Джак Ланс
Зона (20)

19
Филис

Когато пълната жена на име Филис й заповяда да отвори вратата на тоалетната, Шарлийн имаше чувството, че някой я стиска за гърлото, както правеше Тод Бауър.

— Побързайте! — излая Филис.

Ръцете на Шарлийн бяха потни и ужасно я болеше глава. Дебелата жена бе стиснала юмруци. Какво възнамеряваше да прави? Да я удари?

— Джеръд е там, вътре. Направете нещо.

Но тя просто не можеше.

В самолета присъстваше „НЯКОЙ“, някаква невидима сила. Този „НЯКОЙ“ я беше галил.

Сега Филис й крещеше и колегите й се бяха втренчили в нея. И не само колегите, а и пътниците, и онова младо момиче с конската опашка. Неспособна да се скрие някъде и да закрие главата си с възглавница, тя се чувстваше като кошута, замръзнала пред фаровете на автомобил.

Когато видя Арън, който бързаше към нея по пътеката, въздъхна с облекчение.

— Какво става тук? — попита той, когато се приближи до нея.

Тя пое дълбоко дъх, преди да отговори с разтреперан глас:

— Тази госпожа — посочи Филис, — твърди, че съпругът й е в тоалетната от доста време.

— Права сте, по дяволите — изръмжа Филис. — Вътре е от половин час. Блъсках по вратата, но той не отговаря… а тя не отваря проклетата врата.

— Добре, успокойте се! Сега ще погледнем — каза Арън.

Шарлийн отстъпи встрани. Когато Арън насили ключалката, тя извърна поглед, страхувайки се от гледката, която би могла да се разкрие отвътре.

Вратата се отвори. Тя чу как Филис изпищя, а Арън нададе стряскащ вик. Борейки се със себе си, Шарлийн се престраши и хвърли бърз поглед вътре.

Мършавият мъж беше долу на пода. Единият му крак лежеше върху металната тоалетна седалка, а другият бе изкривен до него. Очите и устата на мъжа бяха широко отворени и той се взираше в тях с безжизнен стъклен поглед.

Филис се строполи до него.

— Джеръд! — извика тя с дрезгав глас. — Джеръд!

Когато го разтърси, главата му се отметна назад и очите му се завъртяха в орбитите си.

Арън се опита да се промъкне вътре, но масивният гръб и огромният задник на Филис блокираха входа. Когато той я помоли да се отмести, тя не реагира, все едно не го бе видяла или изобщо не й пукаше.

Тогава Рей Джейкъбстън пристъпи напред и сграбчи едната ръка на жената. Докато се опитваше да я вдигне, тя залитна и Шарлийн се уплаши, че може да се прекатури и да смаже Рей под себе си. Най-накрая, като продължаваше да хленчи, Филис се съгласи да отстъпи назад и да направи място на Арън.

Арън клекна на земята и провери пулса на врата на Джеръд. Като не долови нищо в сънната артерия, той поклати глава и се обърна към Шарлийн.

— Виж дали имаме лекар на борда — нареди строго.

Шарлийн беше виждала мъртвец само веднъж в живота си. Баща й я гледаше по същия начин, с отворени очи и уста, докато се беше отпуснал в странна поза на канапето в хола.

Тя кимна и грабна първия й попаднал високоговорител.

— Дами и господа! — каза тя, неспособна да овладее треперенето на гласа си. — Ако на борда има лекар, медицинска сестра или парамедик, моля да се свържете с някой от членовете на екипажа.

Повтори съобщението и постави обратно високоговорителя в гнездото му. От триста пътника на борда вероятността сред тях да има лекар беше голяма.

Като чу съобщението, Филис се окопити от транса, в който беше изпаднала.

— Джеръд! — изпищя тя. — Стани! Стегни се и ставай!

Сцената беше сърцераздирателна. Вълна на съчувствена тишина премина през наблизо седящите пътници. След малко се приближи Мара, следвана от около петдесетгодишен оплешивяващ мускулест мъж. Беше висок около метър и осемдесет.

— Този господин е лекар — съобщи Мара.

— Казвам се Джеймс Шепърд — представи се мъжът. — Аз съм хирург. Какъв е проблемът?

Арън посочи тоалетната и мъжът погледна вътре.

— Очевидно този господин е припаднал — каза Арън, когато мъжът се наведе да погледне мъжа. Никой не се обади, докато хирургът си вършеше работата.

След малко той произнесе тихо:

— Съжалявам, но нищо не мога да направя за него.

При тези думи Филис откачи. Изблъска Рей с истерични викове, смесица от виене на чакал и грухтене на прасе.

— Не е истина, че това се случва! — извика тя, вече по-разбираемо след първата вълна на дивашка истерия. — Джеръд е здрав! Нищо му няма. Не е истина, че това се случва!

Шепърд се отдръпна и Арън пое щафетата. Той хвана Филис за раменете и започна да я успокоява. След известно време успя да обуздае яростта й.

Хирургът постави ръка на рамото й.

— Мадам, искрено съжалявам — каза той спокойно и авторитетно с тон, който несъмнено бе използвал по време на кариерата си, когато е съобщавал лоши новини на безброй хора.

