Сара-Кейт Линч
Сватбени пчели (6)

5.

Шугър се събуди след първата нощ в новото си жилище, погледна към назъбените върхове в сърцето на Манхатън, което трепкаше зад помръдващите муселинени завеси пред френските врати, и се учуди защо е сънувала Тео Фицджералд.

Истина е, беше разтърсена от електричеството на докосването му, от физическата реакция на тялото й към него, но набързо беше насмела това под килима на своето минало, където отдавна беше скътала всички романтични трепети.

Определено не бе очаквала пак да мисли за него, не и по начин, който все така предизвикваше тръпка нагоре по гръбнака й.

Шугър не искаше да има близък приятел, независимо какво мислеше Джей, независимо какво мислеха и другите хора. Не всички любовни истории бяха като в приказките; тя го знаеше. Много отдавна беше решила, че появата на красив принц не носи непременно щастлив край, а тя беше щастлива — превърна целта да бъде щастлива в постоянно занимание.

Макар вече да нямаше много от нещата, с които започна живота си — например семейството си — отказваше да скърби по въпроса. И часовникът й не тиктакаше, нищо, че беше на трийсет и шест. Или пък, ако тиктакаше, тя не го чуваше.

Освен това имаше своите пчели. И те изобщо не бяха объркани твари. Онова, което Джей не знаеше, беше, че капризите и приумиците на Шугър нямаха нищо общо с това, къде ще се озове в края на краищата тази година: изборът зависеше от царицата й.

В края на всяка зима, когато соковете почваха да се надигат в дърветата, а цветята и растенията се замисляха за цъфтеж, Шугър придумваше сънената Елизабет да излезе от своя кошер, където се е свивала цяла зима. Внимателно я слагаше върху една стара карта на дядо й, оставяше я да пълзи навсякъде по нея и там, където накрая пчелата спираше, беше следващото им местопребиваване.

Всъщност не беше съвсем вярно, че я оставяше да пълзи по цялата карта. Шугър издигаше барикади, обикновено направени от сламки за пиене, за да отклони царицата от местата, на които не искаше да се връща, тоест навсякъде, където вече беше отсядала.

Първия път, когато го направи, след като побягна от Южна Каролина преди толкова много години, тя нарочно подреди сламките така, че да извеждат от Юга като тромпет, побутвайки Елизабет Първа на север от Мейсън — Диксън и по-далеч от Атлантическия океан.

През онази първа година нейната царица я заведе до Халф Муун Бей в Калифорния, прекосявайки цялата страна. На следващата година Шугър се премести по-навътре в континента, към Напа Валей, после пак се върна до крайбрежието в Мендочино (едно от любимите й места за престой).

След това новата пчела майка, Елизабет Втора, я докара до Тръки, близо до езерото Тахо, после нагоре до Джаксънвил, а приемничката й, Елизабет Трета, друга нежна душа, но малко замаяна, ги отведе до Пъджит Саунд в Северно Айдахо, а после обратно надолу до Санта Фе, докато Четвърта избра Колорадо и Пенсилвания, преди своенравната, но географски незаинтригувана Елизабет Пета да допълзи до Върмонт в Мейн, Ню Хампшър и накрая — Род Айлънд, и после да се пресели в рая на пчелните майки: пет години бяха особено дълъг живот за една царица.

Шугър тайно се беше надявала Шеста да ги отведе някъде в Калифорния, където климатът беше по-подходящ за собственото й кръвообращение. Но ако съществуваше някакво доказателство, че цариците й имат свое съзнание и не могат да бъдат побутвани насам-натам като буквичките на дъската по време на сеанс за викане на духове, доказателството беше тази нова, уверена царица, която целенасочено допълзя до мъничкия свръхнаселен остров Манхатън.

И ето че сега се озоваха тук.

