Силвана де Мари
Последният елф (22)

Девета глава

В по чудо запазилата се книга по драконология невключените моменти се оказаха много. Младият елф разполагаше с ограничени, объркани, непълни и въобще съвсем малко сведения за драконите — не повече от листата по дърветата през зимата или ябълките през неплодородна година. Наложи се Ерброу, въоръжен с цялото си търпение, дълбоко и безкрайно, да обяснява на Йорш всичко от самото начало.

— Чрез яйцето ли? — попита Йорш поразен.

— Чрез черупката на яйцето — търпеливо потвърди драконът.

Търпението на драконите беше обширно, подобно на поляните, ширнали се пред планините, а Ерброу виждаше интелекта на юношата ограничен като тясно килерче. Драконът се изуми: в паметта му изплува книга, в която категорично се твърдеше, че елфите са много хитроумни и съобразителни същества.

— Защо според теб драконите стоят седнали с години върху яйцето?

— За да го топлят като птиците? — предположи Йорш.

От това сравнение драконът охладня, сякаш го покри ледена кора. Люспите по опашката му се изправиха. Как като птиците? Как въобще се осмеляваше! Неговият баща и бащата на неговия баща биха измили с кръв, не — с огън, такова оскърбление. С ограничено количество огън и с ограничено количество розмарин. А юношата изглеждаше охранен. Не, в никакъв случай. Колкото и глупости да беше наговорил и помислил елфът, невъзможно беше да опечеш този, който те е измъкнал от яйцето, който те е научил да летиш, който с търпял всичките капризи на твоя родител, топлил го е и се е грижил за теб, докато той те е мътил.

Драконът въздъхна и продължи лекцията с тих и спокоен глас, влагайки цялото си търпение, а при драконите то е в изобилие, както и красотата, скромността и умът. Ерброу обясни, че птиците били преди всичко същества с кокоши мозък. Същото се отнасяло и за орела: горд вид с пилешки мозък. Птицата седяла върху яйцето със своите задни части, защото, бидейки птица, тоест безнадеждно глупаво същество, тя не знаела други начини как да затоплиш яйцето. А колкото до него и неговия родител — те били дракони. ДРАКОНИ. Д-Р-А-К-О-Н-И. Понятна ли е разликата на младия елф, или се налага да я повтори още един път по срички, подскачайки на нокти в добавка? Ако всичко се заключавало в топленето на яйцето, те, ДРАКОНИТЕ, отдавна да били изчислили необходимата температура и да били я постигнали чрез горене, рефракция, използване на сеизмичната пара или алтернативни способи за генериране и акумулиране на топлина. И ако все още държали задните си части върху яйцето, вместо да откриват вселена или да допринасят за подобряването на света със своето присъствие, то било само защото по време на мътенето мислите на родителя се предавали на детето. Не, драконите не мислели със задните си части. Чудото било в това, че възпроизводителната система на драконите била нещо средно между възпроизводителната система на фениксите и системата на елфите, кокошките, хората, кучетата, котките, канарчетата, делфините, пингвините, акулите… да, и на пеперудите също. Ако Йорш не престанел постоянно да го прекъсва, той щял да му обясни всичко много по-добре. Между другото, да не би елфът да се опитвал да го учи на ораторско изкуство? Точно така, защото в тази област той отдавна бил преуспял и на Йорш не му оставало нищо друго, освен да мълчи и да се наслаждава на неговия талант. Докъде бил стигнал? Ненавиждал да го прекъсват. Това било отвратително. ОТВРАТИТЕЛНО! Нали вече бил споменал, че драконите били великолепни, че те били най-грандиозното творение на природата, самата същност на съществуването? Не искал да пропусне този факт, независимо от отвратителното поведение на събеседника си, който постоянно го прекъсвал. Кой го бил научил да говори ли? Кой друг, ако не неговият родител, нима не било ясно? „Негово Великолепие Неговият Родител“, ако трябвало да бъде назован правилно. Мозъкът на дракона-родител се съсредоточавал върху мозъка на новороденото и му предавал всичките си знания, опит и памет така, че когато новият дракон излезел от яйцето и се научел да лети, той вече бил, как можело да бъде изразено това… Имало само една дума: съвършен.

