Шарън Озбърн
Реванш (38)

37

Амбър пусна чантата си на земята и зяпна от изумление.

— Боже мой, Челси! Изглеждаш невероятно!

Тя прегърна сестра си.

— Благодаря. — Челси я притисна силно към себе си. Беше далеч по-вълнуващо да се срещнеш със слабата си по-малка сестра, когато не си четири пъти по-едра от нея. Тя отстъпи назад и смутено прибра косата си зад ухото. — Радвам се да те видя.

Амбър свали слънчевите си очила.

— Страхотно! — Очите й шареха по тялото на сестра й и поглъщаха лъскавата, красиво подстригана и фризирана коса, бялата блестяща кожа и искрящите сини очи, и това тяло… Челси сега носеше дрехи 46–и номер, и дори те висяха върху нея. Все още бе едра по стандартите на Холивуд, но беше по-слаба от всякога. — Направо си невероятна! Виж — коремът ти е плосък почти като моя! И гърдите ти са страхотни!

В очите на Амбър тя наистина изглеждаше изумително. Може би прекалено изумително. Гърдите й бяха все още големи, тялото — приятно закръглено, но коремът й бе станал плосък, а бедрата — винаги безформени и с целулит, бяха стройни и елегантни. Дългите пръсти на краката й бяха с френски маникюр. Носеше тъмночервена рокля от тежка коприна с гол гръб, която подчертаваше фигурата й с форма на пясъчен часовник, тъмната коса, бледата кожа и изискания грим, който Джен я научи да си слага.

— Невероятно… — Амбър продължаваше да се взира в сестра си. — Не мога да повярвам — такава промяна! И тази рокля… стои ти превъзходно.

Челси се огледа смутено.

— Ами, да. Извинявай. Взех някои от твоите неща.

Навсякъде из стаята бяха разхвърляни дрехи: по пода, по креслата. Амбър се огледа и се разсмя.

— Не се тревожи. И без друго не ги нося! Този цвят ти стои прекрасно, винаги съм го казвала.

Последва неловко мълчание. После и двете се разсмяха, а Амбър взе ръцете на Челси в своите.

„Е, едва ли би могла да звучиш по снизходително!“ — помисли си Челси.

А после един глас зад гърба им изрече:

— Господи! Челси? — В стаята влезе Лио Ръсел със слънчеви очила и „Блекбери“ в ръка. Смееше се. — Изглеждаш просто невероятно, скъпа! Какво си направила със себе си?

Тя вдигна вежда.

— Ами, спуках се от спорт и спрях да ям, ето какво направих! Абсолютно мъчение.

Амбър замръзна и погледна Лио изумена. Холивудското й възпитание повеляваше никога, ама никога да не разкриваш, че си слаб, защото спортуваш. Ако си звезда, казваш неща от рода: „Обичам да ям!“, „Непрекъснато се тъпча, просто не ми се лепи!“, „Имам голям късмет с добър метаболизъм и не трупам килограми!“ Дори под заплаха от смъртно наказание не разкриваш, че спортуваш всеки ден до припадък, гладуваш, бягаш и вдигаш тежести, вземаш хапчета за отслабване и дори повръщаш насила, ако се наложи — дори и звезда като Амбър, която по всички стандарти бе направо кльощава.

Но Лио само се засмя сърдечно на глас.

— Браво, Челси. Харесва ми откровеността ти.

Челси го погледна. Заради него беше отслабнала.

Именно неговият поглед, пълен с ужас и нещо близко до съжаление, я накара да се бори и да го постигне. А сега, когато го бе направила, той й казва, че харесва откровеността й? Майната му на тоя!

Тя се засмя.

— Ти просто не си в състояние да направиш комплимент, нали? — После попита: — А ще се явя ли на кастинг?

— Боже, боже. — Лио си играеше с огромния си платинен „Ролекс“, но не сваляше очи от нея. — Да. Ще го организираме. Определено.

— Страхотно! — възкликна Челси със светнали очи.

— Благодаря ти, Лио.

Амбър стисна зъби, но не каза нищо. Какъв кастинг? Тя погледна сестра си, която сияеше от щастие. „Вълнувала ли съм се някога така преди кастинг? И за това, че ще снимам филм в Холивуд?“ Направо бе поразена от страстното желание на Челси.

По-късно, в своята къща, Амбър подреждаше нещата си след месеците отсъствие. Не обичаше да се откъсва от дома си. Хотелите й бяха омръзнали: години турнета като поп звезда, после непрекъсната смяна на местата заради снимките. Бе прекарала по-голямата част от живота си по хотели и това само натоварваше мислите й. Искаше да води тих и спокоен живот — да си стои вкъщи, да се намира в покой сред заобикалящата я действителност, да върши само нещата, които обича.

Но кои са тези неща?

Вече не беше сигурна. Не беше пяла от месеци, не беше виждала кучетата си, нито пък бе тичала по плажа, откакто замина, не се бе смяла с приятел на чаша вино — неясно откога. Марко, Мария — всички бяха изчезнали отдавна от живота й, а тя дори не бе положила усилие да ги открие. Тя не заслужаваше да има приятели. Животът й минаваше в снимки на филми, които не я радваха и които ставаха все по-лоши (този например, въпреки че беше рекламиран с всички запазени елементи на „класическата“ романтична комедия с главна звезда Амбър Стоун, беше и скучен, и префърцунен, което си беше постижение, помисли си тя). Слава богу, че се върна и можеше отново да посвети цялото си внимание на „Прекрасен живот“. Лио сигурно вече завършва сценария. Може би това ще уталожи нервността й. Ще й даде част от пламенността, която видя в очите на Челси.

Амбър внимателно разопакова бижутата си. Имаше няколко много ценни, но ги държеше в банка. Тези бяха евтини, но означаваха много за нея. Едно колие, подарък от Джордж, когато навърши тринайсет. Гривна от Марко — умишлено евтина и кичозна, с името й, изписано със сребърни букви. Амбър не беше казала на Лио, но я носеше със себе си навсякъде по света. Марко й липсваше ужасно.

Лио беше на балкона, взрян замислено в океана.

— За какво мислиш? — попита го с несигурен тон Амбър.

— М-м-м? Аз ли? А, за нищо — отвърна прекалено бързо Лио, прокашля се и влезе в стаята.

Амбър изведнъж изпита чувство на неудобство, без да знае защо.

Надявайки се, че ще успее да прозвучи безгрижно, тя каза:

— Обичам Челси, но тя е смехотворна. Толкова е нервна. Вече въобще не зная коя е. В къщата ми за гости се е настанила непозната жена и е облякла любимата ми рокля от Роберто Кавали.

— Да-а-а — каза провлачено Лио. — И й стои далеч по-добре, отколкото на теб, скъпа.

Беше казал на Амбър, че изглежда дебела с тази рокля. Заради тази рокля тя бе започнала тренировки с армейски инструктор седем дни в седмицата.

Силно раздразнена, Амбър захлопна капака на кутията за бижута. Тя се вторачи в гривната, подарък от Марко, която още стоеше отстрани. Откъм басейна се чуваше гърленият смях на Челси, която бъбреше с Росита.

Амбър се замисли от какво ли се е отказала, за да дойде тук, и дали си е заслужавало.