Шарън Озбърн
Реванш (20)

19

— И като разбра, че съм гей, ме преби и ме изхвърли.

Тънките пръсти на момчето стискаха чаша кафе.

Джордж кимна съчувствено.

— И ти избяга от Глазгоу заради пастрока си, така ли?

— Да — отвърна младежът. — И сега не ми пука какво ще става с мен. Само да се махна от него. Копелето гадно.

— А майка ти? — Джордж бе обвил раменете си с ръце и гледаше как момчето малко по малко се отваря и отпуска. Бяха отишли в „Бей Трий Хаус“, долу, в „бърлогата“ на Джордж, неговия кабинет в мазето, където оставаше да спи понякога или канеше клиенти. Беше уютна стая с малка кухничка, поизтъркан кожен диван, красиво старинно бюро с компютър и лавици от стена до стена, отрупани с книги, дискове и сложени в рамки плакати на неговите клиенти. Това беше неговото място, недокоснато от влиянието на Маргарет. Той дори го чистеше сам; единствено тук и никъде другаде из къщата, се чувстваше напълно у дома си.

— Майка ми ли? Въобще не й пука, щом си намери нов мъж — друго не я интересува вече — каза момчето.

— Ужасно! — Джордж искаше да се протегне и да го притисне към себе си, но се боеше да не би да го изтълкува погрешно. В тъмните очи на младежа Джордж виждаше изражение, което не му харесваше: дали не разгадава тайната на Джордж? Беше лудост Джордж да използва онази отбивка и да утолява страстите си, като през цялото време да се бои да не го разкрият.

Но ето че бе довел Гавин в дома си. С това беше преминал определена граница и сега бе изключително важно тайната му да се запази.

Но не можеше да го остави там, ужасен, сам край пътя. Пътувал от Шотландия дотук на стоп и стигнал до Стейнс, когато го качил някакъв, който се оказал пълен перверзник. Гавин му се изплъзнал, щом онзи спрял на една отбивка, а после изчакал скрит в храстите до мръкнало; когато Джордж го видя, беше вече почти нощ, а той не бе ял цяло денонощие, не знаеше къде ще спи и какво ще прави.

Може би, каза си Джордж, не трябваше да му помага — но можеше ли да го остави там, това уязвимо младо същество с огромни очи и свенлива, мъдра усмивка, която подсказваше, че собственикът й ясно съзнава своя чар? Джордж не си падаше по младежи, макар че по време на тайните му любовни похождения най-често именно те бяха готови да го правят за пари.

Този обаче събуди у него желание да го защити и покровителства. Нещо в него му напомни за Маргарет при първата им среща, тъкмо когато бе решила да не се нарича вече Маги, макар че през бронята й понякога надникваше един очарователен намек за неземно чудо. Тя беше толкова млада, толкова уязвима и нежна: кога, чудеше се той разсеяно, беше станала толкова корава?

Джордж поклати глава. Беше уморен, денят се оказа много дълъг, а пътуването към къщи само увеличи умората му.

— Хубаво е тук, у вас — каза Гавин и отпи от уискито. — Наистина ли мога да остана тук тази нощ?

— Естествено — отвърна Джордж гръмогласно. — Жена ми я няма…

— А, значи така — усмихна се Гавин. — А аз си мислех, че не си като другите, Джордж. Засрами се.

— Не ставай смешен. — Джордж чувстваше, че се държи като учител, заплашително и надуто. — Въобще не е така.

— А как е?

И тогава Гавин стана и се приближи. Прокара много лекичко пръст по отпуснатия му пенис. После погледна Джордж в очите.

— Само искам да ти благодаря.

Опитните му пръсти опипаха нежно слабините на Джордж и когато той почти незабавно се втвърди, погледите им се срещнаха.

— Гавин — отблъсна го Джордж. — Няма такова нещо. Казвам ти.

Той се облегна на мивката.

— Така ли?!

И все пак… той беше толкова самотен и просто търсеше човешко присъствие. Докосването на нечия ръка до тялото си… Джордж затвори очи. Не…

— Не ти вярвам. Мисля, че е точно така. Ти си толкова задръстен, нали, Джордж? — каза нежно Гавин. Пръстите му се плъзнаха по цялата дължина на втвърдения му пенис. Джордж задиша тежко и на пресекулки.

Кое е това момче, което иска да се отблагодари по този начин?

Джордж поклати глава в последен отчаян опит да се съпротивлява и каза неубедително:

— Не е необходимо да правиш това.

— Но аз го искам — отвърна Гавин. — Ти си добър човек.

Добър човек. Да бе.

Гавин бавно се смъкна на колене, все още с поглед, впит в лицето на Джордж, бавно разкопча панталона му, бръкна в идеално изгладените боксерки на ивици, откъдето напираше да излезе еректиралият му пенис, и го издърпа нежно навън. Докосването му бе почти непоносимо за Джордж. Той се отпусна назад върху мивката, а Гавин бавно обви пениса му с мокрите си устни и го налапа докрай.

