Андерш де ла Моте
Измамата (24)

24. Corporate invasion of private memory

Той тъкмо беше направил първата сутрешна дръпка и се канеше да свие зад ъгъла на плевнята, когато чу гласовете им и спря намясто.

— На него не може да се разчита, не разбирате ли — изсъска Джеф. — Бил е прекалено дълбоко забъркан, вършил е твърде много неща…

— Искаш да кажеш като мен?

Гласът на Нора само на метър от него.

HP се долепи до стената и наостри уши.

— Не е същото. Той няма абсолютно никакви скрупули.

Аха, значи влюбената двойка също не разчиташе на Манге или поне единият от тях. Може би трябваше да ъпгрейдне Джеф малко, пичът очевидно не беше чак толкова тъп, колкото изглеждаше.

— Всички заслужават втори шанс, Джеф. Освен това имаме нужда от него.

— Нямам проблеми да давам втори шанс на хората, Нора, но човек трябва първо да се разкае. Да покаже, че се е променил. Но той продължава да мисли само за себе си, не казвай, че не си го забелязала?

HP не можа да не се ухили. Малко любовни препирни в храсталака…

— Просто си бесен за това, че ти надраска вратата…

Усмивката на HP рязко изгасна.

— Трябваше да вися седем часа в спешното заради това, може би си спомняш?

— Да. И наистина оценявам, че правиш това за мен, Джеф…

HP се усмихна горчиво. Не стига че говореха за него, ами и гласът на Нора беше придобил мек тон, който не му се понрави.

— Вечно ще съм ти благодарна, че ми помагаш. Без теб още щях да съм в Играта… — продължи тя.

Настана мълчание и за няколко секунди HP си въобрази, че те са осъзнали, че ги подслушва.

Но после тя продължи.

— Знаеш, че това е важно. Не само за мен, ами за всички, които те са използвали и продължават да използват. Ако се справим с това, всичко ще приключи…

Джеф измърмори нещо неразбираемо.

— Дай му шанс, Джеф, само за това те моля…

Мамка му!

Цигарата беше изгоряла до долу и изгори пръста му. Той беше принуден да я хвърли в тревата и да я стъпче здраво, за да я изгаси.

Когато погледна зад ъгъла, Джеф и Нора ги нямаше. Поне беше разбрал някои неща.

Джеф очевидно не беше от феновете му, не че си беше въобразял нещо подобно, което означаваше, че кралят на бройлерите определено отпадаше като Е.П. От друга страна, Biffalo Bull все още можеше да се окаже предател, поне ако предателството нямаше да засегне Нора.

Той сви зад ъгъла и влезе лежерно в плевнята. Хаселквистът се занимаваше с нещо отзад в минибуса.

— Здрасти, Кента — викна HP през отворената странична врата.

Хаселквист подскочи и изтърва това, което държеше в ръце.

Кръгъл предмет, който приличаше на хокейна шайба, се изтърколи по пода по посока на вратата. Хаселквистът се хвърли след него, но HP беше по-бърз.

— Какво имаме тук? — каза той шеговито и вдигна шайбата във въздуха.

Хаселквист я изтръгна от ръцете му.

— Я си гледай работата! — изръмжа той и HP направи несъзнателно крачка назад.

— Сори — промърмори той.

Но Хаселквист затръшна плъзгащата се врата под носа му. Все тая, все пак бе успял да прочете текста отстрани на малката шайба.

Elite GPS 512

Интересно.

Много интересно…

Той продължи нататък през плевнята и се завърна в жилищната част. Манге седеше наведен пред компютъра, но погледна нагоре веднага щом HP влезе в кухнята.

— Здрасти — каза той прекалено високо.

HP само му кимна в отговор.

— Слушай, знам, че си ми ядосан, HP…

— No shit…

— … и имаш пълното право. Излъгах те, няколко пъти подред при това. За което наистина те моля за прошка…

Той се усмихна несигурно.

