Сара-Кейт Линч
Сватбени пчели (46)

45.

Утрото на втората сватба на Шугър Уолъс се роди във всяко отношение също толкова красиво, колкото и през първата, но този път булката не изпитваше нито страх, нито съмнение, а само блажения трепет, че е сигурна. По причини, които бяха строго пазена тайна сред приятелите й, тя нямаше възможност да остане в апартамента си предшестващите четирийсет и осем часа, затова я настаниха при Руби на първия етаж, а Руби отиде при Нейт.

На покрива на Тео кипяха приготовления за сватбата и някои от тях щяха да бъдат разкрити чак на самия ден, така й казаха.

Това уреждаше Шугър чудесно, понеже прекара двата дни, преди да се омъжи, не в процедури за лице и коса, нито в масажи, а прибираше реколтата мед от своя нюйоркски покрив.

Предпочиташе никога да не го прави пред погледа на пчелите, защото, въпреки че имаха негласно споразумение — Шугър се грижеше за тях и те се грижеха за нея — все пак, щом се стигнеше до събирането на меда, имаше чувство, че ги обира. Разбира се, Елизабет Шеста изобщо не се интересуваше от това. Тя и нейните пчели бяха толкова щастливи и усърдни през седмиците, откакто Шугър и Тео се обвързаха, че имаха достатъчно мед да нахранят едва ли не целия квартал „Алфабет Сити“.

Все пак Шугър искаше да постъпи както трябва, затова Нейт й помогна да пренесе корпусите, пълни с набъбващи, преливащи от мед рамки долу в апартамента на Руби, после използва мускулите на новата двойка влюбени (макар че Руби нямаше кой знае какви) да остържат пчелния восък от запечатаните килийки и да освободят течното злато.

Първо го изсипаха в големи барабани, после го прецедиха и изляха в дванайсет големи керамични стомни, от които Шугър щеше да сътворява своите чудеса през идните месеци.

Сутринта на втората си сватба Шугър Уолъс за първи път сложи в устата си от меда на „Алфабет Сити“ и той се оказа най-сладката, най-вкусната й реколта досега. Сподели капещи лъжици от него с приятелите си, докато й помагаха да се приготви, и всички бяха в главозамайващо добро настроение.

— Вчера финикиите на Нейт бяха вече разпродадени до единайсет часа — каза й Руби, докато гледаше как Шугър прибира назад косата си в хлабав кок шиньон, а Лола нагласява роклята й.

— Аз пък си скъсвам задника от татуиране — каза Лола.

— Извинявай. Дупето.

Лола може и да обичаше да носи рошави изкуствени елечета и кожени миниполи, но за Шугър беше изработила рокля, която булката сякаш се беше родила да носи (въпреки че отказа татуировка на гърба, която да гласи: 6ОТЛАНДИЯ = ВЕ4НА ОБИ4).

Роклята беше от бледозлатиста коприна, която сякаш се стичаше като мед от раменете й и се събираше на земята в краката й.

— Изглеждаш толкова красива — каза Джей, бършейки очите си. Откакто пристигна, не престана да плаче.

— Ти пък изглежда имаш нужда от едно голямо питие — отбеляза госпожа Кешъл. — Макар че според мен предпочиташ нещо малко с чадърче вътре.

— В шкафа до хладилника има бутилка „Мейкърс“ — каза Шугър, обръщайки се с лице към приятелите си.

— Наистина си много шик — призна госпожа Кешъл.

— Макар че, ако се омъжвах на твоята възраст, щях да си уголемя гърдите.

— Може да се ожениш за втори път за господин Макнали и да си ги уголемиш — предложи й Лола.

— Нищо ми няма на гърдите — отвърна госпожа Кешъл обидено. — Предишната ми женитба с него беше провал. А и ми харесва пак да съм Кешъл. Ще живеем в грях за известно време, да видим какво ще се получи.

— Ах ти, сочна стара мацке — каза Джей. — Предполагам, че не мога да те заинтригувам с някоя тумбеста чаша?

