Робърт Блох
Психо II (30)

Тридесет

Полицията.

Санто Вицини почувства, че гневът се надига в него, че запушва гърлото му. Усещаше го с езика си, когато преглъщаше с усилие, като се стараеше двамата да не го чуят. Неговата предпазливост го бе спасила, когато влезе в павилиона и чу гласове, щеше да го спаси и сега.

Той пак се сгуши в тъмното зад стената на декора и изчака Еймс и Клейборн да си тръгнат, насочвайки се към изхода в другия край на павилиона, и да излязат на улицата.

Отиде до отворената врата, надникна през нея и ги видя, че отиват към административната сграда. Когато те влязоха в нея, реши, че може да ги последва.

Улицата беше безлюдна и когато той влезе в сградата, по коридорите не се виждаше жива душа. Това беше добре дошло за него, късметът му продължаваше да работи. Вратата на кутийката на Еймс в края на коридора беше отворена, а съседната стая беше отключена.

Вицини тихо влезе в нея и долепи ухо до стената, Еймс вече беше се свързал; заглушеният му глас звучеше на интервали.

— Не, не по телефона… Слушай, не искам да се препираме… Ако не ме послушаш, ще се обадим в полицията.

Пак тази дума. Гневът му се усили, в него имаше горчилка.

— Така е, най-сериозно ти говоря! Решавай — даваме ти последен шанс.

Гневът има и миризма; никой парфюм не може да я надвие.

— В колко часа? Сигурен ли си, че не можеш по-рано? Окей, ще дойдем.

Еймс затвори телефона и след малко през стената се чу гласът на Клейборн.

— Какво ти каза?

— Уговорил си е среща след един час с Рубен, Барни Уайнгартън и няколко души от Ню Йорк. Ще ни чака довечера в осем.

— Сигурен ли си, че няма да ни прати за зелен хайвер?

— Няма, защото не е в негов интерес. Мисля, че доста го стреснах и няма да ни свива номера.

— Много добре. Обещал съм да вечерям със собственика на мотела, в който живея. Ако ми дадеш адреса и ми обясниш как да стигна, ще се срещнем там.

Вицини се спотаи зад вратата, когато двамата излязоха от кабинета. Те продължиха разговора си и в коридора.

— Лесно ще го намериш. Къщата му е на върха на хълма от другата страна на Вентура. Поемаш по Винланд и…

Те се скриха зад завоя, но ехото продължаваше да кънти.

Среща. В осем часа. Без номера.

Вицини стисна зъби. Твърде много номера му се насъбраха. Джен отмени репетицията. Сега ще притиснат Дрискол. Този път ще успеят, ще спрат филма, ще му отнемат всичко. Той не може да ги спре, твърде късно е, той е безсилен, импотентен.

Импотентен.

Но не с Джен.

Обаче трябва на свой ред да им скрои номер.