Шарън Озбърн
Реванш (27)

26

От списание „Ю ЕС Уийкли“, април 2003, страница 2:

ЛЮБОВНИЯТ ЖИВОТ НА СТОУН?

Спи ли Амбър Стоун с Лио Ръсел, британския филмов гигант?

Нашият източник, за когото слуховете говорят, че е най-добрият й приятел — нейният хореограф, шотландецът Марко Спинели, твърди, че най-известната млада актриса в момента — звездата от „Да“, миналогодишния „Първа среща“ и филма, който е номер едно през тази седмица — „Романтичката“ — е горещата любов на легендарния продуцент, почти два пъти по-стар и по-едър от нея, ако се вярва на последните снимки (на снимката двамата са на остров Малибу миналата седмица).

„Тя е луда по него — твърди нашият източник. — Амбър е убедена, че ако Лио я зареже, с кариерата й е свършено. Това не е здравословно. С Амбър винаги е било толкова лесно да се общува. Известна е с това, че е една от най-кротките звезди в Холивуд. Тя счита, че дължи всичко в живота си на него. Той я контролира — и нея, и майка й“.

— Марко, как можа? — Амбър не искаше да се разплаче, но едва се сдържаше. — Аз ти вярвах, а ти злоупотреби с доверието ми — изхлипа тя.

По линията настъпи тишина и тя продължи:

— Просто не разбирам, защо?

Гласът на Марко беше студен и изтерзан.

— Господи Боже, Исусе Христе! Не съм го направил аз, Амбър!

Не за първи път до пресата изтичаше информация за нея, и тримата с Маргарет и Лио просто не разбираха откъде.

Но този път тя вече знаеше.

— Марко, миличък, ти направи тази снимка тогава. И ми я показа…

— Това е някакъв абсурд — каза той. — Ти просто си сляпа и не виждаш какво прави той с теб през последните години, Амбър. Всичко това е от Лио!

Гласът му звучеше истерично.

— Просто е докопал снимката отнякъде! Той е авторът на тази история! От него излиза всичко!

През последната година — Амбър не искаше да го признае открито — те се бяха отчуждили. Марко беше страшно настроен срещу Лио, наричаше го Сър Главозамайко Ръсел и не признаваше ролята му в нейния успех. Казваше, че е негодник, че не искал да го вижда, че той е обсебил живота й. Това отношение съсипваше Амбър, а на всичко отгоре не беше вярно.

— За него това е ужасно, Марко — каза търпеливо Амбър. — Снимката е ужасна, коментарът е ужасен, наричат го дебел и внушават, че е някакъв налудничав маниак на тема контрол. Защо, за бога, сам ще пусне такъв ужасен слух за себе си?

— Защото е налудничав маниак на тема контрол и се опитва да те накара да ме изключиш от живота си — отвърна жлъчно Марко. — Прекарвате толкова много време заедно, ти вечно си в неговата къща, почти не се прибираш, той ти внушава, че в това няма нищо странно, а и виждам как те гледа, Амбър. Сякаш си негова собственост.

— Него вечно го няма — обясни уморено Амбър. — Почти не го виждам, все отсъства. Ходя у тях да се виждам с Мария. Писна ми от един и същи спор, Марко. Какво има? Да не би да… — потърси най-правилната дума, но тя все й убягваше. — Да не би да ревнуваш? Не те разбирам. Лио ми е приятел. На мен и на майка ми. Дължа му всичко, което съм. Но той не ме контролира! — Тя отново повиши тон; трябваше да се успокои, да не губи самообладание. — Разбери ме добре — обичам те, но не го прави никога повече! Никога. Всъщност, дори мисля, че не искам да те виждам през следващите няколко седмици, трябва ми малко време…

— Скъпа, аз безкрайно ще те улесня — прекъсна я язвително Марко. — Не съм ти гадже, Амбър, и не мога повече да ти помагам. Ако не ми вярваш, твоя си работа. Трябва да спреш да угаждаш на всички. Създай си характер. Сбогом.

И линията прекъсна. Изумена, Амбър погледна слушалката, сякаш да се убеди, че е истина. Той й беше затворил телефона. Беше сложил кръст на дружбата им, просто ей така? Тя поклати глава и очите й се напълниха със сълзи. Марко беше най-добрият й приятел от толкова много години — нещо повече, твърдеше, че тя за него е като по-малка сестра. Сред целия фалш, цялото лицемерие, той винаги я бе подкрепял — и тя считаше, че също го подкрепя. А сега…

И най-лошото — тя знаеше, че именно той ги е предал. Марко мразеше Лио. А в това нямаше смисъл, защото всъщност Амбър не спеше с Лио. Но сега вече никой нямаше да й повярва. Статията беше толкова злобна и отмъстителна.

