Андерш де ла Моте
Измамата (27)

27. Prineville

— Добро утро на всички. Името ми е полковник Андре Пелас и за съжаление, имам да споделя с вас тревожна информация. Изглежда съществуват планове в напреднала фаза за осуетяване на сватбата. Подозираме, че тези хора може да са замесени по някакъв начин.

Той кимна на Рунеберг, който смени картината.

На прожекционния апарат се появи снимка и тя несъзнателно прехапа долната си устна.

— Хенрик Петершон, псевдоним HP или 128-ми. Петершон има досие в полицията, включително за непредумишлено убийство. Заподозрян е за нападението в „Кунгстредгорден“ преди две години, а освен това е, както може би знаете, издирван по подозрения за атентат пред „Грандхотел“ преди около седмица.

Тя видя как полицаите около нея кимат и направи всичко възможно да изглежда равнодушно.

— Другият е наш по-нов познайник.

Рунеберг смени снимката.

— Магнус Сандстрьом, в определени кръгове известен също и като Фарук Ал-Хасан. Сандстрьом вероятно е мозъкът зад автономна групировка, наречена Играта. Той е свръхинтелигентен, особено манипулативен и следва да се счита за много опасен. В момента издирваме интензивно тези двама господа и смятаме, че сме стеснили кръга около тях. Така че имаме добри шансове да ги заловим преди сватбата утре, но ако по някаква причина не успеем, всички ще получите техни снимки.

Той погледна към Рунеберг.

— Снимките са в папките пред вас заедно с карти, график и всички номера за връзка, включително мобилния номер на полковник Пелас — допълни Рунеберг.

— Благодаря, комисар. Нека пожелая успех на всички ви утре и да добавя, че лично аз, както и Държавният маршал и Негово величество кралят, сме много благодарни за усилията ви. Да се надяваме, че ни предстои тихо и спокойно денонощие…

* * *

Очи, ококорени като паници, зейнали усти, пребледнели лица.

Джеф избута техника и направи няколко решителни крачки надолу по малкото стълбище, водещо към дъното на залата. Револверът продължаваше да сочи към тавана.

— Кой е шефът тук?

— Аз — едър мъж с бяла риза с къси ръкави и калъф за писалка в предния й джоб се изправи от офис стола си.

— Сядай! — Джеф насочи револвера към него.

Онзи се поколеба няколко секунди, но после се подчини.

Джеф продължи надолу по стълбите, докато стигна до работното място на мъжа. HP го последва бавно, докато се оглеждаше. Вътре нямаше камери точно както предполагаше…

Профсъюзите не обичаха хората да бъдат снимани, докато работят на бюрата си…

Двама от операторите размениха погледи, после нервни усмивки…

Джеф беше застанал пред компютъра на началника. HP остана малко по-назад, докато Джеф бавно разкопчаваше велкрото на единия от джобовете на гащеризона си.

— Ето.

Той извади голям USB стик и го остави на масата пред шефа.

— П-плъгни го, после стартирай файла на име Bamse.exe. След това ще получиш нови инструкции…

— Окей…

Началникът сложи ръка върху USB паметта и бавно я придърпа към себе си. HP хвърли бърз поглед през рамо. Забеляза погледите на останалите оператори.

Ужас?

Да, но това не беше доминиращото чувство. По-скоро…

Очакване…!?

Началникът се наведе напред към USB портовете отстрани на един от мониторите.

Ларинксът на Джеф беше като увеселително влакче. Револверът трепереше притеснително.

С периферното си зрение HP видя как техникът Йохен внимателно се приближи. Началникът обърна стика от правилната страна и го придвижи към USB порта. Когато се протегна напред, ръкавът на ризата му се плъзна нагоре и разкри долната част на татуировка. Капка пот се отдели от единия му бакенбард и си проправи път по бузата.

— СПРИ! — викна HP изведнъж.

Началникът се стресна и изпусна стика на бюрото.

— К-к’во? — Джеф се обърна към него.

— НЕ вкарвай паметта, чуваш ли… — изръмжа HP на мъжа, който отново беше вдигнал USB стика.

— А-ама чакай. Бамсе… — започна Джеф.

— Наистина ли вярващ, че може просто да пъхнем паметта с вируса ей така?

HP направи крачка напред и грабна USB стика от ръката на началника.

— Кажи ми какво ще се случи… — каза му той.

— К-к’во?!

HP извади електрическия пистолет от джоба си и натисна спусъка наполовина, което накара синята светкавица да подкара конвулсивния си танц между металните връхчета.

— Кажи какво ще се случи, ако плъгнеш този стик в системата, иначе ще изстрелям петдесет хиляди волта право в дебелия ти задник!

— Ъъх, ама чакай, значи… — запротестира мъжът.

