Джак Ланс
Зона (35)

34
Пеперуда

Боботенето се усилваше и тъмното петно в небето стана по-голямо. Шарлийн се взираше в него, като не можеше да повярва, че това е хеликоптер, докато не го видя съвсем ясно. Машината кръжа известно време над надуваемите спасителни лодки, после бавно се спусна над огледалната повърхност на океана. Витлата описваха кръгове върху водата. Вратата на хеликоптера се отвори и един мъж спусна въжена стълба.

Оцелелите от Полет 582 зяпаха с отворени уста, като че ли бяха станали свидетели на посещението на извънземни с мистериозен космически кораб.

Лодката, в която беше и Шарлийн, се люлееше безмилостно. Хората около нея започнаха да крещят.

— Ще се преобърне! Ще се удавим — извика един мъж.

— Насам! Насам! Помогнете! — изкрещя друг.

Отчаяните им викове бяха заглушени от силния шум на хеликоптера. Шарлийн също беше останала без сили. Тя приемаше случващото се със завидно спокойствие, като че ли всичко ставаше насън. Не чу дори боботенето на хеликоптера.

Бяха спасени. Случваше се невероятното. Всички в лодките щяха да се спасят от смъртната си присъда.

Мъжът от хеликоптера се спусна по въжената стълба, подавайки ръка на първия попаднал му пътник. Беше жена и той я изтегли вътре. После следващия. И следващия.

Когато приблизително две дузини пътници вече бяха на борда, хеликоптерът излетя и отново се възцари тишина.

Но не за дълго. Около два часа по-късно хеликоптерът се върна. Шарлийн видя как се показва като гигантско черно насекомо в небето. Бяха качени още пътници и машината отлетя към базата си, където и да се намираше тя.

Долетя за трети път, след което отново и отново. Спасителната операция продължи през целия ден, чак докато кървавочервеното слънце се потопи в океана и нощта погълна последните отблясъци светлина.

Арън щеше винаги да я носи в сърцето си. Заедно с Джим, те бяха последните, които щяха да бъдат спасени. Когато вече бе в хеликоптера и той се издигна във въздуха, Шарлийн погледна към пръските на океана и за последен път се взря в мястото, където беше паднал боингът. Имаше чувството, че нощният океан там е станал по-черен, като зловеща гробница на тъмни сили.

Шарлийн се притисна по-силно към Арън, докато хеликоптерът ги отнасяше далеч от това прокълнато място.

Там съществуваше нещо повече от сиво ежедневие, мислеше си тя. Знаеше това от мига, в който бе преминала границите му още първия път.

Тази почти фатална катастрофа беше вторият път, когато тя напускаше другата ЗОНА. Шарлийн искрено се надяваше, че демонът, който обитаваше там, ще остане заключен завинаги сред руините на „Принцесата на Тихия океан“.

Въпреки всичко се страхуваше, че надеждите и молбите й ще се окажат напразни. Последният път се беше завърнала в света на живите сама. Този път ТЕ бяха дошли с нея. Металната черупка на боинга нямаше да може да ги държи затворени завинаги, ако кошмарът, който преживя предната нощ в спасителната лодка, беше някакъв знак за това.

Шарлийн обаче бе спечелила нещо в замяна — възвърнатата вяра. Може би молитвите на Джим и на Арън са променили представите за живота и смъртта, за Онзи и за Този свят.

Вярата е нещо, която тя бе способна да опази. Може би, наистина може би ще успее да открие света на надеждата, за чието съществуване все още не знаеше.

Може би тя и Арън ще успеят да открият този свят заедно.

Шарлийн стисна ръката му. Прииска й се да е пеперуда.