Шарън Озбърн
Реванш (41)

40

Предполагаше ли Челси Стоун какво ще се случи? Че ще се влюби в Лио Ръсел? Ако се беше запитала — нещо, което нямаше да направи, защото не си падаше по размислите, поне напоследък — вероятно би си отговорила „не“. Лио беше гаджето на Амбър. Челси вече бе получила ролята във филма, като според Амбър я бе отнела от самата нея. Не искаше да прави нищо друго, което да обърне лодката.

Проблемът с Челси беше, че тя искаше всичко и го искаше веднага. След години на отчаяние и пристрастяване след смъртта на баща й, тя с мъка се бе измъкнала от дупката и с борба се бе изкачила до върха. В Ел Ей й вървеше, благодарение на собствените й усилия. Беше млада, стройна, чувстваше се невероятно и беше готова да си прекара добре. Знаеше, че трябва да се възползва от всичко, което й се предлага.

С други думи, беше узряла и готова да я откъснат от клона.

— Пийни още едно уиски — каза Челси.

Тя запълзя на колене през прохладната трева, като се кикотеше и размахваше бутилката, която държеше в ръка.

— Напивам се с Челси Стоун — измърмори Лио. — За бога, в какво се забърквам?

— Аз не бива да пия — заяви тя. После прокара пръсти през косата си. Срещата с режисьора и продуцентите бе минала добре и Челси започна да чувства, че този чудовищен, невероятен филм, от който се ужасяваше, може би е възможен, може би тя ще изиграе добре тази роля.

Беше убедила Лио да се върне с нея до къщата на Амбър и сега се бяха разположили на тревата и пиеха. Поне тя пиеше. Той седеше на ленения си режисьор–ски стол и я гледаше.

Амбър отсъстваше вече четвърти ден. Бе заминала, без да се сбогува, ядосана и на двамата, и в резултат на това те се чувстваха като палави деца.

Челси внимателно сложи треперещата си ръка на коляното на Лио, наля още уиски в чашата му и каза:

— Не бой се. — Полагаше усилия да не й личи по говора, че е пияна. — Не хапя. — После се изкикоти весело.

Челси долови някакво движение зад Лио и видя Карлос, който се скри в къщата. Беше работил в градината цяла вечер, подкастряше чемшира.

— О-о-о — каза Челси и поклати глава.

— Какво има? — попита Лио. Обърна се да види накъде гледа тя и изражението му помрачня.

После каза весело:

— Някой точи лиги по градинаря, а?

Тя беше пияна и безгрижна, а и вече беше късно.

— Аха — отвърна откровено. — Най-общо казано, да — точи лиги по градинаря.

Лио стана. Тя не виждаше изражението му. Затова се изправи несигурно на крака, като мигаше често.

— Трябва да вървя — каза Лио. — Утре ме чака тежък ден, а вече стана късно.

Челси изпадна в ужас.

— Не може да караш в това състояние.

— В Ел Ей, сме, сладурче — засмя се той. — Да, мога.

Тя го гледаше, задъхана.

— Остани още малко.

Лио знаеше как да ги подработва, винаги — без пропуск. Той си пое дъх и се приготви да й каже ключовата фраза. Добре че бе смръкнал една магистралка преди това. Чувстваше се на върха на света, непобедим… Може да я улови тук и сега. После щеше да я издърпа за кукичката и да я извади на сушата.

— Искаш ли да остана?

— Да — отвърна провлачено Челси.

— Не искаш ли да влезеш и да намериш младежа, който подрязва храстите? — Лио се усмихна и я хвана за ръката.

От допира на пръстите му по кожата си Челси се изчерви. Тя се доближи само на няколко сантиметра от него и вече почти се докосваха. Челси се задъха, гърдите й се надигаха бясно и се отъркваха в Лио. От гърлото му се изтръгна тих стон.

— Ела с мен — каза той и я поведе към къщата.

Когато останаха сами на вратата на спалнята, той я притисна към стената и каза:

— Желая те, Челси.

После избърса уискито от устата си и я целуна.

Ръцете му се движеха по тялото й. Челси затаи дъх. Отдавна никой не я бе пожелавал. Лио? Направо не беше за вярване.

Тя усещаше езика му в устата си, как я търси и опитва, а ръцете му бягаха по цялото й тяло. Когато достигнаха гърдите й, той изстена. Челси беше с лятна рокля и не носеше сутиен. Бавно и много нежно Лио смъкна презрамките от гладките й рамене и издърпа плата от облите й гърди. Те се разголиха и когато ръцете му се докоснаха до тях, той потръпна.

— Знаеш ли… — той я погледна в очите и притисна силно мекото й хладно тяло — … че имаш страхотни гърди! Моля те, кажи ми, че го знаеш.

Той ги целуна нежно, после по-силно, стисна ги в шепи, ощипа зърната й, после скъса роклята и я смъкна от тялото й, а тя го целуваше диво в отговор и се заизмъква от остатъците от роклята със страст, която изненада дори самата нея.

