сватба.

— Замаяна? Не. Но си спомням, че бе леко шокирана, когато кумът на Райд по време на тоста разказа историята за първата ви среща.

— И очите ми се насълзиха. Но само защото беше сезонът на алергиите.

— Точно така. — Сидни отпи от мартинито си с усмивка.

Въпреки че държеше на традицията женихът да не вижда булката по време на ергенското парти, Вон все пак се оказа набутан в асансьора на хотел „Хит“ със Саймън и още тринадесет приятели.

След един следобед, прекаран в игри и залагания в казиното на борда на корабче по реката, и обилна вечеря в „Zed 451“ — първокласен стекхаус в Ривър Норт, — идеята бе да спрат за по питие в някой бар на покрива на EPIC. Но тогава Саймън, който прекрачи границата между умереното и якото пиене още преди час, започна да пише сладникаво-сантиментални съобщения на бъдещата си невеста. Резултатът бе този фантастичен план.

Срещнаха само една пречка — бодигардът във фоайето на хотела, който не искаше да пусне такава голяма група мъже едновременно. За щастие, беглото показване на значката на Вон, придружено с щедър бакшиш, реши проблема.

След като първата група стигна до двадесет и седмия етаж, той слезе, за да изчака Кейд и Хъксли, които взеха другия асансьор. Покани приятелите си да се присъединят към купона, тъй като и двамата познаваха много добре Саймън.

Излязоха от асансьора и огледаха мястото, докато вървяха към парапета, където ги чакаше Вон. Беше голям бар, разделен на много външни и вътрешни сепарета, и имаше доста хора, за да бъде мястото пълно, но не претъпкано с хора.

— Ако ти харесва тук, може да го резервираме още отсега за твоето ергенско парти — пошегува се Вон с Морган.

Кейд пъхна ръце в джобовете на панталона си.

— Не мисля, че съм го обявил официално.

— Все още не си — обади се Хъксли, докато тримата тръгнаха към бара навън.

Не беше тайна и двамата знаеха, че скоро планира да предложи на Брук.

— Многознайници — беше отговорът на Кейд.

Вон и Хъксли обмениха погледи, оставяйки отговора да мине покрай ушите им.

Когато стигнаха до бара, Вон поръча три чаши отлежало уиски.

След което огледа Кейд. Сега. Като се замисли, осъзна, че приятелят му се държи малко нервно цялата вечер.

— Тук става нещо.

— Какво те кара да мислиш така? — попита го Кейд.

— Инстинктът. — Вон погледна партньора си. — Ти какво мислиш, агент Хъксли?

Другият агент изгледа Кейд.

— Мисля, че крие нещо от нас.

Кейд вдигна ръце във въздуха, не вярвайки на ушите си.

— Кълна се, наистина не знам как го правите. От мига, в който започнах да излизам с Брук, вие двамата сякаш имате шесто чувство за тези пеша.

— Нищо подобно, просто с Хъкс сме страхотни агенти, които знаят всичко.

— Факт — съгласи се ухилено Хъксли.

— Но по-важното е… — Вон загледа проницателно най-добрия си приятел. — За Бога, Морган! Помоли ли Брук да се омъжи за теб? Изплюй камъчето.

Кейд се усмихна.

— Вчера.

— И… Какво отговори тя?

Кейд се засмя.

— Каза „да“…

Вон прегърна сърдечно приятеля си.

— По дяволите, да! Значи тя каза „да“.

— Поздравления! — Хъксли вдигна чашата си. — Сякаш беше вчера, когато те заплаши с глоба за възпрепятстване на правосъдието, а ти отвърна „Цуни се отзад“.

Те вдигнаха тост, пиха и коментираха още малко случката, докато Кейд смени темата на разговор.

— Е, още колко смяташ да ни държиш в напрежение? — попита той Вон.

— За какво?

— Коя от всички тези жени е Сидни — кимна Кейд по посока на компанията на булката, към която Саймън и останалите момчета вече се бяха присъединили.

Червеникаво кестенява коса, убийствено секси черна рокля, държи чаша мартини в дясната ръка.

— Сидни… коя е Сидни?

Хъксли изръмжа.

— Готов съм да подскачам на един крак, ако не е червенокосата, от която не сваляш очи.

Осъзнавайки, че е разкрит и играта му е приключила, Вон си позволи да я огледа по-добре. С тази коса, която падаше по раменете като лъскава грива, с тези опушени очи, ярко червило и черна рокля, която имаше V-образно деколте отпред, тя приличаше от главата до петите на истинска съблазнителка. Говореше с една руса жена — Триш, ако не го лъжеше паметта от предсватбеното парти, и двете очевидно бяха…

В този момент Сидни се размърда, при което цепката на роклята й се разтвори и показа почти половината й бедро, а Вон направо загуби нишката на мисълта си.

Мили Боже. Изкашля се и се обърна към приятелите си.

— Не е вярно.

Кейд се разсмя.

— Не е вярно ли? Докато ти я поглъщаш с очи и лигите ти текат, двамата с Хъксли щяхме да направим по две дължини.

— Просто я оглеждах. Много привлекателна жена.

— Моля, моля. Тук сме от двадесет минути, а ти не си казал нито дума за брюнетката с бялата рокля, която не сваля очи от теб през цялото време — допълни Хъксли.

— Каква брюн… — Вон погледна към бара и я забеляза. Леле, Хъкс беше прав, тя не сваляше очи от него. — Е, това няма да стане.

— Защото си обсебен от кумата. Хайде, признай си — настоя Кейд.

— Не съм обсебен, приятел.

— Значи, ако някой мъж приближи към нея и започне да я сваля, няма да имаш никакъв проблем? — подкачи го Кейд.

Вон почувства още едно от онези неочаквано неприятни жегвания, които се бе научил да игнорира умело.

— Ако някой я приближи, му давам пет минути, преди тя да го отпрати. Нейният списък е като крепост никой не може да я превземе.

— Готов ли си да се обзаложиш на това? Защото мисля, че ей сега ще имаме ситуация. — Хъксли се наведе към Вон, очите му проследиха нещо, което ставаше в другия край на залата. — На десет часа. Светлокестенява коса, черна риза, около шест стъпки висок.

Вон бързо разпозна заподозрения. Видя как другият мъж оглежда преценяващо Сидни.

— Мислиш ли, че ще се задейства? — попита Хъксли.

Челюстта на Вон се стегна.

— Бих казал, че е много вероятно, агент Хъксли.

Кейд погледна назад през рамото си.

— Хей, за какво говорите? Става ли нещо интересно?

С тренираното си око, Вон наблюдаваше как черната риза взе напитката си и се завъртя, облягайки се на бара, докато не сваляше очи от Сидни.

— Някакъв тип смята да приближи Сидни — обясни Хъксли.

Кейд погледна Вон.

— Нали няма да стоиш и да гледаш безучастно как някакъв нахален пич я сваля?

Вон помисли върху това.

— Този мъж прилича на душ за вана. Тя няма дори да говори с него. Искам да кажа… предполагам, че ще й направя услуга, ако отида и му попреча.

Кейд и Хъксли се спогледаха затворнически.

— Хайде, направи го — рече единият, а устните му се извиха в усмивка. — Бъди герой.

— Да, правилно — съгласи се Вон. — Просто искам да ви е ясно, че го правя заради нея. — В този момент видя как Черната риза слезе от стола на бара и тръгна през тълпата право към Сидни. Стига празни приказки — трябваше да попречи на този сваляч, дори ако се наложеше да му подложи динена кора.