Шарън Озбърн
Реванш (24)

23

— Сали!

Сали Милър продължи да пише на компютъра. Беше си направила маникюра същата сутрин и й харесваше звукът от решителното почукване по клавиатурата и видът на перфектно изглеждащите нокти, розови и лъскави, с гладки бели дъги, абсолютно еднакво оформени.

Лио казваше, че жена, която не се грижи за ноктите си, е жена, която не се грижи за себе си, а той не искал да работи с такива хора.

— Сали! — Гласът прозвуча силно и настойчиво, по плочките се чуха стъпки. Сали въздъхна и поклати снизходително глава, после започна да пише още по-бързо. Какво ще прави той без нея?

— Сали, обадиха ли се вече?

Тя погледна шефа си, застанал намръщен на вратата, и се усмихна. Едва ли щеше дойде ден, когато сърцето й няма да трепва развълнувано всеки път, когато го погледне. Гъстата му черна коса, която той разсеяно отмяташе назад от загорилото си лице; тъмните очи, гладката кожа, хищната усмивка, която разкриваше удивително бели зъби. Тя не можеше да му се насити.

Сали Милър беше момиче с мания: Лио Ръсел. Сър Лио Ръсел, ако трябва да сме по-точни.

— Не — отвърна тя. — Съжалявам, Лио. Знам колко е важно. Но тя тъкмо започна турнето. Просто ще трябва да си по-търпелив! — добави Сали с намерение да го подразни леко.

Той беше в добро настроение и я остави на мира. Отиде в нейния кабинет и се тръшна на креслото. Продуцентската къща на Лио бе навярно най-успешната в Лос Анджелис и благодарение на нея той си бе купил великолепния бял офис в мексикански стил в Санта Моника — една от редицата едноетажни сгради, построени около пищен частен парк — и двор с басейн, където провеждаше кастинги и даваше частни приеми. Можеше да си избере и някой от безличните офиси в Бевърли Хилс, в бизнесцентъра на града, но не пожела. В това се коренеше част от феноменалния му успех във филмовата индустрия: той беше най-добрият и го знаеше.

Лио Ръсел умееше да поддържа имиджа си на непокорен британски гений, както и да използва титлата си, когато иска да впечатли янките, които страшно му се връзваха, но го правеше много рядко пред англичани, които смятаха, че се перчи — и офисът допълваше този успех.

Към края на деветдесетте Лио беше на върха на славата си. Той се бе издигнал сам, но го криеше и наблягаше на изискания си акцент и вид. Беше започнал в Би Би Си преди много години (въпреки твърдението му, че наближава четиридесетте, всъщност беше на четиридесет и пет) и бързо се прочу, като докара звезди от сапунени сериали и комедианти да играят в сериозни филми. Критиците не одобряваха това, но пък публиката ги обожаваше.

Простата истина бе, че Лио притежаваше почти пророчески способности да разбира какво е нужно за основната публика и как да постига търговски успех. Никой нямаше преценка като неговата, а освен това беше готов да направи всичко, за да постигне каквото иска — не изпитваше угризения да прегази онези, които стояха на пътя му. Колегите му го ненавиждаха и презираха начина, по който бе стигнал дотук, но шефовете му го боготворяха. Той им носеше успех, а те искаха точно това.

Но Лио скоро се отегчи от правилата и ограниченията в Би Би Си и когато вече научи оттам всичко, което му беше нужно, основа собствена продуцентска къща, която продаваше за много милиони идеите му на корпорацията. Това му стигаше, за да предприеме следващата стъпка и да започне в киното, а и разполагаше с перфектния сценарий: романтична комедия за английско момиче и американец, които се срещат в Лондон и се влюбват, и това му донесе световната слава.

Когато „Джими и Джени“ излезе в началото на 90–те, той имаше огромен касов успех по целия свят. Някои завистливи езици из британската преса заявиха, че това ще бъде просто еднократен успех и че този нафукан тип от телевизията Лио Ръсел просто е извадил късмет. Беше намерил голяма американска звезда и популярна британска актриса, плюс обичайния асортимент от добри характерни роли и стереотипи. Просто му се бяха паднали наредени карти. Нищо повече.

Лио не им обърна никакво внимание. Качи се на самолета за Ел Ей и през следващите пет години вървеше от победа към победа. Съсредоточи се предимно върху леки романтични комедии, които неизменно ставаха касови хитове и в тях винаги играеше звезда, по която задължително си падаха и мъже, и жени. Винаги, когато можеше, наемаше талантливи британски актьори, редовно участваше с голям успех в благотворителни британски кампании в чужбина. Всичко това — заедно е факта, че силните на деня все още го харесваха, независимо че равнопоставените с него или по нисшестоящите добре знаеха що за птица е — му донесе британската титла само след няколко години.

