Силвана де Мари
Последният елф (17)

Четвърта глава

Драконът поиска Йорш да му прочете повторно приказката за граховата принцеса. Той несъмнено вече я знаеше наизуст. По време на наводнение една новородена принцеса се изгубва в нива с фасул. Отглежда я зла селянка. След време кралицата среща детето, без да знае, че е негова майка, и не познава родната си дъщеря. Неизменно се налагаше на това място елфът да спре, за да даде възможност на дракона да изплаче всичките си сълзи и едва тогава да продължи. На мястото, където принцесата, мислейки, че е бедна, отказва да приеме богатствата на лошия принц, той задължително правеше втора пауза и драконът оросяваше със сълзите си килима от розови цветни листенца върху пода. Върхът на щастието настъпваше в момента, когато двете се разпознават: граховата принцеса и кралицата-майка се хвърлят в обятията си — накрая от обилните сълзи на дракона се мокреха не само розовите цветни листенца, но и пеперудите. Край. Мълчание.

Щастлив и омаломощен от вълнение, драконът заспа. От неговото успокоено хъркане, равномерно като морски вълни, се надигаха розови цветни листенца и пеперуди.

Драконите имат сто петдесет и шест прешлена, двайсет и четири чифта ребра, четири бели дроба, две сърца. Между гърлото им и щитовидната жлеза се намират възпламенителните жлези, които съдържат глюкозоалкохолкоивертазис — вещество, притежаващо свойството да превръща глюкозата в спирт. Щом някоя емоция повиши температурата на дракона, спиртът се възпламенява и издишването му се съпровожда от солиден пламък. Инхалациите с вода, смесена с екстракт от свеж цвят на бял равнец, пурпурен напръстник и планинска арника, намаляват отделянето на огън, неконтролируем у новородените дракони. Съставките трябват да бъдат в малки дози, защото големите количества са отровни и смъртоносни, също както и обикновената инхалация…

Текстът за обикновената инхалация, застрашаваща да задуши дракона, беше повреден от плесента и изличен при разлепването на свитъка. Но сама по себе си информацията не изглеждаше важна. Неговият дракон не бълваше никакъв пламък, той не беше способен да възпламени дори най-малка искра: явно правилото за огъня от устата имаше изключения.

Вдишването на мента пиперита подобрява дъха.

Къде можеше да посее малко мента пиперита? Една-две плантации, дали пък не и три.

Душата на дракона също е чист огън. Смелостта им е несравнима с нищо, великодушието им няма равно на себе си, знанието им е необятно като море, мъдростта им обгръща небето; с безкрайността на техния разум може да се сравни единствено тяхната безгранична любов към свободата и летенето.

Силно обезкуражен, Йоршкрунскваркльорнерстринк прочете заглавието още веднъж: да, ръкописът се отнасяше за драконите. Струваше му се, че ужасът от настинки не съответства твърде на несравнимата смелост. Интелектът с размери на море не се съчетаваше със сълзите за съдбата на изгубените принцеси, да оставим настрана, че драконът беше забравил собственото си име.

Наистина всички правила имат изключения.

Само една дума е способни да опише дракона: ВЕЛИКОЛЕПИЕ.

Всичко на света, разбира се, е въпрос на гледна точка и всекиму е позволено да има лично мнение. Авторът на този текст навярно е бил почитател на оплакванията и любител на куркането на червата. Или написаното в книгите по драконология се отнасяше за всички дракони, освен за дракона, познат на Йорш.

По-рано в библиотеката положително е имало и други учебници по драконология, но драконът ги бе унищожил, опасявайки се, че — така да се каже — неговата ненормалност ще излезе наяве.

Навярно като малък, тоест, като кутре, да, общо взето, когато е бил съвсем наскоро роден, другите дракончета са го дразнели, защото е предпочитал приказки за загубени принцеси, разменени на хорото над вулканите и в играта на криеница между облаците и мълниите.

Сърцето на елфа се трогна. Сигурно е ужасно да си вечно оплакващ се неудачник в свят на великолепни гении и смелчаци.

Той разлепи следващата страница на книгата от предишната по-неуспешно: на много места написаното се изтри и стана нечетливо.

В края на живота си всички дракони снасят яйце.

Не беше твърде силен по езика на древната трета руническа династия, затова прочете изречението три пъти, та да е сигурен. В края на живота си всички дракони снасят яйце. Всички ли? Но драконите от кой пол — от мъжки или от женски? А неговият дракон? Той всякога е бил сигурен, че е мъжки.

Подобно ни някои морски риби драконите се раждат от мъжки пол и едва впоследствие стават майки.

Интересно! Жалко само, че не се съобщаваше нито научното, нито простонародното название на въпросните риби: недопустим пропуск на учебника.