Така стояха нещата — можеха да си пишат каквото си поискат и ако ги накараш да го променят, създаваш впечатлението, че има какво да криеш.

А всичко трябваше да е идеално. Тя отново беше номер едно и снимките за следващия й филм вървяха добре. Майка й беше щастлива. Челси, изглежда, беше добре, у дома в Лондон, макар че Амбър изпитваше остра вина, че не е говорила с нея от толкова отдавна… Ще й се обади довечера.

Амбър се изтегна на шезлонга до басейна. Обичаше къщата на Лио, който отсъстваше вече от няколко седмици, и тя се надяваше да не е видял статията. Беше толкова неловко…

Амбър поклати глава. Не можеше да повярва, че Марко е способен да я предаде. Но така става, когато си звезда. Бяха я предупредили. По пътя винаги имаше жертви. Лио я бе предупредил и за това. Всъщност, тя трябваше да му отдаде дължимото. Отначало, когато пристигна в Ел Ей, го намираше за безумно смешен. Но никога не я бе предавал и всичко се случи така, как–то той го бе предвидил. Сякаш е знаел предварително.

Зад гърба й се чуха стъпки.

— Тина? — извика тя. Не я беше виждала от известно време. — Ти ли си?

Този ден Сали имаше много работа и последното й желание на света беше да си говори с Амбър. Опитваше се да вземе документите, които й трябваха, от кабинета на Лио, и да се изниже покрай басейна, без Амбър да я забележи. Тя чу разговора й е Марко. Но Амбър се обърна и я видя. Усмихна й се лъчезарно.

— Здравей, Сали! Взех те за Тина!

Сали слезе по стълбите. Беше облечена безупречно, както винаги, със съвършена сива рокля от Армани, която разкриваше загорелите й мускулести ръце. Отметна златистата си коса от лицето и се усмихна.

— Не си ли чула, Амбър? Не мога да повярвам. Ти прекарваш тук толкова време — не допусках, че не знаеш. Тина замина.

— Така ли? И къде замина?

Сали вдигна рамене.

— Просто си стегна багажа и замина за Пуерто Рико. Мария и Хосе също тръгнаха с нея. — Тя погледна Амбър с присвити очи. — Не ти ли казаха?

Амбър се смути ужасно — до Сали се чувстваше като малко момиченце — и поклати объркано глава.

— Не знаех. Това е ужасно. Но за тях може би е добре. Просто ми се искаше… да се бяхме сбогували.

— Ще ти намеря адреса им или електронната им поща — изрече припряно Сали и се приготви да тръгва. Но преди да стигне стълбите, се обърна:

— Макар че, Амбър… прости ми, че ти го казвам, но знам следното: Лио смята, че не бива да се сближаваме твърде много с персонала.

— Но те бяха… — Амбър отпусна ръце в скута си. Невъзможно беше да го обясни на Сали.

— Тина получаваше заплата за работата си. И то много добра. Това не бива да се смесва с друго. Погледни ме! Аз също съм от персонала! — каза безгрижно Сали. И замълча, преди да нанесе финалния удар. — Както и Марко, струва ми се. Чух за написаното в списанието.

Амбър кимна:

— Може би си права.

Тя изглеждаше толкова изоставена, както бе седнала там сама, а се очакваше да изглежда блестяща и неподражаема: със сценарий в скута, на масичката до нея — студен чай, а на детинското й лице — огромни слънчеви очила…

Сали се смили и я потупа по рамото. По дяволите, просто не можеше да не я харесва, въпреки всички усилия.

— Виж, малката — каза й нежно. — Лио се връща утре и ще говориш с него за тези неща. Не се тревожи отсега. Понякога точно така стават големите бели, нали разбираш?

— Добре — отвърна Амбър, благодарна на Сали за първи път в живота си. — Права си.

 

 

— Ужасно неловка ситуация — каза тя, като въртеше непрестанно вестника в ръце. — Много съжалявам.

Лио седеше зад бюрото. Обърна стола си към нея и каза практично:

— Всъщност няма абсолютно никакво значение. Макар че, да си призная, никога не съм разбирал Марко. Оказва се, че той също не ми е бил почитател.

