Андерш де ла Моте
Измамата (28)

28. Ninjas

— Готов ли си за последното действие?

Джеф кимна.

— Добре, тогава тръгваме. Стискай палци! — той напъха харддиска в раницата, заключи капака и закопча металната катарама на гърдите. Успя да окачи картата за достъп със снимката на механика на едната презрамка. Синият пуловер беше два номера по-голям, а униформените панталони бяха напикани, но трябваше да свърши работа.

— Момчета, най-доброто, което можете да направите, е да лежите мирно под бюрата си около десет минути и да се стараете да дишате през носа — викна на мъжете в стаята.

Надяна предпазната маска на главата си, взе димката, скъса защитата и я запали. Минаха само трийсет секунди, докато стаята се изпълни с гъст лепкав дим.

Той отвори стоманената врата, запали нова факла и я хвърли във фоайето с асансьорите.

Изчакаха няколко секунди. В далечината запищя аларма.

— Сега!

Минаха през опушената зала. Едва виждаха собствените си ръце, а защитните маски не подобряваха особено нещата.

Джеф стъпи на пръсти и използва дръжката на револвера, за да строши глобуса на камера на тавана. После се добраха слепешком до единия край на залата, седнаха на пода и опряха гърбове в стената.

Точно до тях имаше метална врата със символа за стълбище и зелена табелка, означена авариен изход.

Чуха шумолене от другата страна на вратата, тропот на кубинки по стъпалата, пращене на радиостанции.

— Всеки момент — прошепна HP и извади белезниците от джоба си. — Fire at will, Джеф!

Джеф вдигна револвера към тавана и стреля два пъти. Каменните повърхности в стаята помогнаха за усилването на звука и го направиха още по-оглушителен.

— Стрелба! — изрева някой от другата страна на металната врата. — Пригответе се за нахлуване!!!

Джеф плъзна оръжието по пода и сложи ръце на гърба си.

HP му сложи бързо белезниците, но остави ключа в ключалката. В следващия миг вратата се отвори широко почти право в лицата им, приклещвайки ги в ъгъла.

През пролуката HP видя отряд въоръжени, облечени в черно мъже, носещи маски и шлемове, да се втурват вътре.

Двамата с Джеф продължаваха да се притискат към стената, за да бъдат възможно най-незабележими. Мъжете изчезнаха в дима, откъм стоманената врата на контролната зала се чуха кратки команди.

— GO! — изкрещя някой. Чу се трясък, когато нахлуха вътре, и в същия миг HP и Джеф се изправиха на крака, заобиколиха вратата и изтичаха на стълбите.

Втурнаха се нагоре, вземайки по две стъпала наведнъж.

— Имаме макс две минути, преди да се усетят — изсъска HP през маската.

Вратата към приземния етаж беше отворена и те чуваха развълнувани гласове и пращене на радиостанции, идващи отгоре.

Спряха за няколко секунди на предпоследната площадка, за да си поемат дъх.

HP свали маската на Джеф.

— Последен напън, готов ли си?

— Йеп, но трябва да се ометем, преди да са намерили голия Йохен… — той кимна към прекалено голямата униформа на HP и като че ли искаше да каже още нещо, но HP вече го беше повлякъл нагоре по стълбите, хванал здраво белезниците.

Трима от облечените в черно гнездяха около вратата. Веднага щом HP и Джеф се приближиха, те вдигнаха автоматите си.

— Единият е заловен — изрева HP толкова високо, колкото можеше през предпазната маска. — Другият все още липсва. Покрийте вратата, за да не се изплъзне!

Мъжете се вторачиха в HP, местейки погледи между дрехите му, ID картата на гърдите и закопчаните ръце на Джеф.

После отстъпиха встрани и HP успя да се провре между тях.

Когато ги подминаха, един от мъжете го потупа по гърба.

— Изведи го отвън при останалите…

HP продължи през преддверието, тикайки закопчания Джеф пред себе си като щит.

Избута настрани няколко пожарникари, парамедици и още куп други хора, които говореха или по радиостанции, или по мобилни телефони.

Насочи се към главния вход, вече можеше да види прожекторите отвън през стъклените врати.

Изведнъж някой го сграбчи отзад. Едър четвъртит тип, коса първи номер, костюм и мокасини.

— Това един от тях ли е? — излая мъжът на английски.

— Yes — изкрещя HP и опита да продължи, но мъжът продължаваше да го държи.

— Добра работа, момче. Как се казваш?

— Андерсон — викна HP през маската, опитвайки повторно да се отскубне от хватката на мъжа.

— Името ми е Томас, аз съм шеф по сигурността за целия PayTag. Потърси ме, след като го заключиш тоя тук, искам да чуя повече. Ти си точно такъв служител, каквито искаме във фирмата!

— Sure! — викна HP.

Мъжът отпусна хватката и HP и Джеф продължиха навън през входната врата.

Широката площадка беше пълна с коли. Полицейски автомобили, линейки, пожарни и няколко черни минибуса със затъмнени стъкла.

