Джули Джеймс
Сватбена лудост (23)

23

Триш сръга Сидни, тонът и беше потаен.

— Приятелят ти идва насам.

Да, Сидни почувства погледа му и го очакваше. Всъщност, откакто беше влязъл в бара усещаше осезаемо присъствието му. И не бе единствената. Той изглеждаше направо божествено в сако, джинси и риза с отворена яка, и привличаше погледите на не една жена на тази тераса — в това число и на Аманда, която не спираше да го фиксира през цялото време.

— Госпожице Синклер — произнесе той, когато приближи, прегърна я собственически през раменете и я целуна по бузата.

— А… ъ… здрасти — отвърна Сидни, без да е напълно сигурна кога бяха започнали да се целуват публично за „здравей“.

— Здравей и ти — отвърна с очарователна усмивка той, заставайки съвсем плътно до нея.

Тъй като не се помръдна, Сидни сниши гласа си.

— Какви ги вършиш? — Сестра й и брат му стояха съвсем наблизо, а той направо се бе притиснал в нея.

Вон се развесели от въпроса.

— Знаеш ли, задаваш ми винаги един и същи въпрос. Този въпрос. Просто започвам разговор с теб. Отново. — При което й намигна.

Добре, добре…

— Колко питиета изпи тази вечер, агент Робъртс?

Той се разсмя, сякаш това бе най-смешното нещо, което бе чувал в живота си, и докосна брадичката си.

— Винаги ме хващаш направо за топките, а, Синклер?

След тези думи, погледна встрани и видя как мъжът с черната риза просто ги подмина. Изчака, докато се отдалечи, сетне отстъпи настрани и остана на дистанция, подходяща за определението „просто приятел“.

— Добре ли се забавлявате тази вечер, момичета? — попита непринудено двете жени.

Сидни погледна въпросително към Триш, която само сви рамене. И двете нямаха представа за какво бе предходната сценка.

— Помниш ли приятелката ми Триш? Беше на предсватбеното парти.

Триш стисна ръката му.

— Срещнахме се за малко отвън, докато вие със Саймън изпращахте майка си.

— Като споменахте Саймън, как е той? — попита го Сидни.

— Вече е във фазата, когато обяснява на всеки колко много го обича. А познава само половината от тях.

Тя се разсмя.

— Саймън се е напил? Няма начин.

— А как е Изабел? Добре ли се чувства? — попита на свой ред Вон.

— Страхотно, от онова, което виждам.

— Купонясва яко цялата вечер — допълни Триш. — Честно казано, не знаех, че носи толкова много на алкохол — довърши, като отпи от собственото си мартини. — Което ми напомня, че е мой ред да купя питиетата. Ще се върна след минута. Или почти толкова… — добави, като отправи заговорническа усмивка към Сидни.

— Преди това напомни на Дуейни, че е за нас — помоли я Сидни. — Той ни прави отстъпка за всяко питие.

Вон се премести по-близо до нея и вдигна въпросително вежди.

— Сестра ти пие алкохол?

— Глупости. Подкупих сервитьора да й носи безалкохолната версия на всички питиета.

— Много хитро, браво! — одобри той и смени тона. — Изглеждаш невероятно тази вечер.

Тя почувства как при този комплимент я обля гореща вълна.

— Благодаря. Днес бяхме на спа процедури, които включваха прическа и грим. Сигурно е заради цвета на червилото. Не е ли прекалено ярко?

Със закъснение осъзна, че този въпрос привлече вниманието му към устните й. Грешка, Синклер, грешка.

Очите му се задържаха дълго.

— Харесвам яркочервеното.

Потъвайки в погледа му, тя се опита да измисли нещо, което да ги върне на по-здрава почва.

— Имам още един въпрос към теб, свързан с мъжете.

Той се намръщи.

— Видяхме се вчера. Кога успя да си уредиш още една среща?

— Нямам среща. Просто някакъв мъж ми пише имейли, откакто влязох в сайта за запознанства и се регистрирах — обясни тя. — И не ми се прави на скандализиран. Аз да не би да те питам с колко жени си пишеш или на кого пращаш имейли?

Той смръщи вежди, все едно трябваше да помисли. Тя прие това като отговор „не“.

— Та въпросът ми е какво означава, когато някой мъж ти пише „почти ерген?“

— Много просто. Означава „Имам приятелка, но поддържам профила си активен за всеки случай, а ти си страшно секси“.

Тя поклати глава.

— Кълна ти се, Робъртс, колкото повече научавам за вашия пол, толкова повече си мисля, че един донор на сперма, едно момче за всичко и един вибратор са по-добрият избор.