— Но точно както казах, в действителност се опитвах да ти помогна. Пазех гърба ти… И твоя, и на Бека…

— Какво знаеш за Бека!?

Манге направи гримаса.

— Не толкова, колкото бих искал. Имам добре поставен източник близо до Самер, но единственото, което всъщност знам, е, че той и Бека са се срещали няколко пъти. Самер изглежда много заинтригуван от нея, това поне е сигурно, но още не знам как се вписва тя в картината. Както казах, Водача не споделя информация, без да има нужда. В момента тя във всеки случай не е в непосредствена опасност, това го знам. Самер изглежда изцяло съсредоточен върху теб…

— Окей, хубаво… — HP пое дълбоко въздух. — Какво е лабиринтът Лутерн и кой е Учителя? Как се вписват те в цялата работа?

— К-к’во?

— Хайде, Манге, не се прави на глупак. Апартаментът до моя, работилницата, змиите?

Той впери поглед в Манге, търсейки и най-малкия признак на слабост. Но не откри нищо, нито дори блуждаещ поглед или леко, неволно потрепване на лицевите мускули.

— Честно, HP, нямам представа за какво говориш…

— И искаш да ги повярвам просто така? Доверието ми в теб не е точно до небето, Манге…

— Хайде, HP, нали те помолих за извинение… — дори гласът на Манге издържа теста. Абсолютно нищо издайническо… — Всъщност не знам за всичко, което се случва, както казах, Водача не дава на никого да види цялостната картина. Всичко, с което разполагам, са малки парченца, но най-добре ми разкажи за апартамента. Всичко е свързано по един или друг начин…

HP се вторачи в Манге, докато мислеше.

Вярно, Манге беше лъжец, но лъжите му всъщност бяха добронамерени. Двамата все пак бяха стари приятели, correction — най-добри приятели.

Винаги беше гледал на Манге като на слабак, компютърен нърд, а в последните години и мъж под чехъл в ноктите на оная чума жена му. Но колкото и трудно да беше да го признае, беше грешал. Манге не беше слабак, напротив, пичът се беше оказал способен на не едно и две неща.

Освен това сега, като погледнеше назад, беше подозирал Манге още от първия ден, всъщност още от първата секунда, когато намери телефона във влака. Така че в определен смисъл не го бяха преметнали докрай. Все пак беше имал известно право.

Но въпреки всичко беше най-добре да запази някои неща за себе си. Малко информационно предимство нямаше да му навреди.

— Това може да почака — каза той накрая. — Припомни ми по-добре точно защо трябва да се съглася с целия този идиотски план?

— Разбира се, няма проблеми — разочарованието в гласа на Манге беше явно. — Ето, виж.

Манге отново седна на масата и завъртя лаптопа, така че HP да вижда екрана.

— Направих списък с клиенти, които вече са започнали да съхраняват информацията си в онази планина. Сядай!

Манге посочи към един от столовете. Той отвори една екселска таблица и скролна през списъка.

— Транспортната агенция, данъчните, полицията, митницата, три различни биобанки^[1], една от които има над петстотин хиляди ДНК проби в регистъра си. Стоматологичната асоциация, държавният граждански регистър, избирателната комисия, последвани от редица по-малки правителствени органи. На практика всички доставчици на интернет и телевизия подписаха договори още преди директивата на ЕС да бъде прокарана, което означава, че всички телефонни разговори, всички IP адреси и целият есемес трафик вече се съхраняват в Крепостта.

— Окей, горе-долу както си мислех… — промърмори HP.

— К’во?

— Преди няколко седмици те ми пуснаха цяла браузинг история плюс всичките ми есемеси до теб и Бека. Малко предупреждение, за да ми покажат, че ме държат под око. Не схванах съвсем как са се добрали до всичко толкова бързо от толкова различни източници. Но сега разбирам. Нужно е било само да натиснат няколко копчета…

Манге кимна.

— Продължавай… — HP махна с ръка.

