Джак Ланс
Зона (33)

32
Брадвата

В момента, в който Шарлийн видя тъмното очертание на вратата, тя силно замахна с брадвата. После умът й започна да работи на пълни обороти. Изведнъж тъмната завеса на страха падна и видя кристално ясно, че човекът, който влизаше в пилотската кабина, не беше никакъв демон. Беше Арън, а тя бе на път да разцепи черепа му и да разпръсне мозъка му из кабината.

Той не се помръдваше. Не се опитваше да направи дори и крачка. Стоеше замръзнал, втренчил очи в нея, като елен, заслепен от ярката светлина на автомобилни фарове.

— Не! — извика тя.

Но не защото беше разцепила главата му. Тя просто се бе отказала от намерението си в последната секунда, но острието беше ранило дясното му рамо и за малко да засегне и крака му. От разреза течеше кръв и мокреше униформеното му сако.

С изкривено от болка лице той притисна раненото си рамо към бузата си и прехапа долната си устна.

— Как можах да пропусна? — чудеше се тя, изплашена до смърт.

Той беше ранен, но жив.

И за двама им всичко беше непонятно. Острието на брадвата трябваше да попадне точно между очите му. Той не бе помръдвал, а тя, в изблик на необуздана ярост, не би могла да се спре или да промени посоката на замаха си.

Би трябвало Арън да лежи в краката й мъртъв или берящ душа. Това, че острието го беше ранило сравнително леко, нямаше нищо общо с бързината на рефлексите.

Беше се случило нещо друго.

Ужасена, Шарлийн захвърли брадвичката настрани. Тялото й трепереше, страхът я стягаше за пресъхналото гърло, като че ли гласните й струни бяха прерязани.

Арън имаше чувството, че светът около него се върти. Ако не се намираха в тази катастрофална ситуация, той може би щеше да предпочете да е припаднал в блажено безсъзнание.

— Трябва да се махнем оттук! — извика той. — Самолетът се разпада!

Шарлийн отвори уста, но все още беше прекалено шокирана, за да може да говори.

— Може ли този страничен прозорец все още да се отвори? — изкрещя като обезумял Арън.

Шарлийн се обърна към прозореца до пилотското място.

„Трябва да се отвори“ — помисли си тя, все още замаяна.

Това беше единственият начин да се измъкнат от самолета през пилотската кабина, ако изключим вратата. До момента не се бе замисляла за това.

Носът на самолета се беше вдигнал нагоре като предната част на кораб, минути преди фаталното потъване. Шарлийн залитна назад и падна в ръцете на Арън. В този момент мисълта за злото я връхлетя с пълна сила. Тя отново беше убедена, че Арън е изпратен от ада демон, за да я убие.

„Трябваше да ме убиеш, когато имаше този шанс, тъпа кучко! Сега ще те убия аз!“

Но той не възнамеряваше да прави нищо подобно. Обви ранената си ръка около кръста й, а с другата се подпря на седалката на Джим. После бавно дотътри и двама им до страничния прозорец. До прозореца имаше ръчка, която трябваше да издърпа.

— Пусни ме! — измънка тя.

Най-после гласът й се беше възвърнал.

Дали ще успеят? Ще могат ли да напуснат самолета през прозореца, който се оказа единствената им възможност? Нямаше ли сатанинските сили, които се бяха настанили в „Принцесата“, да решат да ги оставят в този гроб завинаги?

Шарлийн дръпна ръчката и за нейно облекчение прозорецът се отвори. Тя пое дълбоко глътка солен въздух.

Конусовидният нос на самолета внезапно се наклони надолу. Водата се плисна в прозорците на пилотската кабина. Шарлийн виждаше ясно белите гребени на вълните, които се разбиваха в корпуса. „Принцесата“ беше на път за ада.

Те разполагаха с броени секунди преди водите на океана яростно да нахлуят през прозореца и да ги погълнат.

Арън я отблъсна.

— Какво правиш? — изохка тя.

— Върви! — извика той.

Тя усещаше ръката му, която натискаше врата й, за да провре главата й през прозореца. Когато го направи, водата се надигна срещу малкото, което бе останало от самолета над повърхността на океана.

Коремът й беше върху рамката на прозореца, а краката й висяха в пилотската кабина. Арън я беше хванал за задните части и я изблъскваше навън. Как успяваше да го прави с ранената си ръка, не й беше ясно. Изведнъж тя се изхлузи през прозореца, падна във водата и се озова под нея.

Когато изплува на повърхността, плюейки вода, тя отвори очи и видя прозореца точно зад себе си, над повърхността. Остатъците от огромния конусовиден нос на Боинг 747 вече не се виждаха, покрити от водната маса като грамаден подводен айсберг.

— Арън? Къде си?

Той все още беше вътре в пилотската кабина, но главата му се подаваше от страничния прозорец. На лицето му бе изписана болка и ужас. Очите им се срещнаха за последен път.

Зад него беше застанала голяма черна сянка.

Шарлийн се опита да го предупреди. Устните й се раздвижиха и погълна порция солена вода. Тя се задави и очите й се насълзиха.

Изведнъж усети как същата онази демонична сила, която я беше преследвала в салона и опипвала в кухненското отделение, я тегли за глезените. Тя се оказа във водата заедно с „Принцесата“. Грамадният самолет я влечеше надолу със себе си.

Шарлийн усети неописуема болка в ушите от налягането — много по-силна от онази, която бе изпитала, когато количката смаза крака й.

Вече нямаше сили да се съпротивлява.

Тя се давеше.