Говорел малко по-различно от Негово Великолепие Неговия Родител ли? Добре, добре, щом Йорш предпочитал, щял да нарича родителя си просто Ерброу-старши. Нямало никакво значение: драконите говорели езика на хората, а езикът на хората естествено се менял с времето и поколенията. Драконите живеели дълго и когато мътели яйцето, вече били стари и слаби, затова през този период се връщали към езика, който са учили в детството си. В случая с Ерброу-старши неговият език бил на втората руническа династия. А той, Ерброу-младши, говорел на съвременен език — последния, който владеел неговия родител.

— Още един път — повтори драконът, — възпроизводителната система на драконите е нещо средно между системата на фениксите и системата на елфите. Познавал ли си някога, макар и един феникс? Не? Не, разбира се, последните феникси са измрели в края на Третата руническа епоха — началото на Средната ера, а вие, елфите — колко ми е жал за вас — при раждането си не получавате знанията на вашите предци, фениксът се възражда с помощта на огъня, като остава един и същ, същото същество, както и по-рано. Разбираш ли, за тези същества огънят е бил философският камък, техният еликсир за вечната младост, докато не започнали да късат шията на фениксите, за да ги пекат с розмарин, те били безсмъртни. Печени, за съжаление, били превъзходни, розмарин имало в изобилие и ние сме изтребили фениксите.

— Вие сте унищожили фениксите? Които са били безсмъртни? И вие… всичките сте ги… изяли?…

Сега пък какво му ставаше на младока? Защо изведнъж се бе отучил да говори, както трябва?

Йорш наистина изгуби дар слово. Все едно го поляха с ледена вода. Дишайки тежко, елфът отстъпи крачка назад, но се подхлъзна на недооглозгана от совата костица и се пльосна в купчината от птичи курешки.

Вероятно разумът на елфите им идваше в по-зряла възраст?

— Всичко наред ли е? — попита Ерброу юношата.

— Вие сте унищожили… — промълви Йорш. — Как сте могли?

— Ах, не е било много трудно — спомените трогнаха дракона и независимо че никога не бе опитвал печен феникс, му потекоха слюнки. — Малко дафинов лист и морска сол. Вари се кратко, колкото рибата.

— Но фениксите са били чудесни птици!

— Точно така. Ягодите също са чудесни, затова ги ядем. Фениксите са били най-тъпите, съвършено глупави и абсолютно безмозъчни създания в цялата Вселена. Ако някой се роди без пипе в главата, защо да съжаляваме, че скоро той изчезва, фениксите са се грижили единствено перата на опашката им да са красиви и да нямат бръчки под очите. Само който ги е познавал лично, е можел да си го представи. Да се разговаря с фениксите е било толкова непоносимо, колкото и да чакаш от суха трева да израсне цвете. Само при спомена за тези същества започва да ме цепи главата. Унищожаването им е било жест на милосърдие от наша страна, защото цялото им съществуване е било истинско страдание! Те са били готови да се изгорят живи, само и само да не остареят. Но най-главното е, че в огъня се раждал не нов феникс, не — възкръсвала същата глупава кокошка!

Драконът въздъхна дълбоко.

— А при кучетата, котките, канарчетата, кокошките, елфите, дивите свине и разните там други, за които ме попита, и при пеперудите системата е различна. Те имат майка и баща, на които им се ражда едно дете, две или три, при зайците дори единайсет или петнайсет. И всяко дете е ново същество, различно от родителите: бащин нос, бабини очи, големият пръст на крака — като на майката, предните зъби — като на дядото. Такова дете — единствено и неповторимо, трябва да учи всичко наново. От писмената и устната комуникация до пишкането в гърне и акането по-далеч от къщи, всички знания и навици на детето са резултат на учене. Разбра ли? Като стана въпрос за акане, ти забелязваш ли върху какво си седнал, синко?

