Джак Ланс
Зона (15)

14
Памела

Арън Дрейк рядко помнеше подробности от сънищата си. Често, мигове преди да се събуди, във въображението му, като на филмова лента, изплуваха чисти и ясни картини. Както обаче обикновено се случваше, тази сутрин, в момента, в който отвори очите си и видя Шарлийн, застанала над него в сумрака на помещението за почивка на екипажа, картините изчезнаха.

— Какво става? — измънка той полусънен. — Да не търсиш горещо тяло? Аз съм готов, ако и ти си готова.

— Стига глупости, Арън! — каза рязко тя. — Би ли станал, ако обичаш?

Суровият й тон го разсъни напълно. Той се спусна от леглото и облече униформеното си сако.

Шарлийн го чакаше на стълбичките, които водеха надолу към кабината. Той я последва и те спряха зад последния ред пътнически седалки.

— Добре де, какво има?

— Току-що бях в пилотската кабина — започна тя. — Очевидно имат някакъв проблем с компютрите. Джим иска да се изключат всички електронни устройства. Пуснахме съобщение и сега Мишел, Глория и Рей проверяват дали всички спазват указанията. Освен това картата с маршрута на полета в MEG също не работи.

— Хм… Какво им е на компютрите?

— Нямам представа. Джим не уточни, а и не съм сигурна, че знае.

— Ясно — каза Арън. — Случват се тези неща. Това ли е всичко?

Шарлийн извърна поглед и прехапа устни.

— Наистина ли беше нужно да ме събудиш, за да ми съобщиш това?

— Просто си мислех, че трябва да те информирам — измърмори тя.

Такива дребни неща не бяха рядко явление, по-скоро беше рядкост да няма абсолютно никакви сривове. При положение че екипажът държеше положението под контрол, не се налагаше да се замесва и главният стюард. Трябваше да го остави да се събуди сам. Той допускаше, че има нещо друго. Шарлийн изглеждаше изтощена, все едно не беше спала от дни. Хвана ръцете й и ги обгърна със своите.

— Хайде, Шарлийн, изплюй камъчето. Какъв е проблемът?

Тя пое дълбоко въздух, забила поглед в краката си. Той усети, че има да му каже нещо важно.

Неочаквано тя разтърси глава.

— Защо аз трябва винаги да ти казвам всичко за себе си?

Упрекът в гласа й го остави безмълвен. Дойде му като гръм от ясно небе.

— Какво означава това? — попита я той.

Не бе нужно да му обяснява. Арън разбра, че има някаква причина. Той прекаляваше в старанието си да й бъде закрилник и допускаше, че на моменти тя се задушаваше от неспирния му контрол. Беше наясно, че причината за неговата загриженост и безпокойство се коренеше в обърканото минало на Шарлийн. Той се опасяваше, че то може да я преследва и тормози и занапред.

Неговото собствено минало също играеше роля. Той никога не успя да се откъсне от Памела завинаги. Тя бе оставила дълбока диря в душата му. Представяше си я и сега. Тя неведнъж му бе признавала, че той е типът мъж, в когото би се влюбила, ако не й беше брат. Повтаряше му, че на него може да се разчита, че е чаровен и привлекателен.

— На всичкото отгоре имаш и акъл в главата — допълваше тя със смях.

Арън настояваше да си потърси различен тип мъж, казваше й, че нейните превъзнасяния по него са преувеличени и че дори да намери негово копие, след време това би я отегчило до смърт. Той бе на мнение, че Памела има нужда от нещо вълнуващо, от тръпка, която предлага неочакваното и непознатото, докато неговият живот бе прекалено предвидим. Накрая тя трябваше да признае, че той има право.

Арън знаеше, че жените го намираха за привлекателен, но пък Памела беше истинско бижу на майката природа. Дългата й абаносовочерна коса, меките черти на лицето й и гладката й мека кожа можеха да приковат погледа на всеки нормален мъж. Дори само лъчезарната й усмивка можеше да покори всеки. Тя бе като магнит за мъжете и обект на завист за безчет женски легиони. Памела притежаваше всичко: красота, интелигентност и обаяние, но й липсваше нещо, невидимо за очите, което се проявяваше във всичко, което тя правеше, или по-точно — във всичко, което не правеше. След това, което й се случи, за жалост прекалено късно, у Арън се бе задействала някаква вътрешна радарна система, с която откриваше подобни черти в други хора, като например в Шарлийн.

