Метаданни
Данни
- Серия
- Нокът (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Talon, 2014 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Боряна Даракчиева, 2016 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 3,7 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джули Кагава
Заглавие: Нокът
Преводач: Боряна Даракчиева
Година на превод: 2016
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Pro Book
Година на издаване: 2016
Тип: роман
Националност: американска
Излязла от печат: 07.06.2016
Редактор: Николина Петрова
Коректор: Георги Иванов
ISBN: 978-954-2928-85-0
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10382
История
- — Добавяне
58
Гарет
Това беше най-голямата глупост, която съм правил.
Трябваше да съм мъртъв. По силата на логиката беше невъзможно да оцелея в тази битка. Да се изправиш дори пред едно малко сам, беше сигурен начин да умреш. Може да извадиш късмет, но дори най-малките в „Нокът“ бяха бързи и опасни, въоръжени с огън, нокти и зъби. Можех да ги убия, но и те можеха да ме разкъсат на парчета.
А да се изправиш пред възрастен дракон, без подкрепление на цял отряд, си беше чисто самоубийство. Нямаше начин да оцелееш. Възрастните бяха твърде могъщи за сам човек. Дори с два дракона на моя страна, пак извадих много, много голям късмет. Ако Ембър и другият млад дракон не се бяха включили в битката, с мен беше свършено.
Въпреки това — помислих си, докато адреналинът губеше силата си и започнах да осъзнавам случилото се. — Вероятно пак съм свършен.
Бях предал Ордена. Не се бях подчинил на заповедите, ударих партньора си, хвърлих се срещу врага без подкрепление и му позволих да избяга. Безразсъдно и безотговорно, но дори това не бе най-лошото. Ако това бе единственото ми престъпление, щяха да ме изправят пред военен съд и да ме хвърлят в затвора на Ордена за няколко месеца, дори години. Но моето предателство стигаше много по-дълбоко.
Бях помогнал на врага. Съзнателно се включих в битка с единствената цел да помогна на яростния червен дракон, който ме беше пощадил. Бях се бил заедно с тях срещу врага им. Нямаш значение, че техният враг беше друг, по-могъщ дракон, и не знаех защо се опитва да убие своите. Моята намеса вероятно им спаси живота.
Струваше ли си? Погледнах към Ембър, която лежеше на пясъка на няколко метра от мен и дишаше тежко. Ембър, не „дракона“. Тя си имаше име, личност и обикновен живот. Или поне преди имаше обикновен живот. Преди да разбием вратата и да се опитаме да я убием само защото съществува.
Усетих огромна тежест. Ако имах време, щях да й кажа, че съжалявам, че съм грешил. Макар че никакво извинение нямаше да е достатъчно за стореното от мен, за безбройните убийства и за кръвта по ръцете ми. Ембър щеше да ме намрази, заслужавах го, но не можех да се върна в Ордена и да продължавам да убивам дракони. Тя ми беше отворила очите и аз не можех… аз нямаше да се върна към това.
Рев разкъса тишината и косата по тила ми настръхна. Извърнах се и видях, че синият дракон ме гледа озъбен. Напрегнах се и потиснах инстинкта да вдигна оръжието. Разбира се, той виждаше в мен само най-големия си враг, войник от Ордена. Може да им бях помогнал, но когато „Нокът“ и Ордена се изправеха едни срещу други, винаги се стигаше до смърт.
Принудих се да сваля автомата и вдигнах ръка.
— Не съм дошъл да се бием — казах на дракона, който изсумтя с очевидно презрение.
— Глупости — изрева той и думата прозвуча нелепо от драконова уста. Рядко ги бях чувал да говорят в истинския си вид; усещането беше странно. — Предполагам, че и по-рано днес не се опитваше да ни убиеш. — Той тръгна към мен с присвити очи. — Доколкото разбирам си дошъл тук, защото си очаквал един дракон, а не три. Сега си сам, без подкрепление, и се опитваш да се измъкнеш. Е, няма да стане — изсъска драконът. — Не очаквай да те пощадим, след като ти се опита да ни убиеш.
Вдигнах оръжието и заотстъпвах, той се приближаваше заплашително.
— Не искам да стрелям по теб. Спри.
— Вече ме простреляха два пъти тази нощ отвърна драконът, страховитият блясък в очите му се засили, докато ме принуждаваше да отстъпвам към скалата. — Не мисля, че още една рана би имала значение.
Напрегна се за скок. Свих пръст около спусъка.
И Ембър скочи между нас.