Сара-Кейт Линч
Сватбени пчели (22)

21.

Синята птичка отлетя към задните дворове на Източна Шеста улица, щом Шугър стана и протегна ръка да помогне на Джордж.

— Достатъчно е за един ден — каза тя. — Бог ми е свидетел, казах повече, отколкото за цели петнайсет години.

— Сега чувстваш ли се малко по-добре? — попита Джордж.

— Чувствам се, сякаш съм се събудила насред оживена улица по нощница и без грим — отвърна тя.

— Е, поне си се събудила.

— Благодаря ти, Джордж — каза тя, макар да не бе напълно съгласна с него, защото знаеше, че сърцето му си е точно на мястото.

— Няма никакъв проблем, госпожице Шугър. Няма никакъв проблем.

Когато се върнаха на „Флорес стрийт“ 33, завариха висок мършав мъж в черно да се измъква от магазина за балони.

— Бива си те — каза онзи на Лола през рамо, докато излизаше. — И евтина. Роло беше прав.

Лола затвори вратата, без да успее да види изпълненото с надежда лице на Шугър в горния край на стълбите. Нямаше смисъл да държи магазина отворен. Никой нямаше да дойде.

После огледа тясното помещение и въздъхна. По стените бяха наредени кутии с различни цветове ненадути балони, събрани на квадрати като кубче на Рубик. Зад щанда съвсем произволно бяха струпани най-различни полуспаднали балони, наподобяващи Доналд Дък, огромна ягода, „Емпайър Стейт Билдинг“, слон и дори краставица с човешки размери. Хоботът на слона беше съвсем спаднал. Поначало си бе дефектен, но Итън можеше да го стига и обичаше да го дърпа, затова Лола просто го остави там.

Момченцето й спеше в количката си отстрани на щанда, тъмните му мигли потрепваха над бузите, пълничките му юмручета още държаха ябълката, която Лола обели за него, балонче слюнка се издуваше и скриваше в устичката му.

Вече близо две години тя още не можеше да повярва, че отпаднала от гимназията бегълка като нея, известна с това, че взима лоши решения, е създала това чудо. Итън беше най-голямата й грешка — а тя имаше няколко наистина запомнящи се изцепки — но беше и нейният спасител.

По времето, когато забременя, пилееше глупаво и неразумно живота си; изкарваше си прехраната, танцувайки гола до кръста, правеше какво ли не с кого ли не и изобщо не й пукаше за нищо. Но Итън бе резултат от относително трезво прекарани две нощи с един китарист, когото срещна в бар по-нататък, в Долен Ийст Сайд. Не помнеше името му, но помнеше тъжните му кафяви очи и нежните му ръце. Според нея беше италианец. Или испанец. Споделиха две страстни нощи заедно и после тя почти забрави за него, докато една от другите танцьорки не я попита дали не хапва от мазните пържени картофи в долнопробния клуб, в който работеха, защото е наддала на тегло.

Теглото се оказа Итън.

Съвсем изненадващо Лола се почувства ужасно щастлива от състоянието си. Влюби се в сина си още щом го видя. Всъщност усещаше, че някак си той винаги е бил с нея, пърхащ във въздуха над главата й като далечна възможност, просто изчакващ през всичките тези години да пристигне и да й донесе нещо различно от изкуството да си навлича неприятности.

Беше добра майка, знаеше го. Изморяваше се и с усилие се грижеше за него сама, но никога не негодуваше, не му се ядосваше и не губеше търпение с него. Веднага се отказа от танцуването. Искаше, когато Итън порасне, да се гордее с нея и затова се изнесе от апартамента, който делеше с променяща се компания момичета от клуба и намери жилището на „Флорес стрийт“.

Когато се нанесе в началото, приземното търговско помещение отпред се държеше от екстрасенс — блондинка с наднормено тегло, която гръмко ридаеше в промеждутъците, когато нямаше клиенти — но един ден тя изчезна и помещението остана празно. Някъде по това време Итън се усмихна за първи път — един човек, застанал пред новия бар, който откриваха на площада, й подаде балон и тя го завърза на детската количка. Бебето Итън често страдаше от колики, мъничкото му тяло се гърчеше от болка и той много плачеше, затова, щом го видя да се усмихва, за Лола настъпи най-хубавият миг.

Изведнъж всички грешки от миналото й се стопиха и тя още беше на седмото небе, че е видяла неговата усмивка, бъбреше му, усмихваше се на себе си, когато се върна на „Флорес стрийт“ 33 и погледна празния приземен магазин.

Ами ако отворя магазин за балони? Ето това си каза. Ако един балон може да накара едно малко момченце да се чувства щастливо, представяш ли си какво може да направи цял магазин, пълен с балони? Сполучливо попадение.

Това беше нейният бизнес план.

Благодарение на рецесията наемът струваше направо стотинки, а като добра танцьорка тя беше спестила достатъчно пари, за да купи стока и да зареди магазина. През първия месец седя там и игра с Итън, надувайки пандите, Мечетата Пух, Мики Маусите и Гугенхаймите и очакваше клиенти. Те идваха нарядко, често, без да отварят портфейлите си, и не се застояваха, защото, въпреки че Итън беше любовта на живота й, той ревеше направо оглушително.

Скоро тя престана да слиза в магазина всеки ден и намрази балоните.

После си намери работа като сервитьорка в едно веганско кафене на Второ авеню. Така успяваше да плаща наема, но трудно. Освен това й позволяваха да си остава облечена с блузката, но почваше да губи приятелките си, които наглеждаха Итън, и й омръзна да ги моли за това.

Трябваха й пари, Роло знаеше начина как тя да ги печели и беше изпратил свой приятел при нея за още от същото. Докато се навеждаше да целуне Итън, Лола се страхуваше, трябваше да си го признае. Но беше добра и в това, което искаха Роло и неговият приятел.

— Мамо! — загука Итън, сякаш се изненада, че я открива тук, с устни, надвесени над мъхестата му главица. Усмихна й се, после се протегна към провисналия хобот на слона. Каквото и да имаше в сиропа на Шугър, той действаше.

Лола обърна надписа „Затворено“ на вратата с „Отворено“. Но Шугър вече я нямаше.