Сара-Кейт Линч
Сватбени пчели (16)

15.

Нейт разгърна вестник „Ню Йорк Таймс“ — нелека работа, предвид обстоятелството, че живееше в най-малкото жилище на Манхатън. Да отвори „Таймс“, означаваше непременно да затвори нещо друго или да го премести.

Апартамент 5а може и да имаше впечатляваща гледка към хоризонта на „Алфабет Сити“ и отвъд, но вътре имаше място само за единично легло, съвсем мъничка маса — която той използваше за плот — фурна, мивка и мини хладилник.

Без кухненски килер, затова държеше своите билки и подправки в мъничкия шкаф за провизии, маслините — в шкафа на банята, а зеленчуците — в щайга под леглото.

Сърцето му се сви, докато четеше последния отзив в раздела за ресторанти. На „Ситроен“, ресторанта на Роналд Моран в Горен Уест Сайд, критиците на „Таймс“ бяха присъдили три звезди — най-лошата новина, която Нейт някога си беше представял.

Шефът му, вилнеещ грубиян, който настояваше да му викат „Главен“, въпреки че това изобщо не се доближаваше до факта как изкарва прехраната си, страшно мразеше Моран. Бяха работили заедно някога, в мрачните времена, но Моран стигна до звездна слава, защото твореше с кулинарни богове като Дани Мейър, Алфред Портейл и Джойн-Джордж Фонгерихтен, а пък Главния прекара последните десет години, въртейки хамбургери в „Трибека“ — крайпътния ресторант на своя тъст.

— Този бездарен, подъл изрод никога не е имал оригинална идея в главата си — Главния беше прочут с обидите си по адрес на своя заклет враг. — Тоя идиот не можеше да нареже и морков, ако първо някой не му го разчертае с молив и междувременно не му наостри ножа.

Шефът му излезе от кожата си от бяс, когато предишната година отвориха „Ситроен“, настоявайки, че полагащото се място за Моран е на дъното на купчина с останали от миналата седмица пилешки дробчета, а не горе на Западна Осемдесет и четвърта улица с всички онези дебили, които са достатъчно глупави, за да хвърлят парите си само заради удоволствието да получат хранително натравяне.

А сега на „Ситроен“ бяха присъдили три звезди.

Главния мразеше всички, но особено много Нейт и го показваше, щом му се удадеше случай.

И днес щеше хубавичко да си го изкара на него.

Нейт погледна часовника си. Щеше да има време точно колкото да се вдигне до пекарна „Посейдон“ на „Девето авеню“ за няколко финикии — меки, подобни на мадлени сладки, приготвени от счукани бадеми и орехи, накиснати в гъст, сладък сироп. Опитваше се сам да ги направи, но нещо му убягваше и трябваше да разбере какво е то.

Предстоеше труден ден и имаше нужда да го започне с нещо наистина сладко.

Отвън зърна сянката на Шугър, която проверяваше кошера си и тихо ходеше по терасата, наглеждайки своята никнеща градинка. Откакто се нанесе, бе направила чудеса с покрива и ако Нейт не се чувстваше толкова болен, щеше да разтвори завесите и да й го каже.