Мътенето продължава тринайсет години, три месеца, осем, а понякога и девет дни.

Тринайсет години мътене?! Плюс три месеца и осем дни и половина?!

По време на мътенето драконът губи огъня и смелостта си, желанието си да лети и страстта си към свободата. През това време всичко потъва в непреодолимото желание за топло място и покой. Постепенно драконът губи и знанията си. Първоначално от главата му изчезват знанията по математика, после по геометрия, астрономия, астрология, предсказология, история, биология и изкуството да се ловят пеперуди: нищото поглъща всичко.

Предпоследна се загубва граматиката и драконът започва да говори странно. Речта му прилича на речта на тези, които са си ударили силно главата, изгубвайки линията на мисълта си. Последно през тези тринайсет години той забравя собственото си име, а то се явява висше знание, защото собственото име е равно на собствената душа, особено за драконите, които сами си избират име в разцвета на силите, освен ако не им е било дадено от този, който го е отгледал.

Йорш преглътна. Стори му се, че току-що е паднал в ледена вода.

Докато мъти яйцето, топлината трябва да е значителна. Когато са били много, драконите са изпълвали земята подобно на стършелите и скакалците в наши дни. Още в началото драконът си е осигурявал друг дракон до себе си, който да му разказва приказки, приказки, изпълнени с чувства и емоции, защото те са единственото средство за повишаване на температурата на тялото — условие яйцето да се измъти най-добре. Освен да развлича и подгрява с приказки за изгубени деца и за откраднати принцеси, драконът, приятел на мътещия дракон, има и друга задача, много по-висша: да отгледа малкия дракон, понеже след края на мътенето драконът-майка живее само няколко часа — време, достатъчно единствено за да направи своя последен полет, та да чуе за последен път свистенето на вятъра в крилата си и да се отдалечи достатъчно, че новоизлюпеното драконче, току-що излязло от яйцето, да не види смъртта на своя родител.

Смърт? Умиране? Неговият дракон ще умре ли??? Тази мисъл прониза сърцето на юношата елф буквално като кинжал.

По тази причина мътещият драконът е особено досаден, оплаква се от всичко, той е неинтересен и непоносим. От бъдещия опекун се изисква да проявява велико търпение към своя питомец и главно — да го обича, да го защитава и първо на първо — трябва да го научи да лети, защото само тогава драконът престава да бъде новородено.

Но защо той не му е казал нищо? Защо бе скрил всичко това?

Навярно е унищожил всички учебници по драконология, именно за да не узнае нищо по въпроса.

Мътещият драконът се страхува от всичко.

Криел, е от страх… От страх да не бъде изоставен? Или от страх да не изхвърлят неговото скъпоценно яйце?

Но в днешно време, когато почти всички негови събратя са изчезнали, за дракона става все по-трудно да намери някое спокойно, топло място с богата храна, което не бива да напуска, защото има опасност яйцето да изстине и зародишът да умре. Освен това драконът се нуждае от истории — така емоциите му повишават температурата на тялото му до необходимото за мътене ниво. След като намери всичко гореизброено, на него му остава да открие и кой ще отгледа сирачето. Поради споменатите причини драконите ще остават все по-малко и по-малко. Мътещият дракон знае, че на всяка цена трябва да пази в тайна своето положение, защото отглеждането на новородения дракон е ужасно…

(място с плесен)

… и никой не би издържал такова бреме. Поради това…

Не му беше съдено да узнае какво ще се случи „поради това“. Плесента бе повредила напълно остатъка от ръкописа.

Сърцето на юношата елф се сви от ужас и съчувствие. И от чувство за вина… Какво му пречеше да е по-любезен? Драконът, разбира се, беше глупав, вечно се оплакваше, беше деспотичен и непоносим, но той бе такъв, защото мътеше!

Мътенето беше ужасно, дълго и трудно; унищожаваше духа, помрачаваше разума, убиваше смелостта. То се явяваше последното събитие в неговия живот. И после — смърт.

СМЪРТ.

 

 

Пергаментът се изплъзна от ръцете на Йорш и падна на пода с леко шумолене. Елфът не успя да направи нищо, защото се раздаде ужасен грохот и сводовете на пещерата се разтресоха.

Последва странен шум — нещо от рода на „пляс, пляс, пляс“ — все едно на земята падна пергамент, но много по-меко и по-силно. Като огромни крила, пърхащи в небето.

И накрая — убийствено високо „пиииииииииииииииииип“, което надроби на трохи половината от кехлибарените стъкла.

