Клаудия Пинейро
Твоя (9)

9

— Кой те прати при мен?

— Братовчедката на една приятелка.

— Ние ли сме я обслужили?

— Не знам, не ми каза.

— Как й е името?

— Белен Агире.

— Аа, да. Ти знаеш ли как става това, мамче?

— Ами да, горе-долу.

— На колко месеца си?

— Не знам.

— Кога ти беше последната менструация?

— Не си спомням.

— Постарай се да си спомниш, много е важно.

— Ами… горе-долу преди два месеца.

— Ако е така, добре. И ако побързаме, ще можем да го направим с вакуумна аспирация.

— Какво е това?

— Изсмуква се, мамче, с нещо като мъничка пипета, дори няма да усетиш. Пъха се, изсмуква се и всичко излиза. Няма нужда от кюртаж.

— …

— Чиста работа.

— …

— Прилошава ли ти?

— На стомаха.

— Аа, не се притеснявай, това си е нормално. Ще премине. Определяме датата, после два дни почивка и — ни съм те чула, ни съм те видяла. Ставаш като нова и си живееш живота.

— Ще ми личи ли?

— Кое?

— Което ще направя.

— Как ще ти личи, като няма да ти правим нищо!

— …

— Мамче, ако не искаш някой да знае, никой няма да знае, нали така?

— Да.

— Ще ти напиша рецепта за някои неща, от които ще имаш нужда. Антибиотик за след това, а предния ден ще изпиеш един валиум, за да си ми спокойна, нали така? Малко ще те замае. Някой ще дойде ли с теб?

— Не знам.

— Добре, препоръчвам ти да си намериш някой, на когото имаш доверие — някоя приятелка или роднина, нещо такова. Защото от валиума, а после и от упойката ще си малко замаяна, а не е хубаво в това състояние да ходиш самичка, мамче.

— Добре.

— Имаш ли въпроси?

— Не.

— Тогава да поговорим за хонорара. Ще ти струва хиляда песос. Трябва да ми ги донесеш в брой, ние не работим с банкова сметка, нали така? Може и долари, все едно.

— …

— Разполагаш ли с парите, мамче?

— Да, да, имам ги.

— Добре тогава, искаш ли да определим датата? Десети юли добре ли е?

— Не, тогава заминавам на абитуриентска екскурзия.

— Ама ти, мамче, на колко си години?

— Деветнайсет.

— Сигурно?

— Ами да… Една година повтарях.

— Защото ние не обслужваме малолетни, ако не са придружени от възрастен.

— На деветнайсет съм.

— В това отношение сме много стриктни, не искаме проблеми.

— Казвам ви, че съм пълнолетна.

— Окей, мамче, но в деня на операцията ела с лична карта, нали така?

— Добре.

— Кога искаш, преди или след екскурзията?

— След.

— Не можем да отлагаме много, защото после се вкопчва здраво, та не може да се аспирира, нали така? Кога се връщаш?

— На осемнайсети.

— Пада се неделя. В понеделник всичко ми е запълнено. Вторник, двайсети, добре ли е?

— Да.

— Тогава във вторник, двайсети, в десет сутринта.

— Ще трябва да отсъствам от училище.

— Ами да, нямаш избор, мамче.

— …

— Да те запиша ли тогава за вторник, двайсети?

— Да.

— Добре. В такъв случай ще те чакам във вторник, двайсети, в десет сутринта. Не забравяй, че се плаща в брой, и с лична карта, моля.

— …

— Вземи рецептата за валиума.

— Аа, да.

— Чао, мамче.

— Чао.

— Приятно пътуване.