Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Цветовете на магията (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Darker Shade of Magic, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Dave (2017 г.)

Издание:

Автор: В. Е. Шуаб

Заглавие: Четирите цвята на магията

Преводач: Елена Павлова

Година на превод: 2017

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Емас“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2017

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграф Юг“

Редактор на издателството: Цвета Германова

Коректор: Йоана Ванчева

ISBN: 978-954-357-354-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2577

История

  1. — Добавяне

III

По време на щателното ровичкане около руините на „Рубинени поля“, Кел бе пропуснал да обърне внимание на пряката, където го бяха пресрещнали враговете при първото му идване — и където остави след себе си два трупа — само преди няколко часа. Ако бе навлязъл в нея, щеше да види, че единият труп е изчезнал — главорезът, когото остави облечен в камък.

Същият бандит сега крачеше по тротоара и си тананикаше тихичко, докато се наслаждаваше на слънчевата топлина и далечните отзвуци от празненствата.

Тялото му не се справяше особено добре. Повече го биваше от другата черупка, разбира се, пияницата в по-мъждивия Лондон, който въобще не изкара дълго. Този тук се държеше далеч по-добре, несравнимо по-добре, но вече целият бе изгорял отвътре и започваше да почернява и отвън, тъмата се разпростираше във вените му и по кожата като петно. Вече не приличаше толкова на човек, колкото на овъглено парче дърво.

Но това можеше да се очаква. В крайна сметка доста се беше потрудил.

Снощи лампите на дома за наслади горяха ярко и примамливо в мрака и една жена го чакаше на прага с нарисувана усмивка и коса с цвета на огъня, на живота.

Аван, рес настар — бе измъркала тя на сладкия арнески език. Повдигна полите си, когато го казваше и му показа коляното си отдолу. — Няма ли да влезете?

И той се отби, а монетите на главореза подрънкваха в джоба му.

Жената го поведе по коридор — тъмен, много по-тъмен, отколкото нощта навън — и той я остави да води, като се наслаждаваше на допира до ръката й — или по-скоро на пулса й — в своята. Тя така и не го погледна в очите, инак щеше да забележи, че са много по-тъмни от коридора околовръст. В место това се съсредоточи върху устните му, яката, колана.

Той все още изучаваше нюансите на новото си тяло, но успя да притисне напуканите си устни в меката уста на жената. Помежду им премина нещо — въгленче от чисто черен огън — и тя потрепери.

Ас бесара — прошепна той в ухото й. Вземи.

Свали роклята от раменете й и я целуна по-дълбоко, а по езика й и през главата й премина тъмата му. Беше опияняваща. Мощ. Всички я искаха, искаха да са близо до магията, до източника й. И жената го прие с отворени обятия. Прие него. Нервите й трепкаха, когато магията ги обземаше, пируваше с течението на живота, на кръвта, на тялото. Той бе взел насила пияндето, Бут, но доброволен домакин винаги бе по-добрият избор. Или поне траеше по-дълго.

Ас херена — гукаше той, притиснал тялото на жената към леглото. Отдай. А когато я взе и тя го допусна в себе си, продължи: — Ас атера. Порасни.

Движеха се заедно като съвършен пулс, единият изкървяваше в другия и когато се свърши, а очите на жената се отвориха, отразиха неговите — и двете лъскаво черни. Тварта в кожата й придърпа пухкавите й устни в крива усмивка.

Ас атера — повтори и тя и се изхлузи от леглото.

Той се изправи и я последва и двамата излязоха — един ум в две тела — да обиколят първо през дома за удоволствия, а сетне и навън в нощта.

Да, доста се беше потрудил.

Крачеше към очакващата го червена река и чувстваше как се разпространява през града, а пулсът на магията и живота се разстилаше пред него като дългоочаквано пиршество.