Шарън Озбърн
Реванш (7)

6

— Но кога ще се върнеш? — попита Маги, като се опитваше да прикрие вопъла в гласа си.

— Не знам, ангелче — отвърна Дерек и я целуна по устните. — Един инвеститор, милинка. Трябва да се срещна с него. Той харесва „Амуре дю Дерек“, идвал е няколко пъти. А аз искам да преместя заведението другаде. Да наема нови хора. Да направя нещо по-изискано. — Той й намигна. — Трябва да се мисли за бъдещето, малката.

Откакто ходеше с Дерек, Маги научи някои неща, най-тревожното от които беше, че „Амуре дю Дерек“ не е онзи шикозен театър от бродуейски тип, какъвто й се искаше да вярва, че е, а нещо по-зловещо — както и различните бизнес начинания на Дерек, телевизорите в спалнята, чукането на вратата на студиото посред нощ и странните хора, които идваха в бара да питат за него.

Маги се наведе през бара и се опита да скрие отчаянието в гласа си.

— Да намина ли после?

— По-добре недей, милинка. Сигурно ще стане късно. Ще дойда да те видя утре, а?

— Но, Дерек, искам да поговоря с теб за нещо…

— Тръгваш ли, Дерек? — попита Найджъл, докато Дерек прибираше портфейла си в джоба на идеално скроения си костюм. — Как е хавата?

— Не е зле — отвърна Дерек с усмивка. — Как си, Пийт? — намигна той на друг от редовните клиенти. — Радвам се да те видя, приятелю.

— Оня ден видях Джордж — отвърна Пийт. — Изглеждаше добре.

— Милият Джорджи-Порджи — каза Дерек. — От доста време не съм го виждал.

— Кой е Джордж? — попита Маги в отчаян опит да го задържи още малко.

— Брат ми, скъпа — обясни Дерек и оправи кърпичката в малкото джобче на сакото си.

— О! — възкликна Маги.

Точно такива неща я отчайваха до смърт. Беше влюбена до уши в Дерек и болката бе непоносима. Мислеше, че влюбването е нещо прекрасно, а не се оказа така. Искаше той да е с нея през цялото време. Даваше си сметка колко малко го познава — вече пет седмици, откакто правиха секс за първи път, а тя не знаеше, че има брат, за бога. Не му вярваше. Там беше проблемът.

Да си с Дерек беше все едно да се возиш на увеселително влакче — купон, цветя и невероятен секс. Той я будеше, като я галеше съвсем нежно между краката, ставаше все по-настойчив, докато тя не се разбуди, задъхана от удоволствие, с широко отворени очи. Знаеше точно как да я манипулира; в ръцете му тя ставаше безпомощна. Но това я правеше още по-нещастна.

— Аз не съм била с мъж досега, а ти… ти си имал всички тези жени! — каза му веднъж свенливо.

— Но това няма значение, нали? — отвърна весело той, застанал между краката й, точно преди да проникне в нея. — Ти си истински талант, Маги. Родена си за секс, скъпа. Хайде сега…

Те си правеха пикници в Хайд Парк, преди да се върнат в Сохо, сядаха следобед в някое тъмно кино и гледаха най-новите филми, или се разхождаха по южния бряг на реката, хванати за ръце. Понякога Маги зърваше отражението им във витрините и си мислеше, че са хубава двойка: той тъмен, а тя руса, и двамата — толкова щастливи. Защото той беше щастлив с нея, тя беше сигурна в това.

Нали?

А после внезапно изчезваше за два, три, четири дни. Тя му звънеше от бара, но никой не вдигаше телефона; отиваше до „Амурс дю Дерек“, а от него — нито следа, и тогава започваше да си мисли, че я е зарязал, а после — дали не е мъртъв? Може да е мъртъв, и това да е причината…

И изведнъж се появяваше, изпълнен със съжаление и извинения: „Трябваше да прескоча до Ротердам, по спешна работа. Имах среща на север, ангелче. Извинявай. Болеше ме коремът, мило, направо ужасно.“

Тя знаеше, че я лъже. Но не можеше да го докаже, а у него имаше нещо, което й говореше, че не бива да го притиска. Обаче си струваше, утешаваше се тя, заради миговете, в които оставаха сами заедно. Когато я галеше по бузата и я целуваше нежно, играеше си с тялото й, като я докосваше и възбуждаше бавно, докато тя започваше да го моли да влезе в нея. После оставаше задъхана, разплакана и изтощена, а той я прегръщаше здраво, докато заспи. Знаеше, че е играч, но в него имаше нещо — нещо в начина, по който се смееха заедно, или когато тя го поставяше на място, а той се съгласяваше с нея с горчива усмивка, или прекрасното чувство, когато вървяха по улицата ръка за ръка и тя знаеше, че той е с нея…

Докато играта загрубя, с отсъствията и уклончивите отговори. Това започна около седмица по-късно и сега тя беше нещастна.

