Сара-Кейт Линч
Сватбени пчели (10)

9.

Тео беше в хотел „Грамърси Парк“ на втора среща с Анита — изтънчена блондинка, изпълнителен директор в рекламна агенция — с която го беше уредил неговият бивш зет.

Тя тъкмо разказваше история за фотосесия, на която присъствала, със знаменитост, чийто известен съпруг рокзвезда имал проблеми с ужасната си телесна миризма, когато на Тео му се стори, че е зърнал Шугър да минава отвън.

— Прощавай, може ли да ме извиниш за момент? — прекъсна я той и без да дочака отговор, скочи и изхвръкна на улицата по следите на лъскава, развята конска опашка. Но точно тогава опашката зави зад ъгъла и той видя, че притежателката й е с азиатски произход, и то — бременна.

Изобщо не беше Шугър.

Тео издиша дълго и бавно, а смазващата болка на разочарованието заседна в гърдите му като глазгоуски смог, докато се връщаше към бара, за да се извини на Анита. Тя беше много хубава. Умна, а и добра компания.

— Искаш ли да пробваме новия испански ресторант отсреща? — попита тя, когато Тео пак седна. — Тъкмо е получил три звезди.

В друг случай Тео би се съгласил, макар да знаеше, че изобщо не се чувства чак толкова привлечен от Анита, за да задълбочи нещата (а и смяташе, че всичките тези тапас^[1] не си струват парите). Обикновено отиваше и на трета среща, преди нежно да отреже жената, казвайки, че просто не е готов за нещо сериозно, а не иска да се преструва, че е иначе. Но внезапно почувства, че е готов за нещо сериозно. Обаче не с Анита.

А това, което съсипаният му брак, последвалият развод и годините психотерапия му напомняха, беше, че честността винаги е най-добрата политика. Майка му го беше учила на същото, но някъде по трасето той го бе забравил. Но вече не.

— Ще прозвучи ужасно — каза той — но току-що видях един човек, когото мислех, че познавам, и това ме накара да осъзная, че просто не съм на правилното място, Анита. Затова наистина трябва да пропусна испанския ресторант. Съжалявам.

— Да не би да е, защото смяташ, че техните тапас са прекалено малки? — попита тя. — Сам ми каза, че си стиснат.

Какво наистина би правила Шугър в „Грамърси“, помисли си Тео, след като плати сметката. Марлина беше права. Той трябваше да прекарва повече време на „Авеню В“.