Сара-Кейт Линч
Сватбени пчели (48)

Благодарности

Толкова много хора ми помогнаха в проучването за тази книга, че веднага се извинявам на онези, които съм забравила. Просто съм на такава възраст. Може половин ден да се чудя къде съм сложила очилата си, а мина доста време, докато излезе тази книга, затова, с цел тя да стигне до вас по-скоро, да почваме.

Джим (поне така мисля, че се казваше) от Ситун ме заведе при първия ми пчелен кошер и ме запозна с пчелите си, които се намираха над пристанището на Уелингтън. Тогава разбрах, че пчеларите са много специални хора, които ще трябва да опозная, и наистина, почти без изключение се оказаха мили, готови да помогнат и щедри в раздаването на мед. Благодаря също на Силвейн от Нгайо, на Сара от Уейдстаун и на прекрасната Денис и нейния съпруг от Муриуаи Бийч.

Джули Чадуик от Комвита на залива Пленти беше изумително гостоприемна жена, сладка като мед. Благодарение на нея прекарах деня с експертите по меда Ралф и Джонатан и после често й се обаждах с допълнителни въпроси. Впрочем, обожавам меда 15+ от манука в Комвита. Има не само прекрасен вкус, но прогонва настинка и грип и трябва да се намира във всеки кухненски шкаф. Дори изпратих малко на моята болна братовчедка в Италия. Да, състоянието й се подобри. Макар че, честно казано, бяха нужни два месеца, докато медът стигне до нея.

Пчелите по света преживяват трудни времена в момента, но хубавото е, че можем да направим нещо по въпроса — самите ние да станем пчелари. За повече информация относно тежката съдба на опрашителките, горещо препоръчвам прекрасната научно-популярна книга на Хана Нордхаус „Жалната песен на пчеларя“.

Благодаря на колегите членове на Нюйоркската асоциация на пчеларите и по-специално на Джими Джонсън за следобеда ни из „Нароус Ботаникъл Гардънс“ в Бруклин. И на моята великолепна приятелка Наоми Сарна; какво невероятно преживяване беше за мен! Благодаря ти много за времето, прекарано в градината ти на покрива на Осемнайсета улица, и всъщност за цялото време, което ми отдели. Твоята компания е истинско удоволствие.

На манхатънската ландшафт дизайнерка Карън Фауш благодаря за изчерпателната информация относно циклите на градските насаждения в Северното полукълбо. Без нея покривът на Шугър щеше да е само една сбирка от полуживи каучуконосни фикуси. Джан Уернър ме посрещна с отворени обятия (в пчеларски костюм) в „Грийн Оейсис Гардън“ в Ийст Вилидж, същото направи и Адам от „Бридж Кафе“. Каква гледка имат само вашите пчели…

На моите скъпи, любими приятели в Ню Йорк — голяма целувка на Ричард Рубен за апартамента в „Челси“ и още една за това, че ми показа пазара преди толкова много години; на любимия ми „северен елен“ Рик Гидоти, че ми направи снимка на покрива (вижте неговата благотворителна дейност на www.positiveexposure.org); на Роджър, че ме стори по-добра в безброй много отношения, и на Тоби, защото аз просто обичам Тоби. Благодаря също на Ники и Луиза от Домъс за тяхното приказно гостоприемство и трайно приятелство и на Джен и Доналд, че ме приютиха, буквално, по време на бурята.

На Стефани Кабът от „Гернърт Къмпани“, благодаря ти, че си човекът, който винаги ме брани. Понякога имаш нужда само от един човек, а ти никога не се предаваш. Мисля, че си невероятна. Благодаря и на Ана, Ребека и Уил за упоритата им работа.

По-близо до дома — моят скъп приятел Майкъл Мойнахън, който си отиде, но никога няма да го забравим. О, освен това не си е отишъл, а просто си тръгна от „Харпър Колинс Австралия и Нова Зеландия“, но дружбата ни продължава. Майкъл, ти си извор на велика мъдрост и източник на безценно знание и почти съм ти простила за онзи инцидент през 2001 година с разваления сандвич с пушена сьомга, за който трябваше аз да платя. Но не напълно.

На Ана, Аманда, Кейт, Пам и всички, които измъчвах в „Харпър Колинс Австралия“ за корицата — благодаря, че не отхвърлихте имейлите ми! На „Харпър Колинс Нова Зеландия“ — обяд: скоро! На Рейчъл от „Уилям Мороу“ — благодаря, че вярваше.

И на всички читатели, които отговориха на моя доста жалък зов за помощ в края на „Dolci di Love“ и ми пратиха имейли — ОБИЧАМ ВИ. Изпълвате дните ми с радост. Продължавайте да пращате.

