Андерш де ла Моте
Измамата (35)

35. Just one more thing…

Ребека бавно прибра оръжието си в кобура, след това вдигна термоса и чашите, преди да тръгне надолу по спираловидната стълба.

Когато стигна до покрива в основата на мачтата, извади телефона си. Лъскав и сребрист, със стъклен сензорен екран.

Той вдигна още при първия сигнал.

— Свърши ли?

— Да…

— И?

— Горе-долу както си мислехме.

— Ти окей ли си, Бека, в смисъл като се има предвид…

— Окей съм, Манге, изненадващо окей, всъщност… Отдавна не съм се чувствала така добре.

— Чудесно, радвам се да го чуя.

— Той как е?

— Бесен и с насинени гърди, но ще оцелее. Такива като HP винаги оцеляват. Отседнал е при Нора. Все още не разбирам как посмя да стреляш, имам предвид катарамата и парчето кевлар не бяха по-големи от дланта ми…

Наблизо се чуха гласове, пращене на радиостанции и тракане на ключове. Тя скочи пъргаво към следващия покрив, отвори малка врата и влезе в тъмно стълбище.

— И какво ще правим сега?

— Ти можеш да правиш каквото поискаш, Бека. Да се завърнеш към стария си живот, да срещнеш някого другиго, да си имате деца и да живеете до сто години…

— Освен ако не ти се прави нещо съвсем различно… — добави той след няколко секунди. — Нещо, което наистина да оказва влияние. Ти сама решаваш… Черно или червено?

— Нищо няма да бъде същото, нали? — каза тя.

— Това наистина ли е толкова лошо, Бека?

— Може би не…

Тя си пое дълбоко въздух.

— Слушай, Манге… или може би всъщност трябва да кажа Фарук… Как се наричаш в момента?

Тя го чу да се смее в далечината.

— Как ти се струва… Водача?