— Освен ако в нея няма лед и сносна пиячка.

— Аз и ти така ще си допаднем!

— Хайде, да си жив и здрав — чукна се с него тя и изгълта питието си.

— Всички ли са готови? — попита Шугър, нахлузвайки златните си сандали. — Защото аз със сигурност съм.

Джордж чакаше отвън на стъпалата, портиерските му копчета блестяха толкова ярко, че слънцето хвърляше отблясъци в тях и привличаше вниманието от половин пряка разстояние.

— Госпожице Шугър Хъни — каза той и предложи да я хване под ръка. Сватбеното тържество тръгна нагоре по улицата, сви зад ъгъла и влезе в блока на Тео, където чакаха господин Макнали, Итън, Нейт и Принцеса, за да съпроводят близките на булката до покрива.

Щом влязоха в апартамента и им предстоеше да минат през вратата в горния край на стълбата, която водеше към терасата, Джордж нареди на Шугър да си затвори очите.

Шугър се подчини, усещайки хладната жилка във въздуха, която възвестяваше настъпването на есента. Беше ден, който намекваше, че предстоят наистина по-хубави неща, и тя не можеше да не се усмихва на невероятния потенциал на всички животи, с които бе свързана.

Тя и Елизабет Шеста вече щяха да живеят на Пета улица с Тео, но кошерът отглеждаше нова царица и Шугър до голяма степен беше сигурна, че тя накрая ще се озове при Нейт и Руби пак върху покрива на „Флорес стрийт“. Ако това не беше обещаващо, значи изобщо не беше наясно кое е.

Джордж пристъпи с нея през вратата.

— Вече можеш да отвориш очи — каза Руби зад нея.

Шугър стоеше в началото на коридор от тъмни, стройни дръвчета. Всяко от тях беше плътно обсипано с милиони бели цветчета и засадено в своя керамична саксия с бяла сатенена панделка, завързана около нея.

— Какво ще кажеш? — обади се Джордж. — Дървета манука от Нова Зеландия.

Струваше му цяло състояние и му отне два дни, но Тео беше създал съвършения рай за пчелите, в който да вземе Шугър, да я държи и подкрепя от този ден нататък, в добро или лошо, в болест и в здраве. В края на коридора от манука стоеше той, носеше пола със семейния тартан на Фицджералд и усмивката, която рядко слизаше от лицето му. Шугър едва се стърпя да не хукне между любимите дървета на пчелите и да се хвърли в прегръдките му.

Вместо това тръгна спокойно по пътеката, с Джей до нея, натоварен да предаде тази пчеларка на мъжа на мечтите й. Ничии други. Само нейни.

Чак когато стигна до Тео, хвана ръката му и погледна зад него, видя, че кошерът й вече е поставен на новото място, а обитателките му се чувстват напълно като у дома си. Храстите гардения стояха като изпънати войници пред статуята на Фернандо Ботеро, а зад тях се издигаше великолепният манхатънски хоризонт.

— О, Тео! Сигурен ли си? Точно сега? Тоест, на сватбата ни?

— Сигурен съм — каза той. — Никога не съм бил по-сигурен. — После бавно я завъртя кръгом, за да се обърне с лице в противоположната посока, и тогава Шугър видя брат си Бен.

До него бяха жена му и момичетата им, а до тях стояха Трой, неговата жена и техните дъщери. А после в полезрението й се появи нейният баща, широко усмихнат; зад него беше майка й — с каменно лице и дори не гледаше в нейната посока, но беше там.

В най-важния ден от живота на дъщеря си: беше там.

Шугър твърдо бе решила да не плаче, но имаше толкова много причини да е щастлива, а за първи път в живота си не носеше носна кърпичка. Шивашкото майсторство на Лола не се простираше до джобове. Но Нейт видя, че е в затруднение, и се притече на помощ, като й подаде кърпичката, с която много отдавна Шугър му беше услужила.

И в присъствието на своите истински приятели и семейство Шугър Уолъс се омъжи за Тео Фицджералд, а пчелите й любезно останаха в своя кошер.