Имаше лампи навсякъде, прожектори от сградите, колите. Хора обикаляха и светеха с фенери, въпреки че лятната нощ не беше особено тъмна. Групичка облечени в черно полицаи с пълно бойно снаряжение стояха скупчени и си приказваха, но когато го забелязаха, веднага престанаха.

— Още един заловен! — викна HP. — Къде държите другите?

— Ей там в буса — каза единият от полицаите и кимна към автомобила малко по-нататък. — Ние ще го поемем този тук. Добра работа!

Двама широкоплещести полицаи пристъпиха напред и хванаха Джеф за ръцете.

В същия миг HP завъртя ключа и отключи белезниците.

Джеф се изстреля като ракета. Събори на земята двамата полицаи, които стояха право пред него, и продължи право през паркинга.

Краката му помпаха като бутала, завихряйки чакъла около стъпалата му.

— Той се измъква, измъква се — изрева HP и точно както се надяваше, ченгетата веднага го погнаха.

— Дръжте го, мамка мууу!

— Стой, стой, по дяволите…

Джеф продължи по пътя с поне десет полицаи по петите си!

HP изчака няколко секунди и се втурна към вана, който мъжът беше посочил, голям и черен, с двойни врати отзад, точно като тези, които бяха паркирали пред собствения му вход.

Той сви длан над задното стъкло и надникна през решетката. Нора и Хаселквистът седяха вътре един срещу друг, и двамата с ръце на гърбовете. Късмет, че запази ключа от белезниците… Устоя на изкушението да почука на стъклото и вместо това изтича към предната страна.

Ченгето на шофьорското място беше успяло да излезе наполовина от колата, когато HP навря електрическия пистолет в стомаха му. За разлика от двамата мъже долу в Крепостта полицаят нададе само изненадана въздишка, преди да се свие на земята. Вероятно батерията на пистолета вече почваше да издиша…

HP извлачи мъжа между две други коли и скочи на шофьорското място.

Нямаше смисъл да сваля раницата, освен това искаше да му е подръка за всеки случай.

Протегна ръка към стартера.

Мамка му, ключове ги нямаше, а не бяха и зад сенника!

Ченгето явно ги беше взело със себе си, как не се беше сетил. Но не смееше да слезе и да се разрови из джобовете на мъжа. Сви се под волана и откърти пластмасовия капак. Затърси правилните кабели, докато пулсът гърмеше в тъпанчетата му.

Това беше вторият ван, който свиваше днес, упражнението прави майстора.

Някъде далеч в мрака отвън прожекторите той чу вик, последван незабавно от други.

Вероятно ченгетата бяха настигнали Джеф и се опитваха да го преборят. Ха, успех…

Ръцете му трепереха от адреналин, но той ги принуди да се подчинят. Намери нужните кабели, уви ги и ги допря до друг, син кабел, който вече беше отделил настрана. Малка искра, после стартерът завъртя. Той натисна педала на газта. Веднъж, два пъти.

Двигателят тръгна с кашляне…

Когато погледна нагоре, видя четвъртитият шеф по сигурността да се задава, тичайки право към буса. Отзад го следваше цяла глутница ченгета с черни униформи. HP пришпори двигателя, огледа се и потърси най-бързия изход оттам.

Отляво пътят беше блокиран от две пожарни коли, отдясно пък от друг полицейски бус.

Единственият път за бягство беше право напред. Право в гъмжилото.

Сърцето щеше да изскочи от гърдите му.

Here goes!

Той даде газ, набивайки педала до дъно. Четвъртитият спря намясто и остана напълно неподвижен право на пътя на HP.

Двигателят на вана ревеше, разстоянието се смаляваше светкавично.

Двайсет метра.

Десет.

Мъжът не мърдаше.

HP стисна волана, търсеше заобиколен път, но не намери такъв. Премести левия крак на спирачката.

Четвъртитият не даваше никакви признаци, че възнамерява да се премести.

По дяволитееее!

В мига, в който HP отпусна газта, двама от полицаите се хвърлиха върху гардероба и го издърпаха встрани. Изведнъж пътят беше свободен.

— Chicken!!! — изкрещя HP и отново надъни педала до дупка.

Изведнъж усети бълбукане в гърдите, вкусът на адреналин пареше езика му.

Можеше да стане!

Можеше и да станеее!

Бусът летеше нагоре по рампата, връхлитайки нататък към портата.

Купчина ченгета в черно лежаха по средата на пътя до върха, но изглеждаха твърде заети с борбата с Джеф, че да забележат буса, докато ги заобикаляше.

HP прокара ръка по таблото, видя няколко копчета в горната част, които изглеждаха обещаващо, и натисна колкото се можеше повече от тях.

Сините светлини при предното стъкло замигаха, а секунда по-късно на помощ им се притече и сирената.

Портата беше започнала да се отваря още преди да влезе в полезрението му.

Мехурът в гърдите му се изду през гърлото му, достигна устата и в мига, в който бусът мина покрай решетката, той избухна в истеричен смях, от който почти му заглъхнаха ушите.

Elvis has left the fucking building!