Освен това той нямаше вътрешни противоречия. Не бе израснал в бедност, нито бе имал баща пияница и побойник. Напротив — беше роден в скучна еднофамилна къща в Уотфорд, на улица със скучни еднофамилни къщи, разположена до друга, съвсем същата улица. Майка му и баща му бяха още живи, но той отдавна се бе разплатил с тях. Не изпитваше чувство на вина. Нямаше какво повече да им каже; би дотегнал и на тях, и на себе си. На тяхно място и той би предпочел да вземе парите.

За Лио парите бяха всичко. Те бяха в основата на всички негови действия. Те даваха власт. Лио беше изпълзял от средите на посредствеността и не искаше никога вече да се върне там. Парите позволяваха да контролираш нещата, да държиш щурвала. Можеш да си позволяваш само най-доброто и го искаш, за–щото така показваш на всички колко си силен: най-важният човек в стаята. Генералът, който командва пехотинците. Караше доставчиците си да му носят само най-чист първокачествен кокаин за купоните, а не оня боклук, дето го продават на „Сънсет“. Ако трябваше да е честен, не различаваше шампанско „Кристал“ от ламбруско вино. Но нямаше значение. Важен беше единствено фактът, че бутилката струва стотици долари и ти печели уважението на мъжете в стаята, а момичетата ти се натискат. Защото Лио чукаше жените. А не те него.

Поради което той бе доста разпален относно Амбър. Много разпален. За филма „Балът“ тя не му трябваше за главната роля, а за рекламния трейлър с песента и танца, който щеше да стане образец, витрина за нейния талант.

Лио бе заинтригуван от това момиче — имаше вродена гениалност да разпознава доброто качество от пръв поглед. А в нея видя фактора на привлекателността.

Знаеше, че на пазара има търсене за свежа млада звезда — на двайсет Амбър беше все още достатъчно млада, за да може да изиграе гимназистка от горния курс, а после…

Тя предлагаше пълен пакет. Истинска маркетингова мечта — дори и косата й беше кехлибарена! Тя беше точно това, което му трябваше. Почти напипваше парите, а когато Лио Ръсел искаше нещо, той винаги го получаваше.

Но защо не му се обаждат?

Сали го проследи с поглед как крачи напред-назад из кабинета. Обърна се да я погледне. На гърдите му, през разкопчаните горни копчета на плътната бяла копринена риза, се виждаше плетеница от тъмни косми. Лио винаги носеше плътни бели копринени ризи. В дома си в Бевърли Хилс имаше стотици, закачени в дълъг гардероб, ухаещ на сандалово дърво. Работата на Сали като негов асистент беше да гарантира, че са безупречно чисти.

Той беше почти абсолютно перфектен, по дяволите, и го знаеше. И двамата го знаеха.

И двамата страшно се гордееха с това, че бяха успели да спрат видимия ход на времето.

Познаваха се от над десетилетие. Тогава почти трийсетгодишната Сали беше професионален личен асистент и се премести в лондонския офис на огромната импресарска агенция, за която работеше. Шефът й беше свиня, тя се чувстваше самотна в Лондон и един ден, когато Лио влезе с решителна крачка в техния офис за бизнес среща, тя направи така, че да я забележи.

Той харесваше американците: те бяха експедитивни и ентусиазирани, имаха хубави зъби и обичаха британското произношение. Беше лесно да я вкара в леглото си и да й достави удоволствие. Сали се грижеше за себе си тогава, както и сега, и нейното стегнато елегантно тяло се извиваше във всяка предпочитана от Лио поза. Единствената й цел бе да му достави удоволствие, и точно това отегчаваше Лио. Един следобед, тъкмо му бе направила направо феноменална свирка — дали не го учеха в колежа как се прави, тези калифорнийски момичета? — точно преди да стане и да го прегърне, защото той обичаше да се изпразва в устата й, но не искаше да я прегръща после, той й заяви, че ходи с друга.

За Лио беше много по-лесно да бъде чаровен, но брутален с жените, когато искаше връзката да приключи. Нямаше смисъл да ги оставя в плен на някакви илюзии и да им дава надежди.

Но му хареса отношението на Сали, когато й каза:

— Съжалявам, мила… това няма да свърши добре. Не мисля, че си най-подходящата за мен и не мога да те лъжа.

Тя коленичи тихичко до него, все още гола. Замълча, преглътна и примигна. Сякаш контролираше нещо в себе си и се бореше с някакъв примитивен подтик. После каза:

— Добре, разбирам. Няма проблем.

