Клаудия Пинейро
Твоя (39)

39

Вървя по улица „Монро“ и все още чувам виковете на Ернесто. След три преки сирената на полицейската кола вече вие. Спокойна съм. За пръв път от месеци насам съм спокойна. Слънцето свети в лицето ми. Някъде съм запиляла черните очила. Денят е прекрасен. В такъв хубав ден нищо лошо не може да ми се случи. Не знам как ще свърши тази история. Човек никога не знае. Смятам, че ще ме открият. Не можеш цял живот да бягаш, каквато и перука да си сложиш. Рано или късно, падаш в капана и всички ти се нахвърлят. Но аз съм спокойна. Спокойна духом и това е най-важното. Спирам до един уличен телефон и се обаждам на мама. Започва с упреци, както винаги. Не ме оставя и дума да обеля. Прекъсвам я някак си, не знам как, но успявам да я прекъсна. Разказвам й, но тя не ми вярва. Не вярва, че съм способна на такова нещо. Карам я да ми обещае, че ще се погрижи за Лали. Само тази точка ми оставаше да изпълня. Изпитах голямо облекчение. Знам, че мама, посвоему и с всичките си недостатъци, ще съумее да й създаде усещането, че има семейство. Това е много важно за момиче в такава трудна възраст като Лали. Що се отнася до мен и Ернесто — очевидно с брака ни е свършено. Този път стигнахме до точка, от която няма връщане назад. Всеки ще си изиграе картите така, че да излезе колкото се може по-малко засегнат от тази история. Но и в този смисъл съм спокойна. Макар че правосъдието е сляпо, аз се постарах да му осигуря чифт очила. Може да не са с най-подходящия диоптър, може малко да изкривяват образа, но е по-добре от нищо. Най-вероятно е аз да си платя за убийството на Алисия, а Ернесто — за убийството на Чаро. Шеста точка — да я застрелям. Седма — да накисна Ернесто. Късам помощната схема на стотици парченца и ги пускам на вятъра. Разпиляват се във всички посоки. Има ли значение кой кого е убил? И двамата сме убили някого. Нима всички човешки същества не сме равни? Не сме ли еднакво ценни? Като в клирингова сделка. И Ернесто, и аз можем да възразим в съда, че не сме извършили престъплението, в което ни обвиняват, но няма да можем да твърдим, че сме невинни. Всъщност никой не е невинен. Въпреки че всички сме божии създания. Алисия, Чаро, Ернесто, аз. Да убиеш един или друг, не променя особено присъдата или наказанието. Но вината — да. Аз не бих си позволила да убия Алисия. Още по-малко Ернесто, който е бащата на дъщеря ми.

Но Твоя — да. Твоя е друго нещо.