Джули Кагава
Нокът (8)

8
Гарет

— Още не си ми казал какъв е планът — казах на Тристан, докато минавахме през плъзгащите се стъклени врати. След като оставихме момичетата на плажа, той тръгна към най-близката бензиностанция и се запъти към много рекламираната „бирена пещера“ в дъното. Последвах го в хладното помещение и оставих вратите да се затворят след нас. — Партито на момичетата е само след няколко дни. Каква ще е целта през уикенда?

— Гарет — Тристан ме изгледа. — Отпусни се. Това е парти. Няма да има никаква цел. Просто ще се отбиеш, ще се впишеш в обстановката, ще спечелиш доверието им. Със сигурност можеш да го направиш.

— Никога не съм ходил на парти — казах студено и беше истина. Според Орденът подобни неща бяха твърде фриволни и всичко, което не беше свързано с тренировките, се смяташе за прахосване на време и дори за опасно. — Не съм сигурен какво означава да се „впиша“.

— Сигурен съм, че ще се сетиш. — Той тръгна към дъното, където до тавана бяха натрупани каси с алкохол. Продължих да се взирам в него и той въздъхна. — Виж какво, мисли за това като за упражнение. Наблюдавай и се слей със средата. Опитай да мислиш като врага. Правил си го, нали?

— Да.

— Е, същото е. Адаптираш се. Водиш разговор. Усмихваш се няколко пъти. — Той грабна най-близкия стек с дванайсет бири и го хвърли към мен. Аз го хванах и партньорът ми поклати ухилен глава. — Горкият Гарет. Може да се изправи пред огнедишащи дракони и да скочи от хеликоптер от шейсет метра височина, но вкарай го сред група тийнейджъри и с него е свършено.

Игнорирах тази забележка и вдигнах стека с бирите.

— Това защо е?

— Забрави за мъченията и разпитите. Ако искаш някой да изплюе камъчето, да издаде тайна или да разкрие дали всъщност е десетметров крилат гущер, който бълва огън… — Тристан се усмихна коварно и взе друг стек. — Това е най-бързият начин. Пък и повечето купони днес са СНП.

— Какво?

— Сам Носиш Пиячката. — Той извъртя очи. — Партньоре… Все пак имаме телевизор в казармата. Понякога прекалените тренировки не се отразяват добре.

— Аз не пия. — Орденът го забраняваше; те осъзнаваха, че в нашата опасна професия войниците имат нужда от разпускане, стига да не се изразяваше в пиянски изстъпления. Алкохолът притъпяваше сетивата и караше хората да правят глупави неща. Исках да се контролирам напълно, винаги.

— На тези купони всички пият, гарантирам ти — каза Тристан. — И ти, приятелю, ще пиеш, ако искаш да се слееш със средата. — Нарами касата и се насочи към изхода. Последвах го и взех една двулитрова бутилка кола за пътя към дома.

Щом влязохме в апартамента, оставих бирата до хладилника и седнах пред лаптопа на кухненската маса. Отворих безопасна връзка към Разузнаването на Ордена, спрях за миг, после написах в полето за тема: Молба за анализ на заподозрян. Продължих да пиша:

Гарет Ксавие Себастиян, ИН 870012. Моля да получа подробна информация за потенциални мишени: Алексис Томсън, Кристин Дъф и Ембър Хил. Местоположение: Кресънт Бийч, Калифорния. Приоритет: висок. Отговор: незабавен.

Натиснах бутона за изпращане, затворих лаптопа, облегнах се в стола и се замислих за срещата следобеда. Умът ми все отлиташе към червенокосото момиче Ембър. Другите две почти ги бях забравил, макар да знаех, че не бива да ги отписвам твърде бързо. Но важна беше Ембър. Когато ме погледна за първи път на плажа, цялото ми тяло се стегна за миг, не бях изпитвал подобно нещо. Не можех да си поема дъх; не можех да сторя нищо друго, освен да се взирам в нея. За част от секундата се запитах дали не е разбрала кой съм и защо съм там.

За щастие Тристан се появи и боят с колежаните прочисти ума ми, макар че още бях доста подразнен на себе си, че изгубих концентрация. Аз бях войник. Онова, което се случи между мен и момичето, каквото и да беше… бе случайност и нямаше да се повтори. Знаех мисията си. Бях дошъл тук да открия и убия дракон. Нищо друго нямаше значение.

Трябваше да запазя концентрация. Не биваше да се разсейвам с мисли за червенокосо момиче с ярки зелени очи, макар че тя ме изненада днес и дори ме разсмя. Колкото и да бях смаян от яростта, с която защитаваше и себе си, и приятелките си.

Все пак часове по-късно още не можех да я прогоня от главата си.