Той се засмя, но малко насила.

— В защита на моя пол ще кажа, че не всички ние сме улични псета. В интерес на истината, аз имам женени приятели и работя с много свестни момчета.

— Ооо. Защо не ме запознаеш с някой от тях?

Той я изгледа дълго и заплашително.

Тя прие това като отговор „не“.

— Току-що наруших отново добрия тон, нали?

— Абсолютно.

Сидни се пребори с напушващия я смях, решавайки, че агент Робъртс е много сладък, когато е ядосан.

Още един човек се присъедини към тяхната трупа, като при това избута Сидни по-близо към Вон. Осъзнавайки, че са обградени от тълпа мъже, той използва лакътя си и се придвижи към една бетонна колона, която ги отделяше от останалите мъже.

— Знаеш ли, чудя се за нещо — продължи Сидни.

— Да, този мъж е измамник и играч. Следващият въпрос.

Тя заби пръст в гърдите му.

— Въпросът ми не беше за това. Чудя се как ще реагира майка ти, когато открие, че Изабел е бременна. Очевидно това е основната причина, поради която разиграваме целия този театър с бебето.

— Интересно, двамата със Саймън имахме същия разговор онзи ден. — Той се съсредоточи върху въпроса й. — Майка ми е много традиционна католичка. Но дали вярва, че двамата й неженени и пораснали момчета никога не са правили секс? Съмнявам се. Все пак, докато няма очевидни доказателства за обратното, значи може да се вярва, че не сме. — Той сви рамене. — Когато след сватбата открие, че Изабел е бременна, какво може да каже? Те вече ще бъдат женени. Плюс това, тя харесва и обича Изабел. Всъщност харесва и обича и двете ви.

Беше изненадана да чуе това.

— Наистина ли?

Вон кимна.

— Всеки път, когато говоря с нея, пита за теб. Иска да знае дали съм те видял и как си.

— Колко мило. Страхотно е, че сте толкова близки с нея. Какви щастливци сте да имате подобни отношения с майка си.

Вон я огледа за миг.

— Как беше с твоята майка?

Сидни се усмихна с любов.

— Тя имаше невероятно чувство за хумор. Преди да се разболее, двамата с татко обичаха да се закачат през цялото време. Беше малко избухлива, с горещ темперамент, нещо нормално за червенокосите, но също така пламенна и любяща. Изабел прилича много на нея. Понякога е почти непоносимо да я гледам.

— А ти какво си наследила от нея?

Никой никога преди не беше я питал за това.

— Мама можеше да бъде доста саркастична, когато искаше.

Ръката на Вон докосна лицето й с нежност.

— Мисля, че щеше да бъде горда да види, че наследството й не се е затрило.

Това бе отчасти шега, отчасти комплимент — или поне тя си помисли така, и същевременно бе толкова мило, че неочаквано почувства как гърдите й се стягат.

— Благодаря ти.

— Няма защо.

— Ааа. Ето къде си бил!

Гласът на Саймън дойде от лявата им страна. Сидни инстинктивно отстъпи в мига, в който пийналият и развеселен младоженец почти падна върху Вон.

— Търсих те навсякъде — рече той. Лицето му бе зачервено и заваляше думите. — Трябва да ти кажа нещо. — Прехвърли ръка през рамото на Вон. — Обичам те, човече. Това е най-хубавата вечер в живота ми. Приятелите ми са с мен. Брат ми е до мен, и моето моми… Той премига, сетне се ухили глупаво, докато се обърна надясно. — О, Сидни, здравей! Как си?

Тя се усмихна. Да, този човек очевидно беше много пиян, но беше и безкрайно щастлив.

— Сигурно не така добре като теб, но не се оплаквам.

Саймън вдигна бирата си за наздравица.

— Изабел ми каза за номера, който си уредила с напитките за нея. Гениално! — Той протегна ръцете си и за малко не удари бутилката в бетонната колона. — Това е най-готината кума на света, приятели! Ето я, точно тук, пред вас!

— О, благодаря ти.

Вон умело отведе брат си на безопасно разстояние от колоната. Саймън, все още възбуден, размаха ръце.

— Искам да кажа и още нещо. Знам от самото начало, че между вас имаше някакво… напрежение.

Вон и Сидни обмениха погледи. Саймън поклати глава.

— Не знам защо и няма значение. Това, което има значение, е, че и двамата го преодоляхте заради мен и Изабел. И това е супер. — Той погледна Вон и се удари по гръдния кош, разливайки бира по ризата си. — Разбираш ли ме, брато?