— Ами… — Амбър си загриза нокътя. Беше изпила две чаши вино, преди да дойде в кабинета му, за да се отпусне малко преди разговора.

— Не си гризи ноктите, Амбър — каза автоматично Лио. Повтаряше й го вече няколко години. Тя обаче продължаваше да не го слуша и си гризеше кожичките. Това беше истинско предизвикателство за гримьорките на снимачната площадка.

— Сега схващаш ли какво имам предвид? — възкликна Амбър през смях. — Те не могат да разберат отношенията ни!

— Знам — усмихна й се печално той. — Мислят, че съм някакъв дърт Лотарио, докато всъщност за теб съм по-скоро нещо като натякваща съпруга.

Над града навън се спускаше вечерта и пламтящото кълбо на слънцето, огненочервено и догарящо, нахлу в ниския кабинет и освети всичко в оранжево. Той стана.

— Не ми е особено приятно да твърдят, че съм два пъти по-едър от теб. — Тя се ухили. — Но да не се тревожим повече за това — добави той. — А може и да не е бил Марко, всъщност. Не се настройвай. Ти си звезда. Издигни се над нещата.

— Благодаря ти. — Понякога Амбър забравяше, че е една от най-големите филмови звезди в света. Тя поклати глава, дълбоко замислена за миг.

Лио се приближи, прегърна я през раменете и каза нежно:

— Хайде, стига! Не плачи, Амбър. Не си струва.

Лио беше едър и силен; в ръцете му тя се чувстваше опиянена и сигурна. Амбър впери поглед в него. По лицето й се затъркаляха едри сълзи.

— Благодаря ти — повтори бавно тя, без да сваля очи от лицето му.

Той не отговори; стоеше срещу нея с мила усмивка. Но имаше ли нещо друго, нещо отвъд усмивката? Тя не знаеше, не беше сигурна… Зачервена от виното и от внезапния копнеж, който нахлу в нея като ураган, по-силен, отколкото бе допускала, че възможно, Амбър затвори очи, вдигна лицето си към неговото и го целуна.

Наведен над нея, Лио Ръсел се усмихна едва забележимо, после отвърна нежно на целувката й.

Всичко вървеше според плана.

 

 

Новата икономка още не бе започнала работа — идваше само дневна прислужница. Сали беше в офиса и бяха съвсем сами. Лио бавно поведе Амбър към спалнята. Там отново я прегърна, като я галеше и люлееше в ръцете си, докато тя не започна отново да го целува, внезапно подлудяла от страст. Амбър почти не беше излизала с мъже, откакто дойде в Ел Ей. От доста време не беше правила секс, и той го знаеше добре.

Сега беше негова — щеше да бъде негова, и той не можеше да се сдържа повече.

Лио я съблече — красивата бродирана бяла блуза, елегантните бежови панталони — и я загледа. Стоеше пред него задъхана, гърдите й се надигаха и спускаха.

— Сигурна ли си, че го искаш, Амбър? — попита той. Искаше тя да няма съмнения в действията си — не можеше да допусне грешка.

Амбър се приближи към него с широко отворени очи. Зениците й бяха огромни от желание.

— Да — отвърна тя. В гласа й прозвуча лека изненада. — Наистина искам, Лио. Моля те.

Тя потрепери и пъхна пръсти от двете страни на светлобежовите си дантелени бикини, които прилепваха плътно към перфектното й, кадифено тяло. Изхлузи ги и се качи на леглото до него.

Лио преглътна. Това бе по-хубаво дори от представите му. Тя беше млада, съвършена и толкова страстна. Той вече беше възбуден до краен предел. Бе се научил да се контролира, но този път щеше да му е доста трудно. Тя се наведе над него, а зърната на малките й обли гърди напираха изпод бежовия дантелен сутиен… Лио простена тихо, протегна ръце и разкопча сутиена, а после плъзна ръка между краката й, докато я целуваше по гърдите, за да провери дали е готова. Беше страшно влажна и тясна. Стенеше името му. Милата, сладка, вежлива Амбър. Не му се вярваше, че най-после го получава от нея… Всичко вървеше според плана.

Той хвърли поглед към новоинсталираната, почти невидима камера в ъгъла на стаята. Бяха поставени навсякъде за всеки случай, след като в квартала бяха станали няколко обира, в неговата къща и в няколко съседски. Обикновено забравяше за тях, но понякога си запазваше по някоя касета, за да си я гледа…

Определено щеше да гледа този запис утре.