По време на деветте седмици, откакто бяха двойка, тя имаше няколко интензивни пристъпа на тревожност. Нейният основен проблем беше тъмнината. От какво се страхуваше? Той смяташе, че това се дължи на посттравматичен стрес. Независимо че баща й бе починал и Тод Бауър лежеше в затвора, нейните душевни рани все още не бяха излекувани. Най-ужасното беше непрекъснато повтарящият се нощен кошмар, какъвто очевидно я бе нападнал и тази нощ. Той подозираше, че сънят й бе свързан с мъчителните преживявания, които бе принудена да понася. Той силно се молеше един ден Шарлийн да се примири с миналото си.

„Ако не реши да изкара колата и да се хвърли в езерото.“

Искаше му се да сграбчи тази мисъл и да я смаже с петата си.

Също като Памела, Шарлийн създаваше впечатлението, че целият свят е в краката й. И също като Памела, в душата си беше като беззащитно новородено бебе.

— Престани да ме тормозиш! — извади го от унеса му Шарлийн.

Тя звучеше мрачно, точно като Памела. Когато беше на 24, Памела се влюби в мъж, двойно по-възрастен от нея, който имаше четири деца от два предишни брака. Казваше се Борислав и беше пристигнал от Литва. Арън бе убеден, че сестра му, която на години беше три пъти по-голяма от най-малкото му дете, със сигурност е била подвластна на една от нейните налудничавости, за да бъде привлечена от мъж, който изобщо не я заслужава.

В продължение на няколко месеца горе-долу всичко вървеше добре. Според критериите на Памела, това бе дълъг период от време. Връзките й с други мъже рядко продължаваха повече от шест седмици, преди да се провалят. Един ден тя дойде при Арън обляна в сълзи, за да му съобщи, че е бременна. Това беше нещо съвсем ново. Арън бе шокиран.

Тя каза, че Борислав искал да се ожени за нея, но как щеше да поднесе новината на родителите им. Те щяха да се отрекат от нея, ако се омъжи за някого, толкова противен според тях. В крайна сметка Арън беше застанал на страната на сестра си, въпреки че предпочиташе тя да направи аборт и да се отърве от копелето веднъж завинаги.

Баща им и майка им буквално бяха сринати, когато научиха новината, но не виждаха никакъв изход. Доналд и Кларис Дрейк бяха традиционалисти по отношение на секса и брака. Те не биха простили аборт. Щом дъщеря им беше бременна, тя трябваше да се омъжи за бащата. Това беше простата истина.

Отначало Арън се бе опитал да осуети женитбата, но напразно. Може би щеше да успее, ако Памела бе заявила открито мнението си и се бе отказала от обещанието си, но, типично в неин стил, тя не го направи.

Тя никога не действаше в своя полза, особено когато това беше от значение.

Освен това се страхуваше от приятелите на Борислав. Дори и сега, Арън бе убеден, че знае само малка частица от това, което този мъж и неговите долнопробни приятели й бяха причинили.

Сватбата се състоя по план. За Арън и родителите му това беше ден, за който час по-скоро искаха да забравят.

Само че злото никога не идва само.

Арън усети бучка в гърлото си. Все още спомените за това бяха така живи и така болезнени, както и действителните събития.

— Повярвай ми, нямам никакво намерение да те тормозя, Шарлийн — въздъхна той.

Като ли сега се намираха на светлинни години разстояние от часовете, които прекараха заедно на плажа преди полета — само двамата и любовта, която бяха споделили на мекия бял пясък.

Тя гледаше встрани от него, скръстила ръце върху гърдите си. Когато се обърна, той видя сълзите, бликнали от очите й.

— Не мога — прошепна тя.

