Джули Кагава
Нокът (62)

Епилог
Данте

— Знаете ли защо ви доведохме тук, господин Хил?

Кимнах сковано. Зад бюрото седеше русият мъж, когото вече бях виждал, и ме гледаше хладно и безизразно, скръстил ръце пред себе си.

— Да, сър — отвърнах спокойно и любезно, както ме бяха учили. — Предполагам, че има нещо общо със сестра ми.

Устните му изтъняха.

— Вашата сестра, Ембър Хил, ни предаде — заяви той и сърцето ми се сви. Знаех го, разбира се. Още когато „Нокът“ дойдоха за мен онази нощ, вече го знаех, и все пак отново ми призля. — Тя отказа да се върне с Лилит и напусна града с опасен отцепник, бивш агент на „Нокът“, на име Кобалт. Не знаем къде са в момента. — Той замълча, преценяваше реакцията ми. Аз стаих дъх и зачаках. Той се усмихна.

— Сега Ембър Хил е отцепница, предател в очите на „Нокът“. Ако не се вразуми и не се върне в организацията, ще бъде убита. Обаче Древният змей иска това да бъде избегнато. — Студените му очи се присвиха, гледаха ме оценяващо. Вече се досещах какви ще са следващите му думи: — Затова, Данте Хил, бихме искали ти да я върнеш обратно.