— Наистина ли? — Лио беше заинтригуван и дори леко впечатлен от хладнокръвието, с което тя прие думите му.

— Абсолютно — отвърна Сали. Ръцете й се вдигнаха към гърдите, тя ги обхвана с шепи и щипна все още настръхналите зърна с тънките си пръсти. — Само още едно нещо, Лио! Ще направиш ли още нещо за мен?

— Хм. — Лио скръсти ръце на тила си и я погледна преценяващо. Не обещаваше нищо, без да е сигурен, че ще получи нещо в замяна. Наблюдаваше я внимателно.

— Да. Добре. Какво има мила?

Тя облиза устни.

— Ще го направим ли още веднъж, преди да си тръгна? Защото — тя прокара бавно един лъскав розов нокът по все още набъбналия му, но леко отпуснат пенис — съм донесла това.

Извади чифт белезници, подплатени с кожички отвътре, и го погледна умолително.

Боже, тази си я биваше. Лио почувства как се възбужда отново, въпреки че беше свършил само преди минута. Той повдигна едната си вежда.

— Няма проблем, бейби.

— Искам да ме контролираш — каза тя лъчезарно и се отпусна на копринените чаршафи. Погледна го, а пръстите й се плъзнаха надолу по бедрата към косъмчетата, между които прозираше една забележима цепнатина.

Лио Ръсел нямаше въображение. Той беше изпълнител, а не мислител, и отдавна бе престанал да гледа на Сали като на сексуален обект. Но понякога си спомняше за този миг, когато тя му бе подала белезниците и се бе изтегнала назад на леглото. Сякаш се приковаваше към него. И приемаше, че му е напълно подчинена, че ще направи всичко за него…

Тя наистина бе започнала като секретарка в импресарска агенция, но през годините, докато неговият успех растеше, ролята на Сали в живота на Лио ставаше все по-основна. Тя се върна в Калифорния, когато той се премести в Ел Ей, и сега се грижеше изцяло за Лио, за къщата му, за сметките му, когато него го нямаше. Тя носеше дрехите му на химическо чистене и му купуваше костюмите, след инструктаж от него. Ако той блъснеше някоя от спортните си коли, тя уреждаше ремонта и застраховката.

На трийсет и осем, по холивудските стандарти Сали наближаваше средна възраст, но като съвсем млада беше много красива и се поддържаше във великолепна форма. Беше спретната, безупречна, чиста — всеки сантиметър от тялото й, от лакираните нокти до боядисаната на красиви кичури коса. Сали знаеше, че Лио ненавижда немарливостта, и затова винаги идваше с идеално нанесен грим, който задължително освежаваше на обяд, поддържаше зъбите си ярко бели и блестящи, а по тялото й нямаше нито един излишен грам.

Кожата й може и малко да беше поостаряла, особено под жаркото калифорнийско слънце, а гъвкавото й някога тяло може би беше станало малко по-жилаво и твърдо след годините безпощадни упражнения и солариум, но това, което Сали не виждаше, бе, че изглежда прекалено изкуствена, като восъчна кукла. Тя искаше да е съвършена за Лио — и всъщност така и не беше разбрала, че по този начин се е отказала от своя собствен живот в преследване на това съвършенство. Но тя смяташе, че си струва.

Всички, които работеха с Лио, познаваха Сали и тя харесваше това свое положение в живота му. Знаеше, че той й се доверява стопроцентово. Беше извънредно лоялна към него — той знаеше, че почти няма личен живот.

Напоследък въобще не се замисляше, че върши все по-голяма част от неговата работа. Отдавна вече не й идваше наум, че е талантлива и способна колкото всеки друг продуцент, че би могла да направи собствена кариера във филмовата индустрия. Ако някой й го предложи, тя би го погледнала с неразбиращ поглед. От много време се бе отказала от собствената си личност заради неговата.

Тя бе посветила живота си на Лио. И бе превърнала властта, която можеше да има, в един изключителен живот — както й се струваше — за самата нея. Да се грижи за него.

Лио отдавна бе свикнал да й казва различни неща, без да го е грижа за чувствата й. Доверяваше й се по-скоро както един мъж се доверява на свещеник или на психолог. Знаеше, че като й поверява тайните си, те са на сигурно място — двамата бяха преживели много неща заедно през всичките тези години.

Сали знаеше какъв е проблемът с Амбър. Тя разбираше Лио. Амбър бе на върха в момента. Тя беше талантлива и млада — той ги харесваше по-младички. Щеше да й даде роля във филм, да преспи с нея и да продължи живота си… Поне с всички останали се бе случвало така, мислеше си Сали. С всички останали, с изключение на нея, Сали. Тя бе останала до него.