Да, когато елфът е бил малък, положително си е ударил главата някъде, в нещо много твърдо. Горкият юноша. Той и онзи, който е написал, че елфите са най-гениалните същества на света.

 

 

Йорш кимна. Да, той знаеше върху какво седи.

Стана тежко и се отправи към плиткия кладенец близо до пещерата, за да се измие. Драконът го последва.

От една страна, Йорш изпитваше облекчение, но от друга — странно чувство. Неизвестно по каква причина му се искаше драконът отново да стане новороден. Да пищи и да руши всичко наред, и да не откъсва от него очи, изразяващи обожание.

Сега драконът не пищеше и не изгаряше нищо, но и от обожанието бе останало съвсем малко.

Светът тънеше в мъгла. Хоризонтът се губеше в облаците. Водата в кладенеца беше ледена, но чиста. Йорш смъкна от себе си старите, кални и износени парцали и решително се хвърли във водата.

— Драконът не е собственият ти родител, а точно копие, подобие на неговата същност; чрез яйчената черупка той попива всичките му знания, усвоени науки и спомени, включително и за печените феникси. Майката природа не престава да ни удивлява със своята гениалност — вдъхновено и затрогващо продължаваше да дърдори Ерброу. — Понеже всеки нов дракон е вече съвършен, няма смисъл в него да се променя нещо. А при вас постоянно се появяват различни деца, затова на хората и на елфите им остава само да се надяват, че рано или късно е възможно, как да се изразя… — докато подбираше думата, драконът гледаше елфа ласкаво и накрая завърши с блага усмивка: — Подобрение.

Да, не беше зле Йорш да се наслаждава на обожанието на дракончето, докато го имаше. Елфът помисли, че съдбата му е отредила да цени хубавото само когато го изгуби.

Плувайки в ледената вода, Йорш отново си представи, че е риба, и студът се превърна в удоволствие. Водата го обтичаше нежно от всички страни.

Драконът все още не се успокояваше и продължаваше да нарежда тържествено:

— Драконите снасят яйцето и започват да го мътят едва към края на живота си, именно за да могат да вложат в новото създание всички свои знания, целия си опит, всичките си спомени. По време на мътенето драконът използва само малка част от мозъка си — тилната част, която се явява най… как да се изразя…

— Глупавата? — подсказа Йорш.

— Ти даваш ли си сметка, че нищо не ми пречи да те опърля, опека и изпепеля като дрозд на шиш? — раздразни се драконът.

— Никога не би го направил.

— Откъде си толкова сигурен? Не можеш да четеш мислите ми, във всеки случай, не от такова разстояние!

— Махаш с опашка, когато гледаш към мен — сухо отговори юношата.

Драконът се засегна. Седна на опашката си и по този начин прекрати всяко нейно дори най-малко движение.

— Намирам за отвратителна твоята пристрастеност към подобни груби термини — високомерно заяви той. — Тилната част е най-… примитивната част от мозъка на дракона, докато слепоочието, челната, теменната, средната и страничните части са центровете на смелостта, знанията, интелигентността, великолепието и… как да се изразя…

— Непоносимото перчене? — отново му помогна Йорш.

— Гордостта — поправи го драконът, — гордостта, превъзходството и съзнанието за своето превъзходство.

Този път драконът се раздразни не на шега.

— Бях стигнал до това, че за да яде, спи, мисли и въобще да съществува, драконът родител използва само най-простата част от мозъка си, а в това време главният му мозък се намира в постоянен контакт с мозъка на новия дракон и му предава всичките си знания. По такъв начин, когато драконът се ражда, в него вече е заложена цялата памет на родителя и щом извърши първия си полет, новороденото привежда различните части на мозъка в координирано функциониране. Така драконът става…

— Става?

— Съвършен! Абсолютно съвършен! Извинявай, но когато говоря за нашето съвършенство… Не мога да се сдържам. То е великолепно! — от вълнение по бузата на дракона се търколи сълза и като стигна до ръба на устната му, се откъсна и падна в пространството. При досега с повърхността на водата, тя породи множество концентрични кръгове.