Но може би най-много искам да благодаря на големия красив Ню Йорк. Колко неща са за изхвърляне в този град и ВЪПРЕКИ ТОВА си остава най-искрящият диамант в пръстена за вечна вярност на нашата планета. Устоях и не купих фланелката, но наистина, наистина, наистина обичам с цялото си сърце този град. Парковете, храната, театърът, салоните за маникюр и педикюр, разпродажбите, хората и хуморът ме карат да се връщам отново и отново за още.

При подготовката на „Сватбени пчели“ имах голям късмет да прекарам почти три месеца в Ню Йорк за проучването, както моите така наречени приятели много обичат да отбелязват, на онази част от града, където се развива действието в книгата. Постигнах го с помощта на Ник Каподиче, когото срещнах в невероятния музей „Тенъмънт“ (www.tenement.org) и който ни заведе на частна гастрономическа обиколка в Долен Ийст Сайд (сериозно, бейгълите от „Ръс и дъщери“ са изключителни, както и палачинките от „Ванеса“ на „Елдридж стрийт“); а също и на Роб Холандър, който ме заведе на разходка из „Алфабет Сити“ (leshp.org/walking-tours/alphabet-city).

Между другото, доколкото разбирам, всичко под „Томпкинс Скуеър Парк“ се е наричало Долен Ийст Сайд, но постепенно е станало известно като Ийст Вилидж. Това е един сивкав район, за разлика от действителния район, който е много зелен. В тази част на Манхатън има повече общински градински пространства, отколкото където и да е другаде, благодарение, според мен, на факта, че много сгради са били изгорени в лошите стари времена и никой не е искал да ги строи наново, затова пространствата са станали градини. Откакто ходих там през 2011 година, едно държавно училище от квартала на Шугър в реалния й живот на ъгъла на Източна Пета улица и „Авеню В“ дори отвори ферма върху покрива на сграда. Да се разхождаш из тази част на града в слънчев ден, е като да си Алиса в Страната на чудесата; и ако откриете „Криейтив Литъл Гардън“ на Източна Шеста улица, моля ви, влезте, разопаковайте обяда си, седнете и благодарете на Господ, че съществуват такива места.

Читателите често ме питат как ми идват идеите за книгите и аз невинаги успявам да си спомня (вижте по-горното споменаване на очилата ми за четене) или пък е сложно, но със „Сватбени пчели“ си спомням и е просто. През 2009 година аз и моят скъп съпруг Марк Робинс потеглихме на прекрасно пътешествие из Съединените щати. Тръгнахме от Сандпойнт, Айдахо (Хейхей, Дан и Алисън, и моята шотландска сестра Лесли), после се отправихме към Ню Йорк — моя най-любим град в целия свят. После отлетяхме за Дърам, Северна Каролина, и по Източното крайбрежие отидохме с кола до Чарлстън, Южна Каролина — красив град, който веднага трябва да посетите, ако още не сте ходили. Можех да остана вечно да си бъбря с Марта на верандата за нейното „настаняване и закуска“ на „Чърч стрийт“ 15, южно от „Броуд“. Така и не се свършиха нещата, за които да си говорим. Оказва се, че всичко, което говорят за южняшкото гостоприемство, е истина и ние получихме повече от полагащото ни се, докато пътувахме до Савана, Джорджия, после до Кентъки (благодаря за скромния ми обичай с бърбъна, Кентъки), после до Нашвил и Мемфис в Тенеси и накрая до Ню Орлианс в Луизиана. Тези безценни седмици бяха изпълнени с хубава храна, музика безспир, смях и новооткрити приятели.

В края на тази невероятна обиколка се замислих какво наистина има значение за мен в живота ми в този конкретен момент и стигнах до шест неща: любовта, приятелството, обноските, град Ню Йорк, Юга и меда.

Резултатът е „Сватбени пчели“. Поради причината че представлява моментна снимка на особено щастлив период от живота ми (всичките ми „проучвателни“ периоди са щастливи), тази книга заема специално място в сърцето ми и се надявам да й се насладите в същия този дух.

Да благодаря за това, което имам, изглежда, е още едно нещо, което ми убягва от паметта. Това съм аз, която говори на себе си, между другото. Това правя сега. Заедно със забравянето.

Единственият недостатък, докато пишех „Сватбени пчели“, е, че развих огромна пристрастеност към меда. Гореспоменатият Марк Робинс, който продължава да готви, да чисти и да вдъхва увереност на своята чувствителна артистична жена, че тя знае какво прави, много пъти ме е хващал през последните две години с лапа в гърненцето с мед. И до днес ме нарича БолБи — съкратено от Мече с Много Малък Мозък на любимия ми литературен герой за всички времена и пристрастен към меда като мен Мечо Пух.

Между другото, играх Мечо Пух някога в училищно представление. Когато бях петнайсетгодишна. Не бях толкова секси. Но приятна за гушкане и добросърдечна. Все пак е добре, нали?