Робърт Блох
Психо II (34)

Тридесет и четири

Рой Еймс наблюдаваше Клейборн, който беше клекнал до трупа на пода зад касапския плот.

Всичко беше толкова изненадващо — първо отсечената глава с изцъклени очи, после обезглавеното тяло. Клейборн беше лекар, и друг път беше виждал покойници, затова извършваше огледа с професионално безпристрастие. Рой можеше да разбере това, но не и собствената си реакция. Вместо да изпитва страх и погнуса, той просто се чувстваше вцепенен. Дори гласът му звучеше неестествено спокойно.

— Няма много кръв — каза той.

Клейборн го погледна и кимна.

— По тялото не се забелязват рани.

След като се изправи, той се наведе над плота. Рой извърна очи, но продължи да го слуша.

— Обширни фрактури в тилната и теменната области — каза Клейборн. — Сигурно е бил ударен изотзад с плоското на сатъра. Умрял е, преди да падне на пода. Затова главата е била отделена с минимална артериална или венозна ексудация…

Рой разбра какво бе казал той. След като сърцето престане да помпи, кръвта не блика от раната. Той беше проучил тези въпроси, докато пишеше сценария, защото те бяха важни за сюжета. Тъкмо затова никой не бе заподозрял Норман; тъй като не е имало кървави петна по дрехите му, дори той самият не можел да се заподозре. Наистина ръцете му били окървавени, но сигурно само от пипане на трупа. Те лесно се измивали.

Импулсивно отиде до мивката и погледна в бялото й порцеланово корито. Само че то не беше бяло, беше леко розово и около отвора за изтичане на водата се виждаха тъмночервени струйки. Кръвта ще каже всичко…

— Какво има?

Клейборн беше застанал до него. Рой му посочи мивката. Клейборн кимна; беше го разбрал. Норман е жив, той бе убил Дрискол и сега…

Рой усети, че говорът му се възвръща.

— Закъснях, защото се опитах да се свържа с Джен в апартамента й, преди да тръгна насам. Кони ми каза, че тя току-що била отишла на репетиция с Вицини.

— В студиото ли? — Пръстите на Клейборн се впиха в ръката на Рой. — Преди колко време?

— Преди половин час. Сигурно вече е там. Смяташ ли, че Норман би могъл…

— Защо не ми каза досега? — Клейборн го пусна, обърна се и тръгна бързо към изхода. — Обади се в полицията, кажи им да дойдат. Обади се и в студиото — помоли пазачите да се свържат с Джен и Вицини. Аз ще съм там след пет минути.

— Чакай…

Но докато Рой стигне до коридора, входната врата на къщата се затръшна, чу се бучене на двигател, което заглуши звуците на симфоничния оркестър.

След като изключи телевизора, той се огледа и видя телефона на една масичка в ъгъла до вратата. Втурна се натам. Тогава, тъкмо когато посягаше към него, телефонът иззвъня.

Рой вдигна слушалката.

— Ало — чу се един заглушен от пращене по линията мъжки глас. — Мистър Дирскол ли е?

— Не — бързо каза Рой. — Затворете телефона, трябва незабавно да се обадя в полицията…

— Аз съм от полицията.

— Какво?

— Казвам се Милт Енгстрьом, аз съм шерифът на Феървейл. С кого говоря?

Рой се представи. След това:

— Ако обичате, вече ви казах, че става дума за нещо важно. Мистър Дрискол е заклан…

— Убийство? Как е било извършено?

— Не съм в състояние да ви кажа…

— В такъв случай по-добре ме изслушайте. — Шерифът Енгстрьом не дочака отговора му. — Цяла вечер се опитвам да открия Клейборн. Доктор Стайнър ми даде номера на Дрискол, защото смяташе, че ще мога да го намеря тук. Но и вие можете да му предадете това, което ще ви съобщя. Кажете му, че сме заловили Бо Кийлър.

— Кого?

— Бо Кийлър. Той е стопаджията, когото монахинята качила в своя пикап миналата неделя. Според думите му, тя го нападнала с щангата за сменяне на гуми. Сбили се, той се изскубнал от монахинята и я убил при самоотбрана. След това подпалил пикапа и избягал. Укрил се в дома на свой приятел, но не могъл да издържи — нощес дойде и направи доброволни самопризнания. Мисълта, че е убил монахинята, го тормозела. Само че това не е била монахиня.

— Нищо не разбирам.

— И ние нищо не разбирахме до днес следобед. Съдебният лекар идентифицирал трупа по зъболекарския картон. Кажете на Клейборн, че не е бил прав. Изгорелият не е нито стопаджията, нито монахинята. Това е Норман Бейтс.

Рой усети, че слушалката се изплъзва от пръстите му. Сега всичко му се изплъзваше. Ако Норман е мъртъв, в такъв случай Вицини е убил Дрискол.

И сега той беше с Джен.