Не можеше да го покани в своето жилище — толкова я беше срам от мръсотията, която оставаше след Камила, и най-вече заради факта че на следващата сутрин трябваше да прескачат нея и онзи, с когото тя беше прекарала нощта — голи, хъркащи, вонящи на секс и стара пот. Така че Маги трябваше да ходи у Дерек — или да чака той да я покани. А това направо я подлудяваше.

Всъщност, точно в тази майска вечер тя бе стигнала почти до критичната си точка: уморена (не спеше, защото се тревожеше и мислеше за него), гладна (не се хранеше добре — беше направо болна от любов), все по-разочарована от живота си в Лондон, отвратена от Камила и апартамента, отвратена дори и от собствените си мечти да стане звезда. Те изглеждаха по-илюзорни от всякога, и сега, някъде дълбоко в себе си, тя се чудеше дали всъщност вече не се е отказала.

И сякаш я беше призовала от света на духовете — в този миг вратата на бара се отвори и Маги с изумление видя да влиза Камила. Джапанките й шляпаха по пода, а тънката й рокля се вееше около нея, сякаш живееше свой собствен живот. Маги беше забравила, че Камила всъщност е доста красива, по един неопитомен, мързелив начин. Тя я зяпна и попита:

— О, Камила, какво правиш тук?

Камила се огледа на всички страни из бара с усмивка, сякаш очакваше публика.

— Отивам в „Раундхаус“. С Дебс и Джеми ще слушаме някаква нова банда. И реших да мина през Сохо преди това, а после си викам — защо ли, по дяволите, да не видя къде се труди Маги по цял ден? Ха-ха!

Нейната превзета, накъсана интонация дразнеше слуха на Маги, както винаги. Тя смяташе, че Камила е един голям фалшификат. Но се усмихна и каза:

— Какво да ти предложа?

— Ами–и–и… — Камила отметна косата си през рамо. После се обърна към мъжа, седнал на бара до нея — това съвсем случайно беше Дерек, който я наблюдаваше с изумление, сякаш е някакво невиждано извънземно. — Какво пиеш? Изглежда много свежо!

— Гордостта на Лондон — отвърна Дерек и я измери с поглед от горе до долу.

Камила кимна на Маги, която се мъчеше да се съвземе.

— Веднага. Камила, това е Дерек. Моят приятел.

— О, боже! — извика Камила, обърна се към Дерек и го хвана за ръката. — Ти ли си прочутият приятел? Не спира да говори за теб.

Дерек вдигна очи към нея.

— Не ми е казвала, че си толкова красива — отвърна той сериозно и стисна ръката й. Камила се наду и Маги усети как страшна болка сграбчи сърцето й. Разбра, че на Камила й е станало любопитно за Дерек и затова се бе появила в Сохо, място, което рядко посещаваше. Въпреки цялата си уж бохемска природа, Камила беше като онези хора, които отегчаваха Маги с разкази за пътешествията си из Европа, но се намръщваха недоволно, ако в бара влезе някой с вид на чужденец.

Дерек вдигна глава и каза на Камила:

— Аз съм голям късметлия. Нали така?

— Да, така е — усмихна се Камила, облегна лакти на бара и притисна стройното си тяло в дървената ламперия. — Истински късметлия!

Дерек й отвърна с плаха усмивка и Маги си отдъхна, доволна, че мигът приключи. Подаде питието на Камила.

— Значи, живееш в Шепърдс Буш? — попита учтиво Дерек.

— Всъщност, съвсем близо до Хартфорд — отвърна Камила. — Там живеят майка ми и баща ми. — Тя се обърна към Маги. — Май не ти казах. Вдигнаха ми издръжката. Много смешно. Татко тъкмо сключил някаква сделка с арабите. Нещо наистина голямо.