— Окей, вече си схванал същественото, но скоро няколко от големите хранителни вериги също ще се включат, а след това и почти всички други компании с различни видове членски клубове. Всички умират от страх, че информацията им ще изтече и клиентите им ще загубят доверие в тях. Но може би най-интересното е какво има най-навътре в планината…

* * *

— Здрасти, Луде, Ребека е, сори че ти звъня толкова късно…

— Ъъ, няма проблеми. И без това бях буден…

Тя чу, че лъже, и му даде няколко секунди да се разбуди.

— Какво мога да направя за теб, Нормѐн? — каза той после, с не чак толкова сънлив глас.

— Искам да се върна на работа.

— Ъ, окей. Не би трябвало да има проблеми. Звънни на „Човешки ресурси“ след девет и те ще ти помогнат. Ще отнеме две седмици или някъде там…

— Не, не, нямам време за това. Искам да се върна сега, незабавно. Сватбата е утре и сам каза, че ви трябва всеки охранител, до когото можете да се доберете.

— Да, разбира се. Но сама разбираш, че…

Той прочисти гърло.

— Значи, докато продължава цялата тази работа с брат ти, не мога да те взема независимо колко искам. Стигсон ще откачи, ако дори само го предложа…

— Питай го!

— К’во?

— Обади му се и го питай!

— Не те разбирам, Нормѐн…

— Моля те да звъннеш на Стигсон и да го питаш дали е окей да се върна на служба. Ще бъдеш ли така добър да го направиш, ако може веднага?

За няколко секунди настъпи мълчание.

— Добре — промърмори после той. — Но вече знам какъв ще бъде отговорът.

Аз също, помисли си тя.

* * *

— Най-долният етаж в Крепостта е отделен за специален клиент. Всичко е строго секретно…

Манге се огледа през рамо, сякаш се притесняваше, че някой може да подслушва.

— Но лично аз мисля, че този клиент е повече от обикновен потребител. Може би тайният наемател на долния етаж всъщност е човекът, който стои зад целия PayTag груп. Но вместо да рискува собствената си скъпоценна търговска марка, той използва PayTag като фронт, като стъкло на кола, в което насекомите се блъскат и измират, докато истинските собственици стоят удобно и безопасно на шофьорското място от другата страна.

— И кой ще да е това?

Манге сви рамене.

— Ти как мислиш? Кои предприятия имат най-голяма тежест в бранша на събирането на информация? Кои са тези, които постоянно измислят нови услуги, за да изкопчат от нас какво точно правим, къде се намираме, какво търсим най-често или дори — какво мислим?

HP помисли няколко секунди.

— Има предостатъчно кандидати. Интернет търсачки, социални мрежи…

— На прав път си, млади падауан…

Манге затвори капака на лаптопа.

— Гугъл, фейсбук, туитър и някои други са схванали, че останалите сме твърде тъпи, за да разберем.

— Че…

— Че информацията е новата валута. Ако можеш да се сдобиеш с достатъчно информация, накрая всички ще искат да правят бизнес с теб. Виж само пазарната капитализация на фейсбук. Да, оказа се по-малка, отколкото очакваха, но все пак струват колкото три-четири компании като „Ериксон“. Но знаеш ли какви са активите им, HP? Как мислиш? Налучкай. Не са телефонни системи, дългогодишни изследвания или десетки хиляди патенти. Това, което фейсбук притежава и което струва всички тези милиарди, техният най-голям актив са…

— Потребителите — промълви HP.

— Правилно! Или може би още по-точно информацията, която потребители сами предоставят. Цялата им история се съхранява в системата, коментари, споделяния, снимки, плейлисти, лайкове…

Манге започна да се зачервява.

— Как се предвижда бъдещето, HP? Ами, като погледнеш назад към миналото, това е basic правило за който и да е прогнозист. Колкото повече информация имаш за миналото, толкова по-сигурна е прогнозата ти за бъдещето. Но представи си следното…

Манге спря за миг, за да си поеме дъх.