Шугър стана, дръпна завесите и излезе отвън на терасата. Пчелите в момента още бяха паркирани в кутията от стиропор, но пред кошера, който сега стоеше на няколко метра от външната стена, граничеща с апартамент 5а: апартамент, който отвън изглеждаше съвсем малко по-голям от гардероб. Той нямаше директен достъп до покрива, както нейният 5б, а по-скоро два дълбоки прозореца, които гледаха навън към терасата и пред всеки от тях имаше превъзходни засадени саксии. Пред единия прозорец имаше гъсто обрасъл магданоз, градински чай, ситен лук и кориандър, а пред другия — джоджен, маточина, кервел и миниатюрен пипер.

Идеалното място за нейните пчели, що се отнася до слънце и заслон, бе точно между тези две саксии пред прозорците, но щеше да бъде неучтиво да ги слага там, без да пита човека, живеещ в 5а. А човекът, който живееше в 5а, беше наторил саксиите с подправки през нощта, но още не бе отворил завесите си. Обаче единият от прозорците стоеше пооткрехнат и Шугър надуши, че от него се разнася нещо възхитително ароматно, приготвяно с масло.

Нямаше търпение да се запознае с тази личност — виртуоз в областта на печенето, но хората обикновено не се решаваха да живеят в близост с пчели, беше се убедила. А човек, който поддържа градината си нощем, а денем се блокира от света навън, много вероятно щеше да се окаже по-нерешителен от повечето други.

В този случай Шугър щеше да действа според обстоятелствата.

Междувременно кошерът, боядисан на ивици с цветовете на дъгата от шестгодишните близнаци на една съседка в някакъв отдавнашен заден двор, стоеше насред терасата с две гардении, които играеха ролята на ароматни стражи от всяка страна.

Шугър влачеше гардениите със себе си, където и да отидеше, за да насочват пчелите обратно към новия им дом, докато свикнат със заобикалящата ги среда.

Носеше и електрическо басейнче за птици със синя мозайка, за да знаят винаги къде е водата им за пиене.

Кошерът и неговото снаряжение определено добавяха допълнителен колорит към терасата, която, въпреки зашеметяващата гледка с манхатънските алпийски възвишения от небостъргачи, иначе беше празна, с изключение на една обрулена от ветровете и дъждовете тикова маса, съответстваща й пейка и два дъсчени сгъваеми стола.

— Ето какво имаме тук — каза Шугър, надвесвайки се по-близо към шепата пчели, които жужаха около хладилната кутия. — А и паркът точно зад ъгъла, и „Ийст Ривър Парк“ на около три пресечки ей натам, освен това „Уошингтън Скуеър Парк“ на запад, и не чак толкова далеч малко по-нататък — „Юниън Скуеър“. Можеш ли да повярваш, Елизабет? „Юниън Скуеър“!

Тя винаги говореше на пчелите си, но сега, когато се преместиха в нов дом, беше по-важно от всякога, защото трябваше да знаят, че въздухът може да мирише различно, но както винаги Шугър е тук, а също и гардениите, и басейнчето за птици.

Тя вдигна горните две празни сандъчета от кошера, оставяйки само най-долното сандъче, което съдържаше десет празни рамки за восъчни пити, висящи като папки в шкаф за документи.

Тук Елизабет Шеста щеше да снесе своето ново царство.

— Извинявайте, момичета, знам, че това не е любимият ви момент — каза тя, изваждайки от хладилната кутия миниатюрните рамки, по които бяха полепнали пчелите, и нежно ги изтръска долу при по-големите восъчни основи.

— Хайде, Бети. Кажи им, че животът продължава както обикновено. Само малко по-високо над земята. Това е новото.

Тя махна струпаните отгоре, все още празни рамки, очакващи сезонните залежи от мед, и отново сложи капака. После отмъкна един лист от гарденията и внимателно го втъкна през отвора на кошера на най-долното ниво, за да могат пчелите да влизат и излизат, но хубаво да го обмислят, което им даваше повече време да се ориентират.

— Тео Фицджералд — каза тя, докато се опитваше да се отърси от неканения гост на нощните си вълнения. Отърсването се превърна в поредната тръпка, от онези, които обикновено се предизвикваха от особено неприлична хапка от много богат, супергладък и извънредно изкусителен сладолед.