HP го мушна с връхчетата в гърдите и той незабавно се разтърси в бурни спазми.

— АААААГГГЛГЛЛГГ!!

HP дръпна обратно електрическия пистолет и остави мъжа да се свлече на пода. Тялото му продължи да се гърчи няколко секунди, преди да застине. Из стаята се разнесе слаб мирис на изгоряла коса.

HP се обърна бавно и посочи с пистолета към техника, който веднага отстъпи.

— Каквоправишподяволите HP! — Джеф беше пребледнял, но HP го игнорира.

Настроението в стаята рязко се беше променило и страхът вътре почти можеше да се пипне.

Той направи няколко крачки нагоре по стълбите, спря пред най-близкия оператор и вдигна електрическия пистолет.

— Какво щеше да стане, ако бяхме плъгнали мемори стика?

— Системата щеше директно да се изключи… — отвърна мъжът моментално.

— Отлично, и какво още?

— Ъъ, лампите щяха да изгаснат, токът и асансьорите да спрат. Алармата, п-пазачите…

Мъжът преглътна два пъти, но HP размаха пистолета пред него, подканвайки го да продължи.

— Пазачите, ченгетата, военните… Всички!

HP обърна глава към Джеф. Но мисълта на планината от мускули изглежда изоставаше.

— Това е капан, Джеф. Знаели са, че ще дойдем, не е ли така?

Той премести пистолета по-близо до лицето на оператора и отново остави синия пламък да запращи между връхчетата.

— Не и така… — мъжът вдигна ръце и се облегна колкото може по-назад в стола. — Т-тунела, трябваше да дойдете през тунела… Всичко беше…

— Беше какво!? — Джеф изглежда си беше възвърнал говорната способност.

— Т-тест, един вид упражнение. Така ни казаха. Не…

Операторът надникна над парапета към трупясалия се началник, който беше започнал да хлипа в ембрионална поза.

— Т-така…

— МАМКА МУ! МАМКА МУ! МАМКА МУ!!!

Джеф изглежда не знаеше къде да се дене.

HP му даде няколко секунди да се поуспокои.

— Всичко отиде! Ако не плъгнем вируса, можем спокойно да…

Джеф клатеше бавно глава. Свали ръката с револвера към пода и HP видя как техникът Йохен предпазливо се премести малко по-близо.

— Само се успокой, Джеферсън — каза HP. — Състезанието не е приключило. Само дръж под око нашия герой ей там.

Той прибра електрическия пистолет, обърна гръб на Джеф и започна да бърника непропорционално голямата катарама на раницата.

Джеф погледна нагоре към Йохен, откри, че той се е приближил, и вдигна бързо револвера.

— Назад — изръмжа той.

Йохен вдигна ръце пред себе си:

— Успокойте се, момчета, нямате шанс — каза той с по-остра и далеч не толкова приветлива интонация като по-рано. — Успяхте да влезете противно на всички очаквания, поздравления. Но отрядът за бързо реагиране е горе. До този момент алармата вече се е задействала…

Той направи половин крачка напред.

— Джеф, нали така се казваше? Слушай, Джеф. Никога няма да успеете да саботирате системата. Обезопасена е срещу идиоти, при всеки опит да пъхнете нещо, тя ще се изключи. Освен това нямате къде да бягате…

Още половин крачка.

— Най-доброто, което можете да направите, е да се предадете!

Ръката на Джеф, държаща револвера трепереше още по-силно отпреди.

— От отряда за бързо реагиране сигурно вече са тръгнали надолу по стълбите. Ще нахлуят всеки момент и не би искал да те заварят с оръжие в ръка, схващаш ли?

Йохен направи още една стъпка напред, търсейки контакт с очите на Джеф. Протегна ръка към цевта на револвера…

— Хайде, Джеф. Обещавам да ти помогна. Всичко ще се наре… ГЛГРРГРРЛРРРР!!!

Електрическият шок накара мъжа да се разтресе като пневматичен чук. Устата му се отваряше и затваряше, очите така се завъртяха назад, че се виждаше само бялото.

HP остави пистолета, допрян до ръката на Йохен сигурно пет секунди, преди да се отдръпне.

На мига всички носещи мускули на мъжа спряха да функционират и тялото му се срина на пода. Вонята на урина се разнесе бързо из стаята.

— Това беше глупаво! — каза HP през зъби на изпадналия в безсъзнание служител, докато го подритваше с върха на обувката си.

— Вероятно военен или бивш такъв… — каза после на Джеф, но той изглеждаше твърде шокиран, за да реагира. — Никога не съм виждал техник с толкова чисти ръце. Няма мръсотия под ноктите или стари лекета от масло. Спазваше перфектна дисциплина по радиостанцията, а и говореше така по военно надуто. Баща ми звучеше така. Зелена светлина, подсигуря и господа, кой говори така? И естествено, идиотът нямаше как да не се направи на герой…

Джеф продължаваше да не отговаря. HP сви рамене и постави раницата на бюрото.