Щеше да е по-добре, ако драконът си беше останал новороден.

Междувременно Йорш стана толкова чист, че нямаше смисъл да стои повече във водата. Излезе и леденият вятър захапа мократа му кожа. По тялото му пропълзяха тръпки и той кихна. Драконът, зает да се самовъзхвалява, се наведе над него и отбеляза:

— Трепериш като лист на вятъра. Следователно ти е студено — триумфално заключи той във възторг от собствената си проницателност.

— Знаех си, че няма да мога да го скрия — потвърди Йорш, ненавиждайки от дън душа този тон на дракона.

— Аз само се догаждам и си го представям, защото, ние, драконите не знаем какво е студ — високопарно и самодоволно продължи звярът, — люспите ни са превъзходен топлинен изолатор, да оставим настрана двете вътрешни крила между плешките, покрити с козина…

— Чак се задъхвам от възхищение — отвърна му елфът със сух и леден тон.

Самият той беше целият вледенен. Трябваше час по-скоро да се махне от това открито място и да опита някак си да се постопли в хладната пещера, покрита с курешки. Ако ги запалеше, вероятно щеше да стане по-топло, но перспективата не беше от най-приятните. Само ако можеше да спре тракането на зъбите си!

Драконът го гледа дълго, накрая разпери крила и откри своите топли и меки като джобове малки крила.

— Качвай се горе — подкани го той, — ще полетим малко.

— Ще летим ли? — Йорш дори се обърка за няколко мига; силно раздразнен, съвсем бе забравил колко е хубаво да се лети. Хубаво ли? Великолепно!

— Аха, ще летим — потвърди драконът, намигвайки, и разтвори още по-широко крила, сякаш искаше да го прегърне. — А и ти ще се стоплиш — напомни той на елфа.

— Ще летим! — възкликна Йорш, скачайки сред гънките на топлата и мека козина. — Този път към планините.

Непоносимото малко братче изведнъж се бе превърнало в непоносим по-голям брат, но, ако трябва да сме честни, в някои случаи, например при летене, порасналият дракон е много по-добър от новородения! Докато се качваше върху великолепния гръб на дракона, Йорш отново заговори за процеса на раждане:

— Слушай, а при пеперудите…

— Пак ли започваш с тези пеперуди?

— Вече ти казах, само тях можех да наблюдавам. Та исках да те питам: ти каза, че кучета, котки, канарчета, кокошки и елфи се размножавали като пеперудите. Значи и аз съм се родил от яйце? Така ли е? Според тебе кой го е мътил: мама или баба? Навярно баба, защото аз почти веднага съм изгубил майка си… Това означава ли, че моята съпруга ще трябва да мъти нашето яйце или аз също ще мога?… И елфите ли мътят яйцата си като драконите и кокошките, или просто ги снасят в някое скрито място, без да ги мътят, като пеперудите? Или като паяците! Веднъж видях как един паяк снасяше…

Драконът едва не се задуши, дотолкова му пресекна дишането.

— Извинявай, синко, но нима никой от твоите роднини или познати не ти е обяснил жизненоважни неща? И не си намерил описание за тях в нищо една от всичките прочетени книги?

От всичко на света Йорш най-много се дразнеше, когато към него се обръщат с пренебрежителното „синко“.

— Обяснили са ми, разбира се! — възкликна той. — Баба прекрасно ми разтълкува Декрета за защита на елфите и Специалните закони за елфите, без да броим дванайсетте книги по право и четирийсет и шестте по история…

Драконът се разсмя гръмко. Смя се непоносимо дълго и по непоносим начин. От време на време преставаше да се смее, за да изгледа юношата в лицето, но после започваше отново. Направо непоносимо.

— Настани се по-удобно, синко — посъветва го накрая, — че ще ти обясня някои неща, докато летим.

Точно така: започваше да прилича на страшно отегчителен по-голям брат.