Джули Кагава
Нокът (49)

49
Ембър

Чу се ужасяващо писукане. Моят дракон, вече опасно близо до повърхността, едва не изскочи от кожата ми. Потиснах я, и двете бяхме облекчени и подразнени от прекъсването. Отстъпих няколко крачки и се вгледах в тавана.

Райли също подскочи. Изруга и хукна по стълбите, като ме остави в стаята за игри, а Нетъл и Реми надничаха любопитно от коридора. Примигвахме един срещу друг, после го последвахме нагоре до една спалня, в която с Уес стояха пред отворен лаптоп и се взираха в екрана.

Алармата продължаваше да звучи. Уес и Райли бяха приведени над компютъра, изглеждаха напрегнати.

— Какво става? — попита Нетъл, щом влязохме в стаята. — Идва ли някой? — Те не й обърнаха внимание, все още напълно фокусирани в екрана. Примъкнах се до тях и надникнах над рамото на Райли.

На екрана имаше черно-бяло изображение на алеята към къщата. Видях мотора на Райли паркиран до нея. Усетих напрежението в гърба му, когато голям камион за доставки спря на около петдесет крачки от вратата.

— По дяволите — въздъхна Уес и се отпусна на стола. — Ще ми се тия тапънари да спрат да обръщат на нашата алея, когато се изгубят. Едва не получих инфаркт. — Поклати глава към екрана. — GPS, приятел. Използвай го.

— Те не си тръгват — изръмжа Райли. Уес примигна, пак се наведе напред и присви очи.

Всички се скупчихме около тях. Никой не смееше да диша, докато се взирахме в камиона на алеята. После вратите му внезапно се отвориха и няколко души скочиха на земята. Сърцето ми подскочи диво. Бяха въоръжени, бронирани и много приличаха на войниците от моите тренировки. Имаха каски и маски, които скриваха лицата им, и държаха огромни, страховити пушки. Само че този път знаех, че не е тренировка и пушките не са пълни с боя.

„Орденът на свети Георги“ бе тук.

— Ужас! — Уес подскочи и преобърна стола си. — Проклетият Орден! Край с нас. Мъртви сме.

— Млъквай! — изръмжа Райли, когато Нетъл изпищя, а Реми се втурна към вратата. Гласът му изгърмя: — Реми, спри! Нетъл, млъкни! Веднага! Чуйте ме — продължи той, малките се втренчиха ококорени в него. — Няма да се паникьосваме. Правете точно каквото ви казвам и всичко ще бъде наред. — Златните очи се извърнаха към мен, настойчиви и решителни. — Кълна се, че ще ви измъкна живи.

— Райли, те обграждат къщата — възкликна Уес точно преди да затръшне лаптопа и да го натъпче в чантата си.

— Имаме двайсет секунди, преди къщата да се превърне в бойна зона.

— Уес, заведи всички в голямата спалня — нареди Райли и посочи към коридора. — Излезте на балкона, ще излетите оттам. Сигурно са покрили всички други изходи и отпред има поне един снайперист. Сега, слушайте ме вие, двамата — продължи и щракна с пръсти към малките.

— Ще направите точно както говорихме. Излетете от балкона и тръгвайте към мястото на срещата. Ще сте на открито, докато заобиколите скалите. Летете ниско, близо до планината, и не се паникьосвайте, ако стрелят по вас.

Движеща се мишена е трудна за уцелване, дори от Ордена, затова не спирайте и не се откъсвайте от скалата. Уес, помниш ли къде отиваме? Можеш ли да ги заведеш там?

— Да — отвърна Уес, преметна чантата на рамо и се сопна на Реми. — Ако малките гаднярчета не ме изпуснат.

— Добре — рече Райли. — Не спирайте, докато не стигнете до сборния пункт. Скрил съм пари и провизии в пещерата. Чакайте ме там, но ако не се появя, останете заедно и бягайте възможно най-далеч от тук, ясно ли е?

Те кимнаха. Нетъл изглеждаше на ръба на паниката, но Реми беше вече по-спокоен. Райли погледна към Уес, който чакаше мрачно с чантата на рамо.

— Измъкни ги оттук. Ще се опитам да ви осигуря преднина, ще попреча на копелетата да стрелят по вас. Ако имаме късмет, ще се видим на мястото на срещата.

Уес кимна мрачно.

— Внимавай, Райли. Не умирай.

Рейли извъртя глава към мен, когато човекът и двете малки хукнаха по коридора.

— Ембър, ти също. Върви с тях.

— Не — отвърнах, но сърцето ми щеше да изскочи от гърдите. Последвах го по коридора към дневната, макар че инстинктите ми крещяха да тръгна в обратната посока. — Няма да те оставя.

— По дяволите, Ембър! — Извъртя се и ме хвана за ръката. — Това не е тренировка. Това е Орденът и те ще те убият!

Трясък на строшено стъкло разкъса напрегнатата тишина. Нещо малко прелетя през прозореца, последвано от ослепяваща светлина. След секунда страшен гръм разтърси къщата и ударната вълна ме откъсна от Райли. В същото време входната врата полетя навътре и трима въоръжени и маскирани войници нахлуха в стаята и размахаха оръжия към нас.