В. Е. Шуаб
Четирите цвята на магията (56)

VI

В Червения Лондон заваляха трупове.

Мъже и жени — целунати или похитени, примамени или принудени, допуснали магията в себе си или позволили да ги завземе насилствено — до един рухнаха, щом черният пламък в тях задимя и изгасна, размагьосан.

Магията оставяше навсякъде диря от тела подире си.

Хората се олюляваха и рухваха, както вървяха по улиците. Изгорели докрай, някои се разпадаха на прах, други се превръщаха в черупки — кухи отвътре, и само най-големите късметлии падаха, задъхани и отслабнали, но още живи.

В двореца магията, облечена като Джен, тъкмо стигна до кралските покои и стисна бравата с овъглена ръка, и тъмнината умря и го отнесе със себе си.

А в светилището, далеч от стените на двореца, на голия нар в озарената от свещта стая, принцът на Червения Лондон потръпна и застина.