— Боже… толкова си красива — изрече той с дрезгав глас. Челси знаеше, че това не е вярно, че е само фраза, с която да постигне каквото желае, но за нея това нямаше значение. Вече нищо нямаше значение. Той я желаеше — нея, момичето, на което само допреди няколко месеца гледаше като на екземпляр от панаир. Тя обви врата му с ръце, почувства мускулестото му тяло до своето, твърдият му пенис се търкаше в корема й. Тя го целуна и притисна силно втвърдените си зърна към гърдите му.

— Моля те, не отслабвай повече, обещаваш ли? — промълви задъхано той, докато я целуваше по шията. После спусна ръка надолу по корема й зад ръба на бикините. — Сега си направо идеална.

Лио плъзна пръст между бедрата й. Челси отвори широко очи и ахна от изненада.

— Влажна си — каза той, останал почти без дъх. Стори й се, че ще припадне от желание. — Готова си за мен.

— Лио — Челси се опитваше да не обръща внимание на пръстите му, които се движеха към цветето й. — Ами…

— Недей — прекъсна я той и я побутна леко назад към леглото. После я обкрачи и сложи ръце от двете страни на лицето й. — Сега сме само ти и аз, Челси… Искам те толкова много… но ще те накарам да ме молиш!

Докато шепнеше тези думи, вкарваше езика си в ухото й. После бавно го плъзна надолу по шията й, още по-надолу между гърдите и чак до пъпа. Но всеки път, когато тя се надигаше към него, той я отблъскваше.

— Още не — повтаряше спокойно, а тя се гърчеше под него, изпълнена с безумно желание да го усети в себе си. — Още не. Ти си моя и ще те накарам да свършиш и да крещиш от удоволствие.

И когато след няколко минути наистина свърши, тя потрепери неистово и тихо извика името му. Лио я притисна за секунда, после се наведе към нея и обви ръката й около набъбналия си пенис. Тя погледна надолу към него, после вдигна поглед към очите му и се усмихна.

— Сега ще те чукам — прошепна той. — Ще те накарам да свършваш отново и отново…

Тя го насочи към себе си, малко по малко, и когато той влезе в нея, остана замаяна. За първи път в живота си правеше секс с мъж, чийто пенис бе поне двайсет и пет сантиметра.

Тя се усмихна изумена. Пенисът му бе толкова голям, че изпита сладка болка. Изстена от удоволствие, когато той влезе още по-навътре в нея.

— О, господи, Лио!

Той й се усмихна с лисичата си усмивка. Влизаше в нея отново и отново с дълбоки и силни тласъци, които достигаха до най-съкровената й точка. Движеха се в невероятен синхрон и виковете им също звучаха в хармония. А когато експлодира, той рухна върху нея с вик. После помръдна пениса си в нея още няколко пъти, докато галеше нежно гърдите й. Целуна я, стисна дупето й с ръка и въздъхна:

— О-о-о… Изобщо не очаквах такова нещо.

После заспа.

 

 

Тя мислеше, че на сутринта ще се чувстват неловко. Но се събуди от езика на Лио, който я галеше между краката. Страстно стисна главата му с ръце.

— Какво правиш, за бога… — възкликна, все още не напълно будна. После изстена от удоволствие и изви гръбнак.

— Малка сутрешна загрявка — отвърна той и я погледна измежду бедрата й.

Може би точно в този момент Челси се влюби в Лио Ръсел, затова че я ближе, за да я изненада приятно, и заради пениса му с размер, на който би завидял дори кон. Не можеше да повярва, че това е същият онзи Лио, който лъжеше, изневеряваше и комуто не можеше да се вярва.

Същият Лио, който живееше със сестра й. Който се отнасяше към Амбър като към стока, като към играчка еднодневка.

Тя застина за миг, замислена, но той не спираше, езикът му работеше по най-нежните й места, ръцете му галеха хълбоците и бедрата й. А когато удоволствието я завладя изцяло, езикът му се плъзна към клитора й, възбуждайки и галейки. После изведнъж спря и каза:

— Толкова си тясна… от години не съм се чувствал така!

Изрече го почти с изненада, сякаш самият той не вярваше, вперил в нея тъмните си очи. После отново започна да я смуче и ближе с грапавия си език и тя завика от удоволствие и желание, вече без да може да мисли за нищо друго.

Не мислеше и когато се свлече след миг в скута му и почти се задави от дължината на пениса му, изпаднала във възторг от това как изпълва устата й и колко е твърд. Това беше мъж, а не момчетата, с които бе свикнала.

Или когато той я награби същата вечер в банята и започна да я гали настойчиво между краката, приковал ръцете й високо над главата, докато тя не зави като диво животно, и тогава й го вкара, усмихнат и доволен от това колко безпомощна беше тя в ръцете му.

Нито мислеше за това, когато я облада изотзад на балкона в къщата на Амбър няколко вечери по-късно и тя гледаше към океана пред себе си, към вълните, които се разбиваха на малкия плаж, а той бе обхванал гърдите й с шепи и тласкаше големия си твърд пенис все по-навътре в нея, целуваше я по шията и шепнеше името й, докато, почти задавена, и тя произнесе неговото.

Челси дори не предполагаше, че той бе пожелал точно това още първия път, когато я видя, и сега го бе получил, въпреки риска, въпреки че те двамата извършваха поредното предателство спрямо Амбър…

Не знаеше и това, че Лио Ръсел винаги получава каквото иска.