— Заради Амбър ли е тази тревога? — попита тя, като се опитваше да изглежда загрижена.

Прибра един рус кичур зад ухото си.

— Успокой се, Лио, ще се обадят. Минаха само няколко дни. Направо би било лудост да откаже ролята.

— Имам специално чувство за нея, това е. Тя… тя просто си има всичко.

Гласът на Лио беше дълбок, провлачен, секси. Сали понякога прослушваше оставените от него съобщения по два пъти, само за да чуе отново гласа му.

— Какво например? — вметна тя и му хвърли полупредизвикателна, полуласкателна усмивка.

Лио започна да брои на пръстите си.

— В момента на филмовия пазар се чувства остра нужда от човек като нея. Тя може да пее. Може да танцува. Мила е. Момичетата я харесват. Мъжете я желаят. Има такава широка, завладяваща усмивка на сладко момиченце, но всъщност е жена. Може да играе, просто го има в себе си. Забавна е, леко непохватна, но е сладка и искрена, и точно това ще ги грабне. И е напълно податлива на влияние. Направо си го проси. — Той замълча. — Или по-скоро майката… впрочем, именно тя командва парада.

— Аха! — кимна Сали.

Той стана и закрачи из стаята.

— По дяволите, много е добра. Направо е съвършена.

Той спря, потънал в мислите си. Ужилена от остра ревност, Сали разбра, че си представя какво би било да лежи между краката на двайсетгодишната Амбър Стоун, а острите й млади гърди се люлеят нагоре-надолу с движенията му… Тя познаваше достатъчно добре Лио. През целия си живот тук се бе учила да разпознава тези неща.

Той й се усмихна, сякаш четеше мислите й, и поклати глава. Сали изведнъж отчаяно пожела да смени темата и каза небрежно:

— Много риба има в морето, Лио. Хей, обади се Сол. Иска да си кажеш мнението за последния вариант.

— Не съм го чел. Кажи му да си гледа работата.

— И аз не смятам да го чета — каза Сали успокоително. — Защо не се върнеш в кабинета си да прочетеш тези няколко сцени? Джони казва, че няма да продължат, докато не си кажеш мнението, а студиото вече доста се забави. Трябваш им.

Лио вдигна очи. Изглеждаше изморен, помисли си с тревога тя. Той мразеше ситуации, в които не контролира нещата. Под очите му имаше тъмни кръгове и беше небръснат, но според нея така изглеждаше още по-секси.

Той бавно се усмихна.

— Какво ще правя без теб, Сали?

— Не знам — отвърна искрено тя. — Мисля, че си голям късметлия, Лио Ръсел.

— Така е. Знам го — отвърна й той, а погледът му прескочи от нея към стената отзад и тя разбра, че отново го губи.

— Всичко е заради тази кучка, майката. Тя стои зад това. Опитва се да ме държи в шах.

— Майката на Амбър ли?

— Тя й е мениджър, тя поръчва музиката.

О, майката е мениджър на малката? Разбира се — тази работа просто няма да стане. Сали за малко да се разсмее от радост.

— Тя пък какво разбира от тази работа?

— Предполагам, че доста. — През лицето на Лио премина тъмен облак. — Беше омъжена за Джордж Стоун — известно време той беше най-добрият в бизнеса, някъде в края на осемдесетте и началото на деветдесетте. Страшно влиятелен, самоуби се накрая. Работих с него, когато започвах кариерата си. — Лицето му отново се проясни. — Боже, сега си спомням. Той търсеше нови проекти за другата си дъщеря, Челси. Челси Стоун. Бях я забравил напълно.

Сали се усмихна широко и имитира интерес.

— Коя е Челси Стоун? — попита тя, макар че всъщност никак не я интересуваше.

— О — Лио не беше особено словоохотлив. — Сестра й. Изпаднала звезда от тийнейджърски сериал — катастрофирала с кола, надебеляла, започнала да взема наркотици. — Той поклати глава съжалително. Самият Лио често вземаше кокаин, но държеше ситуацията под контрол. Презираше хора, които не могат да се контролират.

Той погледна навън през прозореца към яркото калифорнийско слънце, синьото небе и белите ъгли на високите сгради, които се мержелееха в далечината, към пурпурните бугенвилии, потрепващи отсреща по склона, който слизаше към океана.

— Уж именно тя е талантливата. Но днес не я споменават. Направо я изтриха от картината. Какво ли се е случило с нея?