Клаудия Пинейро
Твоя (27)

27

— Пау…

— Лали, ти ли си?

— Да.

— Аа, какво правиш?

— Нищо, прибрах се вкъщи. Ти как изкара?

— Много добре. А ти?

— Добре.

— Не си ли на училище?

— Не, ама и ти не си.

— Бях много изморена, нашите ме изцедиха през уикенда. Няма страшно, вече дори не пишат отсъствия.

— …

— …

— Ей, Пау, от около един час насам коремът ми изведнъж става много твърд. През уикенда ми се случи един-два пъти, но после ми мина и все едно нищо, но сега почна по-начесто и не престава. Не знам, ти имаш ли представа какво може да е?

— Никаква.

— …

— …

— …

— Боли ли те?

— Не, но става твърд като камък.

— Ей, да не са контракции?

— Не знам.

— Май контракциите са нещо такова.

— Какво такова?

— Ами че коремът ти се втвърдява.

— …

— Но не съм сигурна.

— А ако е това, какво трябва да направя?

— Ох, нищо не разбирам от тия неща.

— …

— Трябва да питаме някой, който разбира. Да питам ли майка ми?

— Не, не оплесквай още повече нещата.

— Окей, щом не искаш, нищо няма да казвам.

— Сега ми помина малко.

— Е, слава богу.

— Ами да.

— …

— …

— Мина ли ти?

— Да, почти.

— Ще се видим ли по-късно?

— Ами хубаво.

— Е, само ако си добре.

— Добре ще съм.

— В пет в мола.

— Хубаво.

— Чао.

— Чао.