Сара-Кейт Линч
Сватбени пчели (45)

44.

Както цветовете на любовта даваха плод из Юга, така ранобудните й пъпки се разтваряха на Север, върху покрива на Шугър.

На Руби и Нейт беше поръчано да се грижат за Елизабет Шеста, докато стопанката й я нямаше, и двамата се срещнаха смело да предприемат повдигането на покрива, да извадят рамките с мед и накрая да намерят царицата. Докато отново събираха кошера, след като бяха видели, че майката е в добро състояние, рамото на Руби докосна лакътя на Нейт и тя изпита толкова силно вълнение, че — както по-късно каза на Шугър — сякаш те изстрелват в Космоса.

Нейт обаче беше малко по-напред върху листа от възможности пред тяхното приятелство, затова, когато усети, че го удря ток от допира, знаеше точно какво е това и какво да направи по въпроса. Освен това носеше пчеларското було, което му даваше допълнителни сили в полето на общуването.

— Може ли да ти приготвя обяд? — попита той Руби. — Не е необходимо да го ядеш. Просто ще ми хареса да го направя за теб.

Беше стигнал до заключението, че е трудно да признаваш на момичетата чувствата си към тях, но понякога си струваше риска.

Руби нямаше намерение да яде нищо, но с всяко ястие, което Нейт приготвяше, тя все пак чувстваше как се плъзва все по-надалеч и по-надалеч от самотата на сърцето, което четеше за историите с щастлив край на другите хора и се приближаваше към свой собствен щастлив край.

В деня, в който Нейт отиде да кандидатства в „Ситроен“ за още една позиция като майстор сладкар, тя го чака отвън през всичките четири часа, които му бяха необходими да разбере, че Ролан Моран има твърде много общо с неговия шеф в ресторанта, за да поиска някога да работи за него или за когото и да е друг, приличащ на тях двамата.

— Скачам от тигана за пържене направо в огъня — каза той, когато се появи, а лицето му пламтеше.

Като зърна унизеното му изражение, Руби плъзна малката си студена ръка в неговата голяма, топла длан и общо взето, никога вече не я пусна.

Освен това имаше идея, която трябваше да подобри не само нейното и неговото благосъстояние, но и това на Лола.

Магазинът за балони и татуировки вече отваряше много по-често и въпреки че продажбата на балони съвсем малко се беше повишила, иглите на Лола се превръщаха в истинско изпитание. По цял ден потенциалните клиенти влизаха, излизаха или се въртяха около мазето и не правеха нищо друго, освен да задръстват стъпалата пред входа и да дразнят неимоверно много Джордж.

— Трябва да продаваш пастите си там — предложи Руби на Нейт един следобед. — На това място има неотложна нужда от хубава храна. И от кафе.

Когато разказаха на Лола, тя хареса идеята, но според нея щяло да се получи прекалено странна комбинация.

— Но това е „Алфабет Сити“ — възрази Джордж, щом чу за идеята. — Точно тук идват странните хора, за да не се чувстват толкова странни. На мен съчетанието ми изглежда идеално.

Нейт започна да пече сладкиши, Руби да прави кафе и двамата проявяваха голям ентусиазъм да надуват балони, а Лола татуираше до насита и магазинчето най-после набра популярност.

— Тук е като в комуна — каза една вечер госпожа Кешъл на господин Макнали на път за вкъщи след урока по танго. — Сигурно си делят и огризките, защото мисля, че големият се смалява, а малката… е, поне не се смалява още повече.

Вярна на обещанието си, Руби посещаваше консултантката по холистична медицина в Горен Уест Сайд. Лечението не беше леко: на всеки направени две крачки напред се връщаше една и половина назад, а понякога и три. В болестта й нямаше логика и изцелението не беше гарантирано, нито пък бързо, но това, което приятелите й със сигурност знаеха, беше, че сега Руби не иска да ги напусне, а да остане при тях. А с присъствието на Нейт в нейния свят поне сърцето й вече не умираше от глад.