След два опита успя да се справи със сложната закопчалка с код и вдигна твърдия капак.

— Ето!

Извади бутилка вода и я метна на Джеф. Той улови бутилката и за секунда-две като че не знаеше какво да прави с нея. После мозъкът му най-накрая влезе в час, той издърпа тапата със зъби и отпи няколко големи глътки.

— Пичът имаше известно право — каза HP, поглеждайки към големия часовник на отсрещната стена. — Отрядът за бързо реагиране със сигурност е напът, вероятно имаме по-малко от десет минути.

Той извади гумиран преносим харддиск от раницата, а след това и чифт белезници.

— Предлагам да прибереш оръжието, Джеф, момчетата тук разбраха, че сме на сериозно — нали така?

Никой от операторите не каза нищо, но ужасените им погледи бяха достатъчен отговор.

HP остави харддиска на бюрото пред най-близкия оператор.

— Плътни го, ако обичаш…

Операторът се протегна към правоъгълния харддиск. Ръцете на мъжа трепереха толкова силно, че му беше трудно да вземе малкия кабел, който се подаваше от задната му страна.

— Ч-чакай! — Джеф изглежда отново проговори. Той прибра револвера в един от джобовете на гащеризона и направи две крачки към HP.

— Не можем да вкараме вирус. Нали сам го каза. Алармата…

HP кимна на оператора и махна леко с електрическия пистолет, за да подчертае заповедта си. Мъжът се наведе напред и плъгна кабела. Мониторите на бюрото пред него примигнаха. Цялата зала сякаш затаи дъх. Стрелката на стенния часовник отмери една секунда.

Две.

Няколко…

* * *

— Хубаво е пак да си при нас, Нормѐн — засмя се Рунеберг, докато вървяха по коридора. — Но все още не разбирам напълно. В смисъл, Хенрик Петершон е… — той спря за момент, докато отминат двама други охранители. — … брат ти. Защо искаш да…

— Всъщност е съвсем просто, Луде. Никой не познава Хенке по-добре от мен, никой друг не знае как действа той…

— Е, има известна логика в това, но какво ще стане, ако…

Те минаха покрай отворена врата и тя мерна Стигсон и Самер вътре заедно с трети мъж, когото разпозна мъгляво от телевизията.

— Готова съм да направя всичко необходимо, за да спра Хенке и тези, които стоят зад него — каза тя прекалено високо. — Но за съжаление, трябва да те помоля за още една услуга, Луде — добави тя, след като подминаха вратата. — И то много голяма…

* * *

Нищо не се случи.

— Отвори екселския файл, който се казва R-day. После ще направиш търсене на личните номера, изброени там — каза HP възможно най-овладяно. Сърцето му биеше толкова здраво в гърдите, че почти му се струваше, че може да види гащеризона да потреперва.

— Използвай базата данни на Крепостта. Досиета, резултатите от търсачки, глоби за паркиране, есемеси, телефони, имейли, фейсбук, медицински картони, шибаните им ICA карти, искам всичко!

Операторът отвори уста, за да каже нещо, но HP го прекъсна.

— Ако бях на твое място, щях да протестирам по-малко и да работя повече…

Той изпращя с електрическия пистолет на десетина сантиметра от лицето на мъжа.

Операторът помисли две секунди, после стисна устни и кимна. След това натрака няколко команди на клавиатурата.

— Разбираш ли, Джеф, няма да вкараме нищо. Те точно това очакват от нас — продължи HP, стараейки се да звучи значително по-спокоен, отколкото беше всъщност. — Вместо да действаме според първоначалния си план, да опитаме да разрушим нещо, което не може да бъде разрушено, и после да вдигнем ръце във въздуха — ще направим нещо напълно различно. Ще измъкнем нещо — нещо страшно ценно. Нещо, с което това място е бъкано, схващаш ли?

HP надигна вежди в подканваща физиономия.

— Информация — промълви Джеф. — Но това как ще ни помогне? Как малко крадена информация ще спре PayTag?

— Ей, в списъка има сигурно петстотин имена — прекъсна ги операторът.

— Почти позна, добри ми човече — усмихна се HP. — В първата част има сто имена. Всички редактори на всички вестници в Швеция, освен това шефовете на новинарските емисии на всички възможни телевизионни и радио канали, а накрая банда с фамилиите Бониер^[1] и Валенберг^[2].

— А във втората? — Джеф изведнъж придоби по-бодър вид.

— Във втория списък има 349 имена. Точно 349^[3] — вече започваш ли да разбираш?