Клаудия Пинейро
Твоя (33)

33

Инес се качи в едно такси и се прибра вкъщи. Влезе в кухнята. Приближи се до мивката и си нахлузи гумените ръкавици. Оранжеви ръкавици от плътна гума, размер М. Размърда пръсти във въздуха, сякаш изпробваше различни движения. Почувства се несръчна, с едно дръпване изхлузи ръкавиците, захвърли ги по облицованата с бели плочки стена и те паднаха точно в таблата с чайника и чашата в синьо и бяло. Излезе и тръгна към спалнята. Между третото и четвъртото стъпало си навехна глезена. С накуцване, но без да намалява темпото, изкачи стълбата. Блъсна вратата на спалнята в стената. Влезе. Отвори гардероба и го разрови. Всеки рафт, всяко чекмедже. Не намери онова, което търсеше. Замисли се за миг. Спомни си и отиде в стаята на Лали. Зарадва се, че още не се беше върнала.

Качи се на едно столче и напъха ръка до дъното на най-горния рафт на гардероба на дъщеря си. Ръката й затърси опипом насам-натам. Накрая се измъкна с найлонова торба. Слезе, отвори торбата и извади пожълтяла от времето бяла рокля. Роклята от първото причастие на Лали. Захвърли я на земята, след нея дантелената шапчица, чантичката с картички за спомен за гостите, една броеница. Извади една ръкавица. Увери се, че е дясната. С труд си я нахлузи — беше малка и вкоравена от годините. Бързо прибра всичко и излезе от стаята. Влезе в спалнята с нахлузената ръкавица. Отиде право до нощното шкафче на Ернесто, извади револвера и куршумите, които някога са били на Алисия. Които някога са били в барабана. С дясната ръка. Много внимателно, с края на пръстите, за да не се изтрият отпечатъците на Ернесто. Трябваше да го зареди с лявата ръка и го направи с помощта на една кърпичка. Пъхна всичко в чантата си — заредения револвер, кърпата и накрая ръкавицата. Реши да се преоблече. Отвори гардероба и забеляза пясъчножълтия костюм, с който бе отишла в апартамента на Алисия. Стори й се подобаващо да завърши тази история така, както бе започнала, и си го облече. Нещо тежеше в джоба, пъхна ръка и напипа ключовете на Алисия, връзката с етикетирани ключове, които бе открила в чекмеджето на бюрото й. Нагласи ги така, че да не издуват джоба, но не посмя да ги извади и остави.

Слезе тичешком по стълбата, затръшна вратата с един удар и тръгна, без да заключва.