Юношата елф се втурна в голямата зала. По средата на залата лежеше огромно яйце, изумруденозелено със златни шарки, които напомняха шарките в розово и светлосиво по кожата на дракона (драконката?). От яйцето, вече строшено от едната страна, се подаваше глава. Подобно на две капки вода тя приличаше на главата на своя баща (майка?), само че в умален вид и изумруденозелена. Над очите на дракончето, зелено със златни шарки като яйцето, стърчаха кичури тъмнозелена коса. Такъв цвят има морското дъно, когато морето е прозрачно. Огромните кръгли очи на дракончето гледаха Йорш с отчаяние.

Всичките книги в шкафовете по северната страна на залата — осемстотин четирийсет и шест тома по аналитична геометрия и инструкции за консервиране на боровинки и чушки — тлееха в дим. Несъмнено огнени пръски бяха съпроводили „пиииииииииииииииииип“. Йоршкрунскваркльорнерстринк прецени, че идеята да сложи всички книги по една тема на едно място е била крайно неподходяща. Сега анализът на геометрията на повърхностите вече не фигурираше в списъка на изучаваните предмети и се налагаше човечеството да го открива отново, ако, разбира се, той не намереше малко време — около петдесет-шейсет години — за да пренапише основите на тази наука. И рецептите за консервиране на боровинки и чушки, мариновани в кимион, бяха изгубени завинаги, и ако на някого не му провървеше, никога нямаше да ги открие наново.

Чу се ужасен грохот, разтрисане на стените и колосалната входна врата се отвори. Огромните крила зейнаха и морският вятър нахлу, вдигайки от пода вихри от венчелистчета, пеперуди и прах, натрупан през тривековното изучаване на геометрията.

Навън, в небето, огромните крила на огромния дракон се носеха над морето. Те закриваха небето, слънчевите лъчи само просветваха през тях. Златните очи на дракона и сините на юношата се срещнаха. В тези очи бе побрана цялата нежност на Вселената, цялото й достойнство, цялата любов на света и цялата сила, гордост и високомерие.

Цялото великолепие.

Великолепие.

Великолепие.

Великолепие.

Великолепие.

Великолепие.

Великолепие.

Великолепие.

Великолепие.

— Ерброу — прогърмя драконът и в същия момент от ноздрите му изригна пламък, разкъса небето и го оцвети в оранжево.

Йорш разбра, че това е неговото име. Кимна и дълбоко се поклони.

Огнената бразда разполови небето. В същото време огромните крила на огромния дракон се спуснаха към хоризонта, където небето се сливаше с бурните вълни.

Под облаци от чайки разтворените криле замряха за миг над водната повърхност при линията на хоризонта. След това вълните се разтвориха и бавно ги покриха с вода.

От дракона не остана нищо.

Йорш не откъсваше поглед от вълните, от точката, където само преди малко под слънцето блестяха драконовите крила.

 

 

Болка изпълни сърцето на юношата елф. Проникна в душата му като острие и се сля с другата болка, отдавна загнездила се там: майка му, която бе отишла на мястото, откъдето никой не се връща, но той беше твърде малък, за да я запомни; баба му, останала под прииждащата вода — тогава той беше твърде голям, за да я забрави.

Разкаяние сви сърцето на юношата елф. Прииска му се още да бъде с него, с огромния дракон, да му прочете за последен път приказката за принцесата, била тя от грах, от фасул или от каквото и да е. На Йорш от все сърце му се прииска да чуе упреците, че той като последен престъпник се е опитал да се изкачи на дъба пред входната врата; още веднъж да изслуша симптомите на възпаленото ухо и на гастрита, и на синузита, на уртикарията или какви последици има от прищипването на трийсет и втория прешлен на опашката, или на шестнайсетия, или на четирийсетия.

Зад него се раздаде още едно убийствено „пиииииииииииииииииип“.

Дракончето пак плачеше.

Сега и книгите по физика намериха края си във вихъра на пламъците. На човечеството щеше да се наложи отново да открива термодинамиката и законите на лостовете. В най-добрия случай щяха да отидат хилядолетия!

Докато Йорш мислеше отчаяно какво да прави и как да го прави, наум му дойде една пословица на Ардуин, Повелителя на света, Основателя на Далигар: Тъгата и отчаянието преминават бързо, когато за тях просто няма време.

 

 

Преди всичко трябваше да измъкне дракончето от яйцето. Черупката беше дебела три пръста. Йорш се опита да я счупи, но се оказа трудно — по-трудно, отколкото да строшиш камък с ръце. Елфът протегна внимателно ръка. Стараеше се да клати черупката възможно по-леко, за да не плаши малкия дракон.

Движението се оказа недостатъчно деликатно.

Раздаде се още едно „пииииип“ — този път сравнително кратко — със съответното запалване: за щастие, сред рецептите за мариновани гъби и инструкциите за строеж на летателни машини елфът забеляза наръчник за лекуване на изгаряния.