— О, боже! — Джордж се задъха. Намираше се в собствената си бърлога вкъщи, беше ужасно, грозно… Но беше невероятно, изумително приятно, никога не се бе чувствал така!

— О, боже мой!

Гавин погледна нагоре и се усмихна. Извади го от устата, си колкото да каже:

— Не свършвай така. Искам да ме чукаш.

Той го хвана в основата с едната ръка, а с другата го стисна нежно, но силно за топките и задвижи глава напред-назад, а Джордж можа единствено да се отдаде на мига…

Като поизтрезня още малко, Челси отново промени решението си да отиде при баща си. Може би щеше да е най-добре да се прибере в апартамента, да поспи и на сутринта щеше да се почувства по-добре. Но вече бе ядосала достатъчно шофьора и ако пак го накара да обърнат, този път може би наистина щеше да я излъже със сметката или да я зареже насред нищото. Така че остана загледана през прозореца, като се молеше да стигнат по-бързо. Уейбридж беше далеч и в мисловен, и в географски смисъл.

Когато пристигна на „Принсес Драйв“, тя се позабави пред къщата, докато се пооправи малко. Не искаше да изглежда така зле, както се чувстваше. Студеният въздух я удари — беше все още далеч по-пияна, отколкото си даваше сметка.

Колата на баща й, луксозният му мерцедес, беше отпред на алеята. Подметките й скърцаха по чакъла, докато вървеше към входната врата, опитваше се да не залита и се оглеждаше за признаци на живот в къщата, но не виждаше такива. В коридора светеше една лампа, но нищо повече. Тя влезе, като леко се препъна на прага.

— Татко? — извика тя и потръпна неприятно от звука на собствения си прекалено силен и дрезгав глас, който отекна в тишината на дома на нейното детство.

— Татко, тук ли си?

Тя се ослуша, но не чу отговор, после долови някакъв звук — от мазето долиташе музика. Разбира се — той е долу, в бърлогата си, работи нещо. Типично за него.

Челси тръгна към вратата под стълбите и я отвори; музиката се чуваше по-силно. Дъсти Спрингфийлд… той обичаше Дъсти.

Отдолу се прокрадваше топла светлина. Тя заслиза, като стъпваше предпазливо.

— Татко? — извика отново. Беше сигурна, че чува нещо.

Тя стигна в основата на стълбите и усети, че нещо не е наред. Взря се със замъглени очи пред себе си и се опита да вникне в гледката. Музиката кънтеше в ушите й. Навсякъде имаше пръснати дрехи. Баща й — нейният баща, гол, наведен над някого, с гръб към нея… Какво правеше, какви бяха тези звуци?

Първата мисъл в замътеното й от алкохола съзнание, беше, че някой го е нападнал, че в къщата има крадец…

Тя присви очи и погледна отново, сърцето й щеше да се пръсне. И осъзна какво се случва. Това беше татко й и правеше секс с друг мъж.

Джордж стенеше, мъжът под него викаше от удоволствие и двамата се движеха в унисон.

После Джордж вдигна очи.

Лицето му беше покрито с пот. Той се взря в дъщеря си с тъмни, безизразни очи. Тя го гледаше право в очите. Изпищя, но от устата й не излезе звук.

Челси продължи да пищи и побягна нагоре по стълбите. Чуваше смътно как баща й вика:

— Челси!

Той тичаше след нея, чуваше как краката му шляпат силно нагоре по разнебитените стълби от бърлогата.

Сега. Челси се втурна във фоайето, баща й тичаше, след нея, а тя нямаше сили да го погледне. Какво да направи? Ключовете за мерцедеса бяха на девствено чистата махагонова маса. Отчаяна, тя ги грабна и хукна към алеята. Отново този нощен въздух… Несръчно пъхна ключа в ключалката и влезе в колата. В страничното огледало видя силуета на мъж, очертан от светлината на верандата. Тя даде газ и колата изхвърча със скърцане по чакъла.

Бяха изминали само три минути, откакто влезе в къщата.

По лицето й се стичаха сълзи, тя се опитваше да успокои дишането си, но не можеше. Беше твърде пияна, за да кара, знаеше го. Караше прекалено бързо, съзнаваше и това, но трябваше да се махне колкото се може по-надалеч от това място, от гледката на голия си баща, който се клати напред-назад зад гърба на някакво момче. И от погледа му, когато я видя…

Нищо вече нямаше да е същото. Челси погледна километража — само осемдесет? Трябваше да кара по-бързо, да се върне в града, далеч от него!

Последното нещо, което си спомняше, беше как изгуби управлението на колата и тя се завъртя. Знаеше, че ще се блъсне. И че няма как да го предотврати.