— Да не продава камили? — Дерек слушаше с половин ухо.

— Нещо такова. — Камила се изсмя. — Скучна работа. Ръководи „Шербърнс“.

— „Шербърнс“ — бензиностанциите?

— Да — отвърна Камила.

Дерек се втренчи невярващо в нея.

— Будалкаш ме, нали?

— Фамилията й е Шербърн — каза Маги.

Настана неловко мълчание, докато Дерек смилаше чутото.

— Имам прекрасна сбирка от персийски килими. Ще му предложа добра цена, ако иска да ги купи — каза той накрая и Маги разбра, че се шегува само наполовина.

Камила се вторачи в него и каза несигурно:

— Ясно. Ти май си доста забавен.

„Направо е безумно забавен — помисли си Маги. — Не съм го виждала от няколко дни, а сега се прави, че ме няма.“

— Дерек, ти не трябваше ли да ходиш някъде, скъпи? — попита го тя.

— След минута — отвърна Дерек. — Ще ни налееш ли още по едно, бебчо?

— Ще поговорим ли после?

Той не й обърна внимание. Заразпитва за бащата на Камила — как е започнал, как е създал веригата, как е успял. Камила си тръгна след час и когато Маги се върна от мазето, където слезе, за да донесе още джин, Дерек беше изчезнал. Тя тръшна бутилката на бара, сълзи изпълниха очите й и се затъркаляха по лицето й. Трябваше да говори с него. Беше нещо много важно.

На сутринта тя стана рано след поредната безсънна нощ. Гадеше й се и сърцето й се късаше. Втурна се пак към тоалетната, за да повърне. После се изправи нещастно на крака и видя Камила да стои на вратата на мухлясалата баня. Тя пушеше цигара. Маги искаше да й каже да я угаси; от дима й ставаше още по-лошо. Стомахът й се бунтуваше.

— Страхотно забиха момчетата снощи — каза Камила. Гледаше Маги с хладен, преценяващ поглед.

— Браво. Много хубаво. — Маги се опита да потисне поредното надигащо се гадене.

— Дерек с много интересен тип — отбеляза Камила.

— Да — измънка Маги, притиснала хавлиена кърпа към устата си. — О, боже!

Тя се обърна с нещастен вид и пак повърна в тоалетната.

— Бременна си, нали? — попита Камила. Гласът й не беше нито обвинителен, нито развълнуван; беше най-обикновен въпрос.

— Не знам. — Маги се изправи и кимна нещастно. Беше по-лесно да каже истината, направо си беше облекчение. — Да, да… така мисля. Закъснява ми с три седмици и страшно ми се гади.

Тя потрепери от нов пристъп.

— Какво ще правя?

— Следващия път вземи предпазни мерки — отвърна Камила.

Маги се опита да обясни:

— Пазих се. Но не и първия път. Мислех си, че не може да се случи — понеже е за първи път.

— Малката Маги — меденият глас на Камила звучеше почти състрадателно. — Ти май наистина си наивна, а? Не може да забременееш първия път, когато правиш секс? Това е такава тъпотия! Каза ли на Дерек?

— Н-не — отвърна Маги, като бършеше очи и се опитваше да не вдишва вонята от влажната, гадна баня и дима от цигарата на Камила, който заплашваше да я обгърне. — Не знам как да му кажа.

За предполагаемо хипи, Камила беше доста прагматична.

— Махни го — отсече тя и се върна на леглото си в средата на хола. — И те съветвам да не му казваш.

— Но аз искам да създам семейство с него — каза Маги.

— Ако не искаш да го видиш повече, точно това е начинът — отсече Камила. — Казвам ти, момиче — веднага щом Дерек Стоун научи, че си бременна, ще изчезне и няма да го видиш повече.

Тя се усмихна на Маги почти състрадателно и загаси фаса си.

— Сега тръгвам, имам среща. Ще почистя после. Съжалявам, мила.

Тя беше права, разбира се.

Маги така и не му каза.

Защото на следващия ден, когато отиде да потърси Дерек на Бийк Стрийт, хазяинът я пусна да влезе в жилището. Тя намери апартамента, където си беше, но нещата на Дерек ги нямаше вътре. Освен това той дължеше на хазяина, който живееше на долния етаж, наем за три месеца.

Дерек беше духнал.