Следващият опит Йорш направи с лявата ръка, защото дясната приличаше на бяла гъба от рецептата „Как да печем гъби на огън“ (четвърти шкаф по южната стена в трета зала). За няколко мига забави движението, воден от желанието да избегне сходството на лицето си с надпис „Не забравяйте гъбите да изгорят на огъня“ (трети шкаф по южната стена в трета зала).

Този път движението се оказа достатъчно бавно.

Йорш успя да сложи ръката си върху главата на малкия. Вълни от съвсем дребни изумруденозелени люспи се редуваха с тъмнозелени ивици от мека като кадифе козина със златисти отблясъци. Тялото на дракончето беше гладко, меко и топло, но с ръката си елфът долавяше отчаяния страх на малкия — всепоглъщащ и абсолютен, който замъглява съзнанието и притъпява другите емоции. Такъв е само страхът на новороденото. В главицата на огромното драконче витаеше безкрайна мъка и страх от нещо много по-сериозно от глад и определено много по-ужасно от тъмнината.

Йорш усещаше как затъва в този сляп и бездънен ужас и си спомни за себе си: сам под неспиращия дъжд, а до края на хоризонта няма никой, освен теб.

Страх от самотата.

Страх, че никой не те обича.

Сега Йорш разбра какво трябва да направи. С всички сили помисли за себе си и за малкия. Представи си как малкият клати глава в скута му сред безкрайно поле от маргаритки. Представи си, че двамата спят прегърнати. После си поделят поравно сладки бадеми и фасул. И отново той е опрял глава в скута му сред безкрайно поле от маргаритки.

Малкият се успокои, отчаянието му изчезна, очите му се проясниха.

— Всичко е наред, малкия, всичко е наред.

Малък, но само така да се каже. Дракончето имаше размерите на неголяма планина. Ала Йорш не се сещаше за друго определение. Големите му влажни, зелено цветисти очи напомняха гладко езеро, над което блести слънце.

„Всичко е наред, малкия, аз съм с тебе“ помогна. Зелените очи на дракона потънаха в дълбоките очи на елфа.

— Малко, добро малко. Ти си моето малко пиленце. Пиленце мое хубаво, хубаво драконче, хубавичко пиленце.

Дракончето засия. За пръв път в живота си се усмихна. Много нежна, беззъба усмивка: никакви следи от горни странични, горни средни, долни странични и долни средни кучешки зъби, само едва забележими наченки на предни зъби.

За пръв път в живота си малкият размаха опашка и неговото циклопско яйце се разби на парчета. Ето как се излюпват! В учебника не пишеше нищо по въпроса, трябваше да се добави. Парчетата от яйцето се разлетяха във всички посоки като изумруденозелени и златни фойерверки.

Той ще го нарича Ерброу.

— Ерброу! — обяви триумфално елфът.

Малкият буквално се разтопи от радост. Подскочи от щастие. Размаха опашка и с един убийствен удар закачи много стар сталактит. Няколко къса рухнаха от тавана. Последва доволно „пиииииииип“, и, за щастие, Йорш се наведе навреме — успя да си спаси лицето, но от косата му остана само малък вихър от пепел на земята, където, впрочем, падна и улученият фрагмент от „Учение за меридианите“. През следващите няколко века човечеството нямаше да е в състояние да определя времето. Дори приблизително да се предскаже кога ще се появи някоя нещастна комета или затъмнение, щеше да се окаже сложна задача.

Йорш седна на земята: дракончето пак се усмихна. Очите му сияеха по-ярко, когато се усмихваше. Малкото отпусна глава върху коленете на елфа и обезсилено, моментално заспа.

Спокойствие.

След изгарянето Йорш чувстваше болка в дясната ръка. Челото му също беше леко засегнато от огъня. Опита се да си състави бърз план на действие съобразно приоритетите. Първо — да премести всички книги и пергаменти в централната зала, за да ги предпази и от дракона, и от лошото време. Второ — да намери планинска арника, бял равнец и пурпурен напръстник и да измисли как да прави инхалации на дракончето, за да стане то, така да се каже, по-лесно управляемо. Няма лошо без добро: планинската арника лекува и изгаряния. Ще я разсади навсякъде! Малкият спеше в скута му, а той седеше по средата на килима от дребни маргаритки. Внимателно, като се стараеше да не го разбуди, Йорш протегна лявата си ръка — само нея можеше да движи — и докопа учебника по драконология — в момента най-важната книга в библиотеката.

Маргаритки ли? Поле от маргаритки покриваше пода на пещерата!

В учебника не бяха отразени важни сведения за драконите. Например че когато е щастливо, дракончето, превръща сънищата си в действителност. В учебника това дори не се споменаваше. Или — кой знае — вероятно е било отразено, но е било изличено от плесента.