— Представи си, че миналото, миналото на ВСИЧКИ е събрано на едно и също място? Държавни и медицински регистри, потребителски навици, предпочитания в социалните мрежи и търсачките. Всичко в една гигантска база данни? И трябва просто да съпоставиш информацията. След това остава само да въведеш каквито искаш ключови думи, за да проследиш тенденциите. Колко души са се разболели от рак през коя година, колко предпочитат бели коли пред сини, кои възрастови групи са най-предразположени към престъпления, кои търсят най-много дадена търговска марка, кои са най-активни в туитър, къде живеят, каква музика слушат, кои книги четат и какво си купуват от супермаркета в сряда преди заплата…

Той отново направи пауза за въздух.

— Този, който контролира миналото, управлява бъдещето, това го пише Оруел в 1984 и безспорно има право. Само че аз твърдя, че проектът PayTag е още по-хитро измислен…

Нова пауза и HP не се сдържа да се наведе напред.

— Този, който управлява бъдещето, HP. Който го управлява, без никакво съмнение… в действителност е този, който притежава миналото. Именно с това се занимава целият проект PayTag!

HP запали цигара. Умишлено не бързаше, за да успее да помисли.

Всичко това беше, меко казано, малко трудносмилаемо. Пък и далеч не беше първата конспиративна теория, която чуваше. Предния път беше Ерман, който нищеше Играта, сега беше Манге с PayTag.

Но ако беше научил нещо през последните две години, то беше, че никоя теория, колкото и пресилено да звучеше, не можеше да се отхвърли изцяло. Няма дим без огън, поне не и когато ставаше дума за Играта.

Освен това всичко, което Манге беше разказал, съвпадаше доста точно с малката демонстрация, на която самият той стана свидетел на компютъра в библиотеката. Или може би още по-добре, съвпадаше с малкия backup план, който постепенно беше започнал да майстори. Правеше го още по-добър…

Дръпна дълбоко, след което бавно издиша дима.

— Окей, Манге, разбирам какво имаш предвид, но честно казано, ме боли фарът с какво се занимава PayTag. Всичко, което искам, е да стисна Водача, Анна Аргос и Блек за топките. А тук, за щастие, интересите ни изглежда се припокриват. С други думи, имаме общ враг…

Той направи нова дръпка, след което изгаси старателно цигарата в стара спукана чинийка за кафе, която стоеше на кухненския плот.

— Ето какво, Манге: ако искаш помощта ми, искам услуга в замяна. Трябва да се свържа с Рехиман, ако може веднага. Трябва да говоря с него, без някой да ни подслушва…

Манге вдигна поглед от екрана на компютъра.

— К-какво, защо?

— Предпочитам да не ти казвам точно сега. Ти ме помоли да ти се доверя, това е същото… Но можем да се престорим и да го наречем цената за участието ми във всичко това…

Той махна с ръка към пожълтелия таван.

Манге го изгледа продължително, изглежда размишлявайки.

— Окей, в крайна сметка е справедливо… — измърмори той.

Затрака по клавиатурата, после извади хартия и химикалка и записа някакъв номер на листчето.

— Ето, той е онлайн, така че можем да му звъннеш веднага. Има няколко телефона с предплатени карти в чекмеджето ей там. Когато приключиш, счупи симкартата и изхвърли парчетата в гората, окей?

— Разбира се, няма проблем…

Манге му хвърли нов продължителен поглед.

— Разбираш с какво се захващаш, нали, HP? Това не е игра, ако нещо се обърка…

— Да, не се притеснявай, положението е под контрол. Не се изпречвам срещу Водача за пръв път…

— Нее, това се подразбира. Но това е първият път, когато правиш нещо, което не влиза в плановете на Играта…

— Хубаво, че не съм сам — засмя се HP. — Ако нещата отидат по дяволите, всички сме еднакво преебани!