Амбър го гледаше смаяна. Не беше спала с много мъже, но все пак й беше ясно, че пенисът на Лио е огромен. Трябва да беше към… колко? — двайсет и пет сантиметра… Преглътна, още по-възбудена от преди.

— Моля те… — повтори тя. Лио я повдигна, нагласи я върху огромния си твърд щръкнал пенис и влезе в нея с леко движение. Тя се отпусна докрай върху него, а той започна да я гали е пръсти по клитора, като я гледаше право в очите. Амбър отвори уста и задъхана, задвижи гъвкавото си тяло нагоре-надолу върху него, стиснала здраво пениса му с мускулите си, а прекрасните й обли гърди с твърди зърна се поклащаха леко от движенията й.

Беше фантастично. За това бе работил така упорито през цялото време и, както си каза Лио, докато свършваше в нея с един дълъг, силен финален стон, беше по-хубаво, отколкото си го бе представял.

Беше получил каквото искаше. Винаги успяваше. Гледаше замъглените й от страст очи и се чудеше откъде ли ще дойде следващата тръпка. Амбър легна до него, мислейки, че може би това, което иска, е точно под носа й. С Лио беше сигурно. Вълнуващо, но сигурно. Той беше страхотен в леглото, беше мил и щедър, грижеше се най-вече за интересите й. А като гледаше високото му мускулесто тяло, опънато до нея на леглото, с все още възбуден пенис и гърди, които се вдигаха и спадаха от тежкото дишане — да, тя определено можеше да го направи отново. Може би двамата наистина представляваха логична двойка.

Лио междувременно си мислеше почти същото, но по различни причини. Беше чакал, преди да направи крачката към отношенията си с Амбър, а и се налагаше да промени донякъде начина си на живот. Няколко неприятни инцидента от изминалите месеци го бяха постреснали, а и навярно животът с Амбър щеше да представлява нещо повече от този великолепен секс, за който бе мечтал от години. Той държа ръцете си далеч от нея, докато не се увери, че е готова; но да живеят заедно — това би било добре за бизнеса. Както се казваше в статията, която той бе поръчал да публикуват…

„Може би именно тя е онова, от което имам нужда в момента, а и тя самата го иска. Прекрасно момиче е и може да стане наистина моя. Изцяло и напълно, само моя. Тя е най-известната звезда в света и свършва в ръцете ми, като мълви моето име… Засега ми е достатъчна. Докато контролирам нещата, ще съм щастлив“, каза си той, а Амбър се гушеше в него.

 

 

На сутринта Амбър беше свенлива, но Лио се държеше, сякаш всичко е съвсем нормално. Отново я облада, този път легнал върху нея, като я целуваше, галеше и шепнеше името й. Когато тя свърши с вик, той скочи от леглото, като си тананикаше.

— Струва ми се, че Сали е долу. — Почеса се замислено по гърдите.

Амбър скочи в паника от леглото.

— Не се притеснявай, скъпа — каза Лио. — Няма проблем. Плаща й се да мълчи. Няма да каже нищо на никого.

Амбър си спомни разговора с нея предишния ден.

— Ами… — Не беше много сигурна.

— Говоря сериозно. Ти си звезда и можеш да правиш каквото си искаш. Радвай се на това право — каза Лио, развеселен от тревожното й изражение. — И ела долу да закусиш.

Когато излязоха на терасата, на масата беше сервирана богата закуска — плодове, овесени ядки, прясно изцеден портокалов сок. Когато ги чу, Сали излезе при тях. Не започна да увърта, нито се шокира, че вижда Амбър, облечена в халата на Лио. Само им кимна и каза:

— Здравей, Лио. Е, вестниците здраво се забавляват с теб тази седмица, Амбър.

Амбър тъкмо си наливаше кафе и мислеше колко особена е ситуацията. Всичко й се струваше съвършено нормално, но защо тогава се чувстваше толкова неудобно?

— Има проблем. Със сестра ти.

Лио вдигна рязко глава. Беше заинтригуван от мистериозната й по-голяма сестра. Амбър вдигна ръка към устата си.

— Какво? Тя добре ли е?

— Всички английски таблоиди пишат само за нея — въздъхна Сали. — Извадих разпечатки от уебсайтовете. Ето какво пише в „Сън“.

Лио изсумтя и грабна листа. Започна да чете.

Амбър само стоеше като гипсирана.

— Арестували са я. Хванали я да продава кокаин на някакъв репортер — каза Сали.

Тя прехвърли поглед от Амбър към Лио.

— Не е ли време да се разграничим окончателно?