Изморена и бледа, с треперещи устни, Филис го погледна така, сякаш беше на ръба на нервен срив.

— Не е възможно! — извика изведнъж. Гласът й обаче вече беше по-слаб, като че ли безумният ужас бе започнал да стихва и тя вече нямаше сили да се бори. — Нищо му нямаше — добави, все едно започваше обвинителна реч. — Той просто се преструва. Типично за него, повярвайте ми. Аз винаги трябва да го наблюдавам. Като малко дете е. Той има нужда от мен.

Когато погледна покойния си съпруг, който лежеше неподвижен в тоалетната, виковете й на отчаяние се превърнаха в неразбираемо бърборене:

— Джеръд — каза тя, като че ли отправяше последна закана към действителността. — Престани да се правиш на интересен и стани!

Той не наруши покоя си.

— Не ми причинявай това! — заповяда тя с печален глас.

Шарлийн стоеше неподвижна. „А защо не?“ — попита един глас. Тя осъзна, че това беше собственият й глас.

Хирургът я гледаше, а веждите му се повдигнаха въпросително.

— Как е починал? — попита плахо тя.

Отговорът на Шепърд бе адресиран както към нея, така и към Филис.

— Наистина не мога да кажа. Прилича на сърдечен удар. Това бих предположил на първо място.

— Нямаше проблеми със сърцето. Никога не е имал проблеми — контрира го Филис.

Изглеждаше все по-посърнала и по-посърнала, като механична играчка, осакатена от развалена пружина.

Хирургът сви рамене.

— Това е само догадка. Аутопсията ще ни каже повече.

Филис се олюля. Навярно това, което Шепърд току-що каза, се оказа последната капка, която преля чашата, си мислеше Шарлийн. Само преди няколко часа тя и Арън се бяха качили на самолета, за да започнат една прекрасна отпуска. Сега се говореше за разрязване на труп и за аутопсия.

Арън реагира светкавично, като хвана Филис, преди да се строполи и я задържа, въпреки че загуби равновесие под натиска на тежестта й. Постепенно той я остави да се свлече на пода, без да се нарани. После повика с пръст Рей.

— Дай да я отнесем в първа класа и да я оставим там за известно време. Шарлийн, заключи тази врата! И всички да запазят спокойствие, за бога! Трябва да се погрижим за пътниците. Нали си представяте какво си мислят.

— Какво ще правим с… Какво ще правим с него? — попита Шарлийн и посочи тоалетната.

Арън прехапа устни.

— Оставете го там. Няма къде да го пренесем. Просто заключете вратата и хвърляйте по едно око.

Той и Рей отведоха Филис в първа класа като че ли беше персонаж от „Живите мъртви“. Арън не можеше да си спомни да е виждал някой паднал духом до такава степен.

— Кажи на пътниците, че някой се е разболял.

Когато колегите й я наобиколиха, Шарлийн им каза:

— Случват се такива неща. Те ще разберат. Аз отивам при Арън.

— Мога ли да направя още нещо? — попита Шепърд.

— Не, не мисля, докторе. Благодаря много за съдействието ви.

— Аз съм в бизнес класа, място 72D. В случай че имате нужда от нещо — каза Шепърд, преди да тръгне.

Шарлийн поостана, докато колегите й информираха пътниците за случващото се. После, чувствайки се необяснимо спокойна, или пък може би в състояние на шок, тя последва Арън и Рей.

Когато отиде при тях, те вече бяха настанили Филис на едно свободно място и я наглеждаха.

— Той ме побърква — каза Филис, търкайки зачервените си очи. Звучеше като че ли наистина го мисли. — Понякога просто не знае как да се държи. Направо е загубен без мен.

Арън й предложи вода и когато тя отказа, й предложи нещо по-силно. Тя отново отказа.

Тъй като Филис бе прекалено заета да сипе укори върху мъжа си, на Шарлийн й беше трудно да я утешава. Явно жената все още не беше асимилирала жестоката истина за смъртта на Джеръд.

Филис наистина обичаше Джеръд, мислеше си Шарлийн, но по-скоро по неин си, донякъде странен начин. Тя говореше за съпруга си все едно той беше някакъв домашен любимец, който се нуждаеше от твърда ръка и къса каишка, иначе нямаше да може да се грижи за себе си.

Докато Арън и Рей продължаваха да я утешават, Филис разкри, че фамилното й име е Кърби. Шарлийн се въздържа от коментар.

Сърдечен удар?

Беше възможно, разбира се.

Тя обаче не го вярваше.

След известно време на Филис Кърби й се доспа. Първоначалният пристъп на ужас, замайване и депресия бе нанесъл пораженията си. Тя престана да укорява съпруга си и сега беше спокойна.

Арън се спогледа с Шарлийн и с Рей.

— Ще отида да докладвам това на Джим — рече той.

— Ще дойда с теб — каза Шарлийн.

Арън кимна.

— Рей, ще останеш ли тук с нея?

— Разбира се — кимна Рей.

Арън тръгна към пилотската кабина на горния етаж. По средата на стълбите Шарлийн изведнъж се спря.

Зад нея имаше нещо. Беше абсолютно сигурна. Обля я студена вълна, както по-рано в кухненското отделение.

Като че ли нещо мъртво дишаше отзад във врата й.