Шарън Озбърн
Реванш (34)

33

— И какво да правя сега, мамка му? — Челси вдигна пухкавата си гореща ръка към челото си, за да изтрие потта от него.

Жената от „Бритиш Еъруейс“ не беше особено любезна.

— Госпожице Стоун, както казах, ще се свържем с вас веднага щом пристигне багажът ви. Поднасям ви своите най-искрени извинения.

— Но аз… — Челси метна през рамо дамската си чанта — единствената чанта, която притежаваше сега. — Нямам нищо! Не разбирате ли? Абсолютно нищо, по дяволите!

— Ние, разбира се, ще ви компенсираме за проблемите. — Момичето мигаше бързо като робот на автопилот. Челси искаше да й забие един. — И ще ви информираме, когато багажът ви пристигне — да се надяваме, със следващия полет. А може би междувременно сестра ви ще ви заеме някакви дрехи, когато стигнете у тях.

— Да бе, как ли пък не — промърмори Челси подигравателно, а по гърба й се стече капка пот, гореща и гадна като гол охлюв. Тя огледа безформената си розова тениска и грозното сиво долнище от анцуг, мърляви и вмирисани на пот след дванайсетчасовия полет, и си помисли ядно за момичешката фигурка на Амбър, острите й твърди гърди и слаби бедра.

А тя самата беше тантуреста и дебела, попаднала в град, където да си слаб беше религия.

— Значи да взема дрехи от сестра си, а? Страхотна идея.

— Ами добре тогава, договорихме се! — каза представителката на „Бритиш Еъруейс“. — Благодаря ви, че летяхте с нашата авиокомпания. Довиждане и приятен ден.

— О, я се разкарай — измърмори Челси и се обърна към рампата за такситата.

Това пътуване беше грешка. Знаеше си го от самото начало. Докато таксито пътуваше по невероятната магистрала „Пасифик Коуст“ към къщата на Амбър в Малибу, тя зяпаше през прозореца, а погледът й бе замъглен от умора. Внезапно забеляза огромен билборд и се зазяпа в него с отворена уста.

Беше висок към дванайсет метра, с надпис:

ЛЮБИМКАТА НА АМЕРИКА СЕ ЗАВРЪЩА!

АМБЪР СТОУН в „МОМИНСКО ПАРТИ“!

ПРЕМИЕРА — 24 МАРТ!

Под надписа беше поставена снимка на Амбър с толкова бели зъби, че изглеждаха радиоактивни, с кичозен воал и букет от изкуствени цветя в ръце. Единият й крак беше вдигнат върху една маса, а изпод полата й надничаше жартиер, но представен уж скромно — в розово и бебешко синьо… Каква боза!

Таксито мина под някакъв мост, който затъмни за миг ярката слънчева светлина, Челси зърна отражението си в стъклото на колата и изстена. Това не беше Челси Стоун, най-голямата британска звезда, страхотна, великолепна и свръхталантлива, която великодушно се съгласява да се яви на кастинг за филм. Отново беше станала тлъстата Челси от преди, потната махмурлийка, която беше пила твърде много в бизнес класата на самолета и сега горчиво съжаляваше. Чувстваше кожата си посивяла и мазна, от конската й опашка бяха провиснали кичури коса и изглеждаше съвсем изпаднала. От двете страни на шосето до безкрая се нижеха палми. Сякаш бе на чужда планета.

За нещастие, когато стигнаха до бариерата на пътя, който водеше към къщата на Амбър, разположена в другия му край, до океана, неприятностите не бяха свършили.

— Името ви не е в списъка — каза бодигардът, застанал непоколебимо до двуметровата ограда. — Не мога да ви пусна, щом името ви не е в списъка.

— Аз съм сестра й, по дяволите — изкрещя Челси. –Тя ме очаква.

Охранителят я погледна, сякаш беше луда.

— Не мога да го направя. Не мога да пусна колата вътре.

На шофьора на таксито вече му бе писнало от Челси. Явно беше никоя — без багаж, въздебела и потна, и крещеше на хората обидни думи.

— Слизайте тук — каза й твърдо той, след като си смигнаха с охраната.

— Не може да бъде! Това е някакъв абсурд — измърмори Челси, докато бъркаше в дамската си чанта за пари, които хвърли насреща му. — Добре дошли в шибаната Америка! Не е истина!

Онази Сали беше предложила да я настани в хотел и да я посрещне на летището — Челси не можеше да повярва, че й отказа и поиска да отседне при сестра си. Тя вървеше пеш по пустия път под палещото слънце — тя, Челси Стоун! Само ако можеха да я видят така в Англия! Ставаше нещо нередно.

Най-накрая стигна до входната врата на къщата на Амбър в края на шосето. Натисна звънеца на интеркома; слава богу, икономката беше предупредена за пристигането й и я пусна да влезе. Най-после някой в този идиотски град знаеше, че тя е тук.

Челси тръгна по алеята през буйната зелена градина към покрития с жасминов храст вход на къщата.

Мина покрай по-малка къща за гости, която бе почти с размерите на „Бей Трий Хаус“, дома от тяхното детство. Откъм къщата се чуваше ромон на фонтан или маркуч, който кротко пръскаше тревата. Челси си пое дълбоко дъх, прокара нескопосано ръце през оплетената си коса и се опита да успокои внезапната си нервност. Виж ти. Малката Амбър се бе справила добре. А ето че сега и Челси бе дошла за своя дял.