— Разбирам те.

Саймън се обърна към Сидни и повтори жеста.

— Ти разбираш ли ме, Сид?

— Да. Разбирам те.

— Супер. — Забеляза, че другите гости се опитват да привлекат вниманието му през бара. — Хей, пич! Къде се изгуби? — Веднага тръгна с усмивка натам и прегърна някакъв мъж облечен с тъмносиня риза.

— Не ми се мисли колко ще страда утре — промърмори Вон.

— Изабел ще се погрижи за него. Познавам ги, тя със сигурност ще реши, че е възхитителен, когато е махмурлия и повръща в тоалетната.

Вон се разсмя и я загледа за миг.

— Какво? — попита тя.

— Я ела с мен.

Тя вдигна въпросително вежди.

— Ти… наистина ли?

— О, я виж ти какво мръсно подсъзнание имаш! — Той я хвана ръката. — Ела, има някои хора, с които искам да те запозная.

Поведе я през терасата към главния бар, където двамата мъже. С които бе влязъл по-рано, разговаряха над питиетата си. По-високият от тях, с кафявата коса, побутна с ръка другия с русата коса, докато тя и Вон приближаваха към тях.

Вон спря и ги погледна сериозно.

— Не ме карайте да съжалявам.

По-високият се разсмя.

— Кой? Ние ли?

Той ги представи.

— Сидни Синклер, това е Кейд Морган и…

Русият мъж го изпревари.

— Сет Хъксли, партньорът му.

— Радваме се да се запознаем, Сидни. Вон не ни е казал нищо… — Той направи пауза, гледайки над главата й към Вон. — Нищичко за теб. Коя си, що си, нищо не знаем. Знаеш ли, не мисля, че тя ще се върже на това, Робъртс.

— Трябва да ни извиниш, ако ти изглеждаме малко развълнувани — обясни и Хъксли. — Той не ни представя на повечето жени, с които движи. — Той помисли малко и добави. — Всъщност не ни е представил на нито една досега.

— О, я стига! Ясно е, че някои хора са пийнали повечко, докато ме е нямало — плесна с ръце Вон и се обърна към нея. — Не им обръщай внимание. Мисля, че не са добре. Тъжна работа. — Той се наведе и заговори тихо, така че само тя да го чуе. — Преди да попиташ — и двамата ги е хванало, така че не мога да те оставя в тяхната компания.

Тя щракна с пръсти.

— Жалко.

— Искам само да те питам — ако ти взема питие, това ще увеличи или ще намали дързостта ти?

— О, със сигурност ще я увеличи.

— Добре. — Гласът му беше нисък и изпълнен с еротика. — Очаквам го с нетърпение.

Почувства как в стомаха й сякаш лумна огън.

Той даде знак на бармана и поръча питиета за двамата. Докато бъбреше с приятелите му тя научи, че Кейд току-що се е сгодил. Настроението бързо се повиши от факта, че тази нощ очевидно бе от редките моменти, в които Вон й Хъксли не бяха въоръжени. Бяха оставили оръжието си у дома, тъй като и двамата щяха да пият. Когато и Триш се присъедини към тях и това също се превърна повод за празнуване. Последваха тостове за моминските вечери, за вечерите на майките, после за специалните агенти и питиетата се лееха като река.

По някое време Сидни усети ръката на Вон до своята, сетне палецът му започна да прави въртеливи движения върху дланта й. Леко възбудена и приятно замаяна, тя отстъпи встрани от групата и тръгна към тоалетните. Откри една, която не бе заета, и точно когато отвори вратата, почувства ръката на Вон да хваща нейната и да я дърпа навътре с него.

Той заключи вратата и моментално я притисна към стената, като устата му жадно потърси нейната. Тя обви с ръце врата му, притисна се към тялото му и в този миг почувства възбудата му.

— Пияна ли си? — попита той, гласът му бе дрезгав от желание.

Малко, да, както и той.

— Чувствам се отлично.

Когато ръката му потърси цепката на роклята, й и се плъзна нагоре по голото й бедро, Сидни простена.

— Продължавай.

Вон пъхна ръка в дантеления й сутиен и обхвана гърдата й.

Сидни плъзна ръце под реверите на сакото му и отговори с гореща целувка.

Когато я дръпна от себе си. Очите му направо я изгаряха.

— Ще те заведа у вас.

— А какво стана с правилото за седемте дни?

Той отговори с нисък накъсан шепот.

— Минава полунощ. Вече си моя.