Може би най-после бе решила да му каже. Арън бе затаил дъх в очакване.

— Кажи какво има — умолително я попита, когато тя отказа да продължи. — Какво не можеш? Моля те, Шарлийн, кажи ми!

— Не мога! Не мога да ти кажа! — продума тя, обляна в сълзи.

В очите му се криеха куп въпроси.

— Нямам никаква идея какво имаш предвид, Шарлийн, но позволи ми да ти помогна.

Върху лицето й се четеше неизказана болка и безнадеждност, като че ли току-що бе свалила маската си и той едва сега виждаше истинската Шарлийн. Имаше обаче нещо дълбоко скрито в нея, което не разбираше и не можеше да разгадае.

— Шарлийн! — не преставаше той. — Имаш мен. Какъв е проблемът? Имаш ми доверие, нали? Знаеш, че те обичам.

Тя бе втренчила поглед в него, като че ли беше открил формулата за установяване мир на земята. После поклати глава.

— Не, няма как да разбереш. Никой не може да разбере.

Той се чувстваше по-объркан от всякога.

— Хайде, ела. Имаме работа — каза тя, преди той да отговори. После се обърна и влезе в кабината.

Той искаше да я спре. На плажа всичко беше толкова прекрасно, но оттогава досега нещо се бе случило. Какво? Какво се бе случило?

Първо, уплахата, която бе преживяла вкъщи, после турбуленцията, после кошмарите на борда на самолета. Каква беше връзката между всички тези неща? Какво, за бога, се случваше — искаше да изкрещи той в изблик на безнадеждност.

„Ти не би могъл да разбереш!“

Памела му бе казала същите думи, след като беше пометнала… И след конфликтите й с Борислав, когато му бе казала, че иска развод и… когато отново бе твърде късно и… когато той бе реагирал с яростта и жаждата за отмъщение на един ненормален човек… и след пристъпите й на депресия, точно преди крайната точка на отчаяние, когато се хвърли с колата си в езерото.

Полицията призова най-напред Арън. Той бе идентифицирал тялото на Памела, за да спести на родителите си тази неистова мъка. По-късно се поболя, борейки се с ужасни кошмари, в които Памела непрекъснато се завръщаше. Там тя беше бледа като мъртвец и мокра до кости. В погледа й се четеше укор, като че ли го обвиняваше за смъртта си.

Арън се побъркваше от мисълта защо сестра му бе решила да се самоубие. А той? Какво още можеше да направи, какво е трябвало да направи? И колкото повече се терзаеше, толкова повече стигаше до извода, че Борислав не е бил причина за нейното нещастие, а по-скоро негов симптом.

Колкото и болезнено да беше да се приеме това, Памела си го беше причинила сама. Но защо? Душевен срив? Липса на самоуважение? Когато някой не го е притежавал или го бе изгубил, той ставаше беззащитен и ритайки и пищейки можеше да бъде повлечен в дълбините на душевното страдание.

Арън бе готов на всичко, за да не изпадне в същото положение на тотална безнадеждност. Той знаеше, че в семействата депресията е често срещано явление. Въпреки случилото се с Памела, той бе запазил присъствие на духа, колкото и трудно да му беше да се барикадира срещу болката. Но никога не позволи това да се разбере или поне правеше всичко възможно да не се разбере.

Арън бе разказал историята на Памела на Шарлийн, чиято самоувереност също бе разклатена — първо благодарение на родния й баща, после на това гадно копеле Тод. Смъртта на майка й пося семето на нейното страдание.

До каква дълбочина можеше да стигне мъката й? Какво още криеше от него тя? Независимо какво или колко сложно изглеждаше това, той бе решил да я предпази по-добре, отколкото Памела. Беше почти 3:50 ч. сутринта, когато последва Шарлийн в кабината.

Глория го уведоми, че са приключили проверката за електронните устройства. Били са изключени два лаптопа и няколко мобилни телефона.

— Ще отида да уведомя пилотите — каза Арън.

Разбира се, че можеше да го направи просто по телефона, но беше любопитен относно проблема с компютрите, който изглежда Джим имаше.