Шарън Озбърн
Реванш (61)

60

— Здравейте и добре дошли в „Ентъртейнмънт Нюз“! Ще бъдем с вас цяла нощ, за да проследим пристигането на звездите за осемдесет и първите академични награди — тук, в „Кодак Тиътър“, в сърцето на Холивуд. Аз съм…

Буритос, доставени от любимия й ресторант в Западен Холивуд. Кутии с кексчета, поръчани от „Спринкълс“ на булевард „Санта Моника“. И бутилка шампанско „Кристал“. Само с една чаша.

Това й стигаше за тази вечер. Тя нямаше да ходи на Оскарите, не беше поканена. Но имаше запазено място отстрани, пред телевизора.

— Ето че пристигат първите звезди. Виждам носителката на „Златен глобус“ за невероятния „Костюм за убийство“, Октобър Донахю. Сега ще се приближим, за да й зададем няколко въпроса… Невероятна рокля! Вълнувате ли се от присъствието си тук тази вечер? Това е най-великото събитие в календара на Холивуд, нали?

Челси се бе облякла официално и бе повикала фризьор да й направи прическа. Откакто откриха записите, тя отново мина на строга диета и килограмите й се топяха. Тази вечер обаче, си беше дала почивка.

Беше с червена рокля с волани на Вивиан Уестуд, която падаше великолепно по тялото й, а пищната й фигура изглеждаше по-изкусителна от всякога. Беше се гримирала много внимателно.

Макар че не можеше да обясни защо. Чувстваше единствено, че иска да изглежда много добре, когато дойде моментът на нейния триумф. Не искаше да си човърка между зъбите, за да ги чисти от чипса, точно в момента, когато го отвеждат.

— Дами и господа, ето ни пак в ефир след прекъсването… Казвам ви — тук, на червения килим е страшен хаос. Не е лесно да привлечем вниманието на звездите и да ги интервюираме… Не съм виждала досега толкова много хора тук. Вечерта наистина е страхотна, с толкова много превъзходни филми тази година. Само погледнете колко камери има от двете страни на килима — чух, че тук се намират представители от трийсет и осем страни… След малко ще поговорим с…

И така, в шест и трийсет в тази мека февруарска вечер Челси Стоун седеше сама на дивана вкъщи и се приготвяше да гледа.

— Невероятно, превъзходно! Благодаря ви. Пред нас е един истински джентълмен. Към нас по червения килим приближава сър Лио Ръсел, изтупаният продуцент на прекрасните филми с Амбър Стоун и, разбира се, на „Прекрасен живот“. Помните, че напоследък той има известни неприятности със сестрите Стоун, но ние няма да споменаваме това! Здравейте, сър, как сте днес?

И той се появи на екрана. Изглеждаше някак смален. Тя се почувства спокойна, като знаеше, че той е там, а не свит някъде в сенките наоколо и готов да изскочи пред очите й всяка секунда. Сега е моментът, Лио… Тя погледна отново екрана и го видя как побутва към екрана една богомолка с рокля — невероятно младолика старлетка, напъхана в дизайнерски тоалет, но с напълно безизразно лице.

„Боже — каза си Челси, — тази изглежда на не повече от петнайсет.“

— Това е Джо-Ан Коен, Джим. Новата ми приятелка.

— Типичният Лио Ръсел, дами и господа… Радвам се да се запозная с вас, госпожице! Вие сте щастливка, без съмнение. Всички знаем колко е популярен сър Лио Ръсел сред дамите… Откога се познавате? Вие сте великолепна двойка.

— Работим заедно по един филм, Джим. Сценарият е превъзходен и забавен. Романтична комедия. Казва се „Сватбата на Мари“. Джо-Ан е невероятно талантлива млада актриса и скоро ще се превърне в новата любимка на Америка. Обещавам ти, че ще запомниш момента, в който за първи път си видял Джо-Ан Коен, Джим.

Челси се взираше в Лио с ненавист: само как доволно прокарваше пръсти по брадичката си, зяпнал Джо-Ан, сякаш бе крава победителка на панаир, и с какво уважение и сериозност го слушаше тъпата журналистка, сякаш е Далай Лама или президентът, по дяволите. Боже, как го мразеше…

— Благодаря ви много, че ни отделихте от времето си, сър Лио — и Джо-Ан, разбира се! Пожелавам ви късмет и успех във всичко… Те тръгват, но виждам, че някой се приближава към сър Лио Ръсел, сякаш иска да направи нещо… Извинете, господине! Не се бутайте! Казах да се отместите от пътя ми! Ама какво… Боже, уважаеми дами и господа! Там, изглежда, има някакъв проблем. Пред очите ми се случва нещо странно. Не сме сигурни точно какво, но… Появиха се и полицаи от управлението в Лос Анджелис, и те… да, без съмнение. Говорят с Лио Ръсел. Какво ли искат от него?

Челси се наведе напред и се протегна към бутилката, която се охлаждаше в сребърната кофичка за лед. Натисна тапата нагоре — много, много бавно… и тя изскочи с едва доловимо пукване.

— Случва се нещо крайно необикновено. Ще обясня за зрителите пред малкия екран, ако случайно не виждате много добре какво става. Пред нас настъпи страшен хаос. Изглежда, че полицията арестува Лио Ръсел. Говорят му нещо, а той изглежда вбесен, жестикулира към полицаите, но те му слагат белезници… Не съм сигурен дали се вижда добре на екрана, но той изглежда шокиран и страшно притеснен, дами и господа… Водят го към една полицейска кола… Дами и господа, свидетели сме на невероятни сцени тук, на червения килим. Всички се блъскат един в друг, полицаи и звезди. В този момент пристигат и други актьори… А неговата придружителка… Джо-Ан, струва ми се — стои сама отстрани… Полицията откарва сър Лио Ръсел. В далечината чувам хеликоптери и сирени — и, о господи! Виждам поне пет — не, десет полицейски автомобила, спрени отпред, от което става ясно, че това е мащабна операция… Надявам се да сте видели това. Ще се опитаме да разберем какво се е случило и веднага ще се върнем отново в ефир…

Тя си наля чаша шампанско. Пенливата течност се лееше във високата чаша като топено злато.

— Наздраве — каза Челси и отпи с усмивка.