Джак Ланс
Зона (24)

23
Тишина

— Толкова е тихо — прошепна жената с очилата Рей Бан.

Шарлийн наостри уши. Наистина. В самолета бе настъпила гробна тишина. Тя беше погълната от мислите си до такава степен, че не бе усетила момента, в който двигателите бяха спрели да работят.

Шарлийн стана и забърза към Арън, който се бе върнал в главното екипажно отделение. Александра, Девин, Глория и Розет също бяха там. По лицата им се четеше смъртна тревога от внезапно настъпилата зловеща тишина.

— Това никак не е добре — каза Арън.

— Какво ще правим сега? — попита Девин.

— Всичко възможно, за да успокояваме пътниците — отвърна веднага Арън. — Ще изчакаме указанията на Джим. Аз няма да му се обаждам. В пилотската кабина сигурно цари напрежение.

— Как е възможно? — извика Глория.

— Стегни се, Глория! — скастри я Арън. Когато тя кимна в знак на разбиране, той продължи: — Всичко, което знам е, че са отказали повечето от системите — нямаме навигация, нямаме радио. Джим обаче не спомена нищо за повреда в двигателите, така че навярно това е изненадващо и за самия него. — Той изгледа всеки един поотделно. — Добре. Да се хващаме на работа!

Те напуснаха помещението. Шарлийн се накани да последва колегите си, но Арън я хвана за ръката и я задържа.

— Всичко ще се оправи, Шарлийн — пошепна й без следа от колебание.

Изписаното напрежение върху лицето му не оправдаваше току-що изречените думи. Тя знаеше, че той няма реална представа за естеството на проблемите, да не говорим за разрешаването им. Не знаеше повече от пилотите къде се намираха, нещо повече — нямаше никаква представа кой или какво се намираше на борда заедно с тях.

„Всъщност, това е добре — мислеше си Шарлийн. — Той няма да разбере.“

— Не след дълго ще бъдем отново на плажа, както вчера — засмя се той.

— Дай боже! — каза унило тя.

— Хайде стига! Имаме работа да вършим.

Навън, в салона, пътниците шушукаха помежду си и мърморенето им набираше скорост. Шарлийн имаше усещането, че бяха в салон с предварително продадени билети, точно преди да се вдигне завесата и шоуто да започне.

Когато един от пътниците поиска обяснение от Арън, той му каза да не се притеснява, защото ставало въпрос за малка техническа неизправност. Шарлийн се питаше дали ще бъде в състояние да запази хладнокръвие и да скрие истината от пътниците. Страхуваше се, че няма да успее и затова стоеше до кухненското отделение, без да мърда — като замръзнала.

Изведнъж лампите започнаха да примигват.

„Това напомня призрачно явление в обитавана от духове къща“ — помисли си ужасена тя. Нямаше обяснение, освен ако невидими нашественици са проникнали на този Боинг 747–400.

Започнаха да се чуват викове от различни посоки. Една жена изпищя неистово. Арън и останалите членове на екипажа правеха всичко по силите си, за да овладеят ситуацията и да успокояват хората, но на всички вече стана ясно, че тази игра на нерви не можеше да продължава повече. Всеки усещаше, че се случва нещо ужасяващо.

В съзнанието на Шарлийн нахлу до болка познат страховит глас: „Самолетите падат, Шарлийн! Падат!“.

Лампите започнаха да гаснат.

Настъпи мрак.

Шарлийн все още можеше да разпознае местата най-близо до нея, но не и по-отдалечените. Тя погледна към мястото на Каси, но не можеше да разбере дали момичето се опитваше да срещне погледа й. Арън беше изчезнал, навярно някъде напред. Писъците се увеличаваха. Членовете на екипажа се лутаха из тъмното, опитвайки се всячески да възпират нарастващата лавина от паника.

Защо Джим не прави никакво съобщение по уредбата? Защото, отговори си сама Шарлийн, е ангажиран с далеч по-важни неща, както бе допуснал и Арън.

Ами ако изобщо не е в състояние да им съобщи каквото и да било?

„Те са превзели и пилотската кабина.“

Арън трябваше да види какво става с пилотите, да се увери, че са добре, че все още са живи.

Само допреди час тя не бе и сънувала, че нещо подобно може да се случи. Тогава смяташе, че имат проблем единствено с излъчването на развлекателните програми и че просто са я нападнали отново старите страхове. Оттогава обаче много неща се бяха променили.

Тя леко започна да се придвижва напред и веднага усети нечие присъствие зад себе си. Обърна се бавно настрани и видя Девин Феликс, който минаваше по отсрещната пътека. Той я погледна, после се взря в нещо, което тя също щеше да види, ако се бе обърнала изцяло назад.

Колегата й изглеждаше шокиран. Челюстта му увисна и той вдигна ръка, сочейки към нещо зад гърба й. В този момент някакъв ужасно изнервен пътник го дръпна за другата ръка, за да му обърне внимание.

Тогава Шарлийн се обърна на 180 градуса.

Сигурно Девин е сочел към тоалетната, където бяха оставили тялото на Джеръд Кърби. Би трябвало вратата да е заключена. Да, но сега не беше.

Беше широко отворена.

Тя се намираше на не повече от три стъпки от малката тъмна кабина. Хвърли бегъл поглед вътре и видя само изопнатия крак на мъртвия мъж.

Вътре в тоалетната, при Джеръд, имаше нещо. Тя го усещаше.

Сигурно Девин е видял какво е.

Нещо, което не би трябвало